Показват се публикациите с етикет Франция. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Франция. Показване на всички публикации

петък, 26 ноември 2021 г.

Фотография и психиатрия - Жан-Филип Шарбоние

През 1954 г. френският фотограф Жан-Филип Шарбоние (Jean-Philippe Charbonnier, 1921 - 2004 г.) прекарва в различни френски психиатрични болници шест седмици, след което публикува шокиращ фоторепортаж “Между два свята. Състоянието на психиатрията във Франция” с текстове на Ерве Базен. В Мрежата намерих няколко сета по трийсетина снимки, ето някои.























четвъртък, 23 април 2015 г.

Филмов преразказ

0. Да разказваш филм е тъпа история, но като не мога да го гледам, поне да споделя какво намерих за него. Филмът е "Джеки в женското царство" /2014, Франция, реж. Риад Сатуф/
1. Народнодемократична република Бабун, е матриархат, в който управляват жените, а мъжете са в подчинено положение - носят фереджета и се женят когато ги откупи роднина. Управлява Генералша Бабуна, а властта се наследява по женска линия. Бедният Джеки е влюбен в дъщерята на Бабуна, /полковничка/ и нощем мастурбира под покрития и с воал портрет. Възпитава го самотна майка, бащата е починал при оргазъм, като зачевал Джеки. По-големият му брат проституира, едновременно печатайки листовки с призиви за защита правата на мъжете. Без да иска, Джеки издава брат си на властите и за награда получава покана за Всебабунския бал, където Главната полковничка ще си избира "ездач"; в Бабун се изповядва култ към Белия кон - на герба на републиката е изобразен двуглав кон.
2. След смъртта на майка си /Джеки лъскал ботушите и, мастурбирайки както обикновено и ботушите толкова се полирали, че майка му се подхлъзнала и си счупила врата/, детето попада при роднини, сред други двама братовчеди, мечтаещи за Полковничката. Всички искат Джеки по-бързо да се ожени за да им се махне от главата.
3. Заедно с брат си, който тайно доставя в двореца ряпа /в Бабун всички се хранят с каша, произведена от витаминизирани лайна, а натуралните продукти са забранени/, Джеки прониква в двореца преоблечен като жена и Полковничката много го харесва, наистина само като е облечен в женски дрехи, но пак е нещо.
4. Мъжете междувременно възстават, начело с големия брат на Джеки и вече почти превземат двореца, когато се разбира, че Полковничката собственоръчно е удушила майка си - Генералшата, взела е властта и обявява реформи: на момчетата е разрешено да ходят на училище, ще бъдат построени оранжерии за ряпа и т.н. На фона на тази нечувана демократизация, народът веднага обиква новата си ръководителка, а злобните братовчеди се мазнят на Джеки. 
5. Накрая, новата Генералша се показва с Джеки на балкона на двореца и двамата захвърлят дрехите си - оказват се с членове, а нежният им съюз, съответно еднополов. От тълпата се донася старчески глас: "Развратници!" и филмът свършва.

* на сн.: кадър от филма

събота, 21 януари 2012 г.

Как работи референдумът


1. Стана ми много весело, като научих историята на Коморските острови. Те са четири и са се вместили между гиганта Мадагаскар и африканския бряг. Население: 750 000. Били са френска колония и всичко било окей, докато през 1976 не решили, че искат независимост, за да си направят ислямска република. "Няма лошо", казали французите и направили референдум. Три от островите били за независимост, а четвъртият - Майота - не искал и да чуе. Станал отвъдокеански френски департамент.
2. След като си отишли французите, коморците, които и така били склонни към съзерцателност,  спрели да бачкат тотално. Предпочитали по цели дни да седят и да гледат морето. Плажовете се напълнили с боклуци, туристите спрели да идват. На острова има едно шосе, което стои непокътнато от 40 години и поради това, е практически неизползваемо.
За тези години, коморците успели да направят 6 военни преврата и да убият 3-ма президенти.
3. Живеят в бидонвили, направени от ламарина и от всичко, което океанът изхвърли. Преди живеели в колиби от палмови листа - идеални за тамошните условия и климат, но проблемът бил, че два пъти годишно, трябва да реновираш покрива, което за тях се оказало непосилно. Част от туземците извадили късмет и заели малкото каменни къщи останали от французите, разбира се, без да се насилват да ги ремонтират.
4. Единствената нова сграда е джамията в столицата. Тъй като ги мързи да се молят по пет пъти дневно, те ползват джамията за спане денем, защото има килими и е много удобно.
5. Основната мечта на всеки коморец е да си купи лодка и да преплава нелегално до процъфтяващия Майота, където да остане завинаги. Разстоянието обаче е непосилно и повечето от тях се давят по пътя.
6. За да не се обидят, но главно, за да не умрат от глад, французите им дават някаква малка годишна лепта. Всичко останало се крепи на хуманитарната помощ, когато успеят да я изкрънкат отнякъде.
7. И все пак, властите на Коморите по едно време се обидили и обвинили Франция, че провежда колониална политика. "Жьо не па манж сис жур!", вероятно са казали те. Аз не знам какво им е отговорила Франция. Нещо много вежливо ще да е било, като ги познавам.

На снимката - Коморите, от: NG, Photograph by Jean du Boisberranger/Getty Images

неделя, 23 октомври 2011 г.

Алафранга


1. В едно познато село миналото лято се появи французин. На възраст - антемортем, но иначе живичък, разхожда се всяка сутрин по шосето с един бастун в ръка и поздравява с "Бонжур" петте неравномерно разхвърляни по хълма баби.
2. Малкото име на французина е Ги. Другото сигурно е "дьо Мопасан", но историята го премълчава. Може и да е "Ларош". В селото, съгласно лингвистичната традиция, името веднага бе идентифицирано като среден род и тутакси го членуваха, та всички му викат "Гито". Много исках да чуя да му казват "бай Ги", но явно тази форма още не е влязла в употреба.
3. Гито като пристигна едва ходеше, но постепенно, чистият въздух, доброто отношение и знам ли - силната храна, го моделираха в миниатюрен Версенжеторикс. В началото взимаше леки десетметрови дистанции по централната улица, но това лято, го видях с чест да отработва 4-километровия маршрут до Бабин мост - нещо, което дори професионалистите правят крайно рядко.
4. Сега бабите, като ги питаш за Ги, казват: "не е млад, но е много пъргав". Бабите и те - не са много млади, над 90 са основно, но са пъргавички.
5. Гито е бил инженер и последно е строил някой от дворците на Саддам в Ирак. Там се оженