събота, 31 март 2012 г.

Хисаря - репортаж

Ако живееш в Хисаря и излезеш да си копаеш дворчето, нещо да си чоплиш там с мотичката, отдолу излизат останки от древни римски сгради - бани или част от резиденция на второстепенен римски легионер.
Веднага идва комисия, обявяват ти двора за паметник на културата и се правят, че не те забелязват. Става ти толкова тъжно, че заплакваш. В знак на протест, напускаш, като разграждаш двора си и оставяш само вратата - нека се чувстват виновни.

Хисаря, общ изглед

Ще пуши

Хисаря бай найт. Пуер етернус

Структурата на минарето - бисквити, слепени с крем, както и предполагах

Снимах и малко хора в Хисаря, без да знам какво ще се получи. Обикновено в такива случаи не се получава нищо. Така и сега.

Просяк пред църквата
Девойка богомолка с майка си

Интелектуалка, не скъсала пъпната връв със земята, хората, църквата

Ще танцуват

Гледат танците. Красиви, но придирчиви

Балкан

Ерос, както обикновено

Тлъста, разгонена, хисарска рунтавела

Готина никонианка

Хисарска блондина за късмет




петък, 30 март 2012 г.

Фотография: Джулия Фулъртон-Батън

Джулия Фулъртон-Батън

Серия "Юношески истории", 2005 г.

Червена рокля в града

Летище

Дъвка

Езеро

Плуване в пристанището

Клетка за птици

Книгата

Криеница

Момиче под моста

Момичета на пътя

Мрамор

Нещастен случай с велосипед

 Р&О

 Плажни къщички

 Счупени яйца

 Шопинг

Замъкът

край

вторник, 27 март 2012 г.

Средна Бг


1. Средна гора, някъде на нивото на Еленската базилика. Много привлекателна е, Балканът ми е някак студен, тази е много по-юзър-френдли. 
Въпрос на вкус, т.е. на преживявания и потиснати претенции.







































2. Докато снимах този индъстриъл до Пирдоп някъде, отгоре на парапетчето се показа някъв men и ме попита какво снимам. Бях зад оградата, със запален двигател, затова смело споделих:
- Снимам ти члена.
Не ме разбра:
- Какво?
- Твоят член снимам де - казвам - какво още?
После отпътувах.
Винаги има охрана по такива места и винаги питат едно и също. Пазят циганите да не изнесат ръждивото желязо и едновременно се интересуват от фотография. Но нали не лъжа - коминът е един адски фалос, изънт'ит?






































3. Тук пък, докато снимах в стил деКирико /Розино - едно практически турско село/, изотникъде с любов, се появи млад циганин и ми предложи да ме заведе на още по-интересни места за снимане. Подразбираше се и някакво заплащане. Разкарах го от творческото си пространство, но Роси пое удара - даде му 2 кинта и изслуша тъжна история за Наско, който нямало какво да яде и т.н.
Като приключих, беше дошъл и втори - много възрастен черен господин с бяла брада, който ме попита дали не сме от Шипковите. "Не, казвам - от Хаджигеоргиевите сме". И веднага отлетяхме, за да избегнем следващия, вече дълбоко екзистенциален въпрос: "Дали нямаш 2 лева?".
Имам хубави предчувствия - страна с такива комини, няма да закъса. Само малко грижа за тях е необходима. И малко внимание, знайш.


4. В Сопотския манастир Св. Спас, лелките вдясно в дъното, изглежда бяха монахини, не ме харесаха и ги чух: "Гледай моля ти се, какви  идват..." 
Бях прилично облечен, но снимах от много ниско и вероятно позата ми, им се е сторила небогоугодна. Каква е тази религия бе, малко Камасутра и вече си еретик.


5. По пътя намерихме чудесна брезова гора, наложи се да спрем за снимки. Прекрасен фон за една спокойна, овладяна красота.


6. Шамбалата край Сопот - място за полети насън и наяве, с делтаплани и всичко, което лети. Засега все още зазимена. Предлагат полет с инструктор, съвсем евтино. Много съм навит. Докато примерно, бънджи - жаме /никога, фр./!



За Хисаря - отделно, stay tuned!

понеделник, 26 март 2012 г.

Лелите в Хисаря


1. Тези лели в Хисаря си разговаряха страхотен разговор. Обсъждаха римската стена.
- И как са я строили... сигурно някакви лостове са слагали.
- И колко отдавна!
- Да, а нали са били слабоумни! /искаше да каже вероятно с по-неразвит мозък или по-назад в науките ли, не знам?/.
- Не бе, как слабоумни, просто не са били толкова образовани като сега.
2. Лелките, които не изглеждаха да са магистри по психоанализа примерно, бяха дошли да се топнат в градската баня срещу лев и осемдесет, в женския ден /утре - мъжки/ и наистина бяха много по-напред от римляните във всяко отношение /ум, образованост и т.н./
3. Представих си четири римски лелички през 4 век сл. Хр., как са си вървели из парка и са си говорели нещо подобно за траките, които са се моткали там доста преди тях.
4. А знанието, май френд - едно и също и тогава, и сега, но го преподреждаме и внимаваме да ползваме различни думи, че иначе - излагация. Е, много хора не мислят така, Леличките на снимката не мислят така.
5. Амиии - леличките тогава, да си приготвят по един и осемдесет и да заповядат в банята, че това поне е сигурно. Засега, хихихи.

петък, 23 март 2012 г.

Спомени от лошия вид


1. Ужасно не обичам някой да започне да ми разправя спомени за казармата. Това е едно от най-мерзостните ми преживявания, нищо, че като мине време, загръщаме събитието с умилително-романтичен шлейф и си казваме: абе, може би не беше толкова лошо... Не се лъжете - беше адски лошо. Просто работи защитен механизъм, вследствие на който и да те обезглавят, пак ще ти остане приятен спомен, ако някак си оживееш.
2. Единствено бих се съгласил, ако ми говорят за това събитие максимум 2 минути и то - с много поезия - толкова много, че да видя слънчеви дъги, като бензин в кална локва.
3. Ето така приблизително: имахме един заместник командир по политическата част - възрастен подполковник, невероятно подъл и неприятен труженик с пагон. Веднъж го видяхме да минава пред Щаба с бяло цвете в ръка /не помня - роза? магнолия? орхидея?/, която бе допрял до носа си и нежно вдъхваше пленителния и аромат. Е, помислихме си с приятеля Шемелеков - не е ли срамно, да мечтаем да разстреляме такъв естет.
4. Усвоих особен урок тогава: най-добрата позиция в казармата е дезертьорството, както и да го разбираме.

на сн.: Лъвът през зимата. Софийски зооград.

четвъртък, 22 март 2012 г.

Аки и мрънкачите

1. I have a dream that one day this nation... Нека повече хора /99%/ се обръщат към вечните теми и много малко /под 1 %/ към еднодневките. Честото мрънкане на теми битовизми-еднодневки или в термини на Илфпетров - за "великата шаячна правда", не води до по-добър живот, въпреки първоначалното усещане за подобрение.
При липса на визия за вечни теми, винаги мога да ви подскажа някои. Мога в пряк текст, мога и в метафори.
2. Пряк текст: Атеншън! Нямате никакво време за глупаци, дори да имате ресурс за хабене. Животът, който в началото ви се струва безкраен, може внезапно, силно да се скъси при интензивно общуване с глупендърс.
Метафора: "Сенки в рая" на Аки Каурисмаки. Колкото по-висок стандарт /Финландия/, толкова по-лош живот. Колкото по-нисък стандарт /България/ - толкова по-лош живот. Изход? Няма, само вход.
3. Във филма всички са толкова самотни и толкова не могат да се докоснат емоционално /а физически - само, ако се сбият/, че диалозите им, които са най-банално-битови, звучат абсолютно сюр. Много интересен ефект. Единствената топла връзка е автентичният блус, звучащ отвреме-навреме. Ясно е, че режисьор с такова готино малко име /аки!/, няма да ти направи лош филмаки /филм- грц/.

* на сн.: снимах как снимат /мейкинг/

неделя, 18 март 2012 г.

Отровната торта


1. Сутринта, след дежурство, си купих вкусна тортичка от кварталния магазин и изядох голяма част от нея. Имаше малко особен вкус, но съм свикнал с долнокачествени ароматизатори, така че, не ме впечатли изобщо.
2. После дойде Роси и аз предложих да куса. Тя визуализира, че тортата ми е позеленяла, значи - развалена.
Колко е странно да чакаш смъртта, след като си се натъпкал с вкусна, но отровна торта. Засега се чувствам добре, затова реших да запълня с нещо полезно последните си часове /или минути?/.
3. Мога да свърша нещо дребно /едни пластинки да закрепя/ или нещо едро - да замажа дупката около тръбите, появила се след като съседката отгоре си реновира банята. Не е дупка, през която да мога да надзъртам /отгоре живее сексуална медсестра/, но е дупка, от която постоянно се рони мазилка.
4. Доколкото съм чувал, И.П. Павлов, върхов изследовател на кучешкото поведение, но провалил се тотално с човешкото, като усетил, че умира, извикал асистента си да записва как се случват нещата. "12.03 - започнаха да ми изстиват краката", диктувал той и т.н.,  докато  не ритнал камбанката.
5. Какви ли ще са първите признаци на моето пътешествие към Хадес? Кога ще дойде лодкарят или негов представител, да ме подкани да тръгваме? Дали първо ще ми изстинат краката? Дали ще развия компенсаторна свръхактивност или ще изпадна в тиха, дементна самовглъбеност? Толкова въпроси и все важни, а отговор - aucune rеponse /няма, фр./.

* на снимката.: р. Искър вчера.

събота, 17 март 2012 г.

Март - фрагментейшъни


1. В зависимост от ситуацията, следва да се проявява предпазливост и да не се казват думи, които в даден момент могат да ни докарат неприятности. Когато нещо се случи, хората губят самообладание и разказват всичко на всеки срещнат. Така не бива да се постъпва. Ако се случи най-лошото, можеш да станеш обект на клюки или да си докараш врагове, казвайки нещо излишно и пораждайки неприязън. Твърдят, че в такива моменти е по-добре да си останеш вкъщи и да разсъждаваш за поезията.
Ямамото, "Хагакуре"
2. Eфект на Дънинг-Крюгер /Dunning–Kruger effect/ -  когнитивно изкривяване, при което, хора с ниска квалификация правят грешни изводи и взимат неефективни решения, но са неспособни да осъзнават грешките си, именно поради ниската си квалификация.
Следствие: те имат повишена оценка на собствените си способности. 
Обратно на това, хора с високо ниво на компетентност са склонни да занижават способностите си и да демонстрират неувереност, считайки другите за по-компетентни.
Следствие: по-некомпетентните хора имат по-високо мнение за собствените си способности, отколкото по-компетентните.
Отгоре на всичко, тези последните, често допускат, че околните оценяват способностите им също така ниско, както и те самите.
3. Много възрастен професор - астроном застава зад катедрата, облечен в смокинг и казва:
- Уважаеми колеги, днес няма да имаме лекция, дойдох да се сбогуваме. В обсерваторията спря часовникът, който не беше спирал почти триста години. Смятам, че това не е добър знак.
Студентите се разкикотили подигравателно, чули се съвети: "Купи си Ролекс!", "Смени си батерията!" и т.н.
Когато шумът стихнал, професорът казал:
- Ще ви кажа нещо, което хич не е смешно. В обсерваторията спря слънчевия часовник.

вторник, 13 март 2012 г.

Чакат асансьора


1. Не може да не ви се е случвало: стоят си няколко човека, чакат асансьора. И внезапно се появява някъв интелектуалец, който отново минава по всички копчета и пак ги натиска, баси! А те - натиснати, та дрънкат - светят, пищят - "натиснати смееее!", ама не, на тоя не му е достатъчно, иска пак.
2. Винаги съм се чудил, каква е мотивацията на този човек. Да не би да притежава някакво тайно знание, което му подсказва, че повторното натискане ускорява десетократно пристигането на асансьора. Или пък, дотам се е отнесъл в елитарността си, че ни смята за дебили, които чакат, но не са се сетили да натиснат копчето. И какво чакаме, глупаци такива, защо не сме го повикали!
3. Или пък, това е някакъв ужасно изнервен човек, когото шефът му /дребнав, никога не соаниран селфмейд/, току що е натиснал и леко поразмазал по луксозното бюро. И сега, офисният сапрофит си го връща на асансьора?

неделя, 11 март 2012 г.

Шпионската литература


1. Някакъв американски писател на име Куентин Роуън публикувал шпионски роман, който критиците много похвалили и т.н. Всичко вървяло добре, докато не се разбрало, че текстът гъмжи от заемки, буквално преписани от стари шпионски романи от 70-те.
2. Като усетили, че се задава купон, блогъри и други лешояди издирили всичко написано от Роуън и видели, че пичът от 15 години публикува разкази фрашкани с пасажи от Греъм Грийн, Ивлин Уо и други, по-малко известни автори, дословно или с дискретна редакция.
3. После настанала тъга за Роуън. Издателството изтеглило романа от книжарниците, поискало си аванса обратно, приятелката му го напуснала, загубил си и работата. Опечаленият писател се преместил от Ню Йорк в Сиатъл при родителите си, откъдето пишел писма с извинения до всички писатели, чийто текстове е плагиатствал. До тези, които са живи.
4. Роуън не е трябвало да губи самообладание, а да каже, че това не е плагиат, а специално конструиран хипертекст, текст на текстовете, каталог на текстовете, Песен на песните, Дон Кихот по методиката на Пиер Менар/Борхес, деконструкция на суициден сюжет и други подобни чудеса. Обаче, този номер добре би вървял в Европа, особено във Франция, където нашите хора /Кръстева, Тодоров/ добре са поработили по въпроса. В Щатите пошло и банално си гледат копирайта и цакат интелектуалците, които не го спазват.
5. Хрумна ми, че имената на писателя също ни говорят. Историята напомня сценарий на Куентин Тарантино, а драматургията на Роуън е като скеч на мистър Бийн /Роуън Аткинсън/.
6. Статията в Нюйоркър:

*на снимката: "...и едно непознато животно"

петък, 9 март 2012 г.

Вселената и Световното правителство


1. Някога имах пациент милиционер, простоват и безобиден човек, старшина, но беше създал нов модел на Вселената, който постоянно се опитваше да ми обясни. Човекът идваше при мен не за да се лекува /"Айнщайн нуждаел ли се е от лечение?"/, а за да му съдействам да се отнесат сериозно към космогонията му.
2. Аз обаче, към този момент, вече се бях сблъсквал с хора, създали различни, прекрасни в своята невъзможност системи, затова моментално го посъветвах да отиде в БАН - там са астрофизиците, акад. Бонев, тоя-оня, нека и те малко вкусят от всемирната скръб, мислех си. Но той беше ходил вече при тях. Някои го гонели веднага, други се мъчели да вникнат и накрая се отказвали, трети му казваха: "остави копие, ще се занимаем на катедрен съвет". 
"Интелигентни хора са, споделяше милиционерът, но после не се обаждат, та трябва пак да ходя да ги подсещам".
3. За този човек си спомних, след като попаднах на няколко конспирологични сайта и си мисля, че по-тежко налудни неща отдавна не съм чел. А имам възможност, дето се казва.
4. Открих следните особености:
- авторите имат сериозни проблеми с пълния член;
- често пишат с главни букви. Както казваше един човек по друг повод: "не пиша с Сaps lock, а с натиснат Shift, защото съм гневен". Тия са МНОГО гневни;
- мразят Щатите. Там са им тайните правителства, които ни управляват, оттам ни ръсят с алуминиеви нишки или тежки метали, за да умрем по-бързо и т н.
- яко продуктивни са /като всеки качествен параноик/;
- изживяват се като познавачи на историята, т.е. на някаква алтернативна версия, която обслужва параноидните им концепти.
Този вид знание съм срещал у хора, завършили военно училище и интоксицирани със странен микс от популярни исторически хипотези и отблъскващ патриотизъм до степен моментално да интерпретират всяка сензационнa теза, която някой им подхвърли.
- използват граматично време като на участници в събитията, например: "евреите тогава не спазиха заръката, която Бог им даде."
- винаги лъха патриотизъм на най-ниско ниво. В един сайт пишеше - "Влез, ако си българин". Влязох - пълен идиотизъм.
- винаги има масонска връзка. Тази дума явно ги пленява - масон-мезон-мейсън.
5. Ами, тежко е. Епично е, еpic shit е.

събота, 3 март 2012 г.

Балсамиране - Пирогов, Ленин и др.


1. Когато Пирогов умира, /23.11.1881/, става ясно, че е поискал да бъде балсамиран и положен в семейната гробница. За който не знае - известен руски хирург, един от първите въвел обезболяването в хирургията, дотогава - оперират ли те - болка! За балсамирането използват техники и химикали създадени от самия него. То става толкова сполучливо, че и досега, тялото му е в чудесен вид. И това, като се има предвид, че през Втората световна война /60 години по-късно/, немците пристигат в имението на Пирогов /с. Вишня, Украина/, безчинстват колкото могат, вадят трупа му и го меткат на бунището, където той престоява неопределено дълго.
2. След балсамирането на Ленин през 1923 и полагането му в мавзолей, сред народа се появяват различни митове. В един от тях, работниците от няколко завода споделяли, че нощем са виждали Ленин да се появява из цеховете и да завинтва някакви гайки и детайли. Това ставало, когато заводът е закъсал с плана. При друг мит, се казва, че ако някой се почувствал зле, гузен или виновен за нещо, трябвало да постои пред мавзолея 10-15 минути и ще е като нов, поради лечебното лениново въздействие.
3. Създателят на саркофага на Ленин е архитектът К. Мелников. Един от предложените варианти е представлявал кристал, а вътре се мъдри Ленин. Мелников, който е бил як авангардист, обяснил пред комисията, че иска да създаде алюзия със Спящата красавица. На снимката /фото: Арсениев/, може да се види каква симпатична къща-ателиенце си е построил в центъра на Москва. Сега мисля, че е музей.
4. Като става дума за музеи, изобщо не желая да параноясвам, /стигат ми и символните закачки в ежедневието/, обаче как да се отнеса към факта, че винаги като реша да посетя някакъв музей, той се оказва затворен. Ботаническата градина - попаднах там на четвъртия опит. След това опитвах отново и не стана. "Земята и хората" - никакъв шанс. Имаше табела, да не го посещавам преди 5 март. Предполагам, че още три пъти трябва да опитам и ще стане. Сега не смея да припаря и в Зоо-то. И там нещо ще измислят, знам. Примерно, че животните са се обадили в управата, че не искат да ме виждат. 
5. Омагьосани места са софийските музеи. Не стига, че няма пукната забележителност в този град, но и музеите те отперват.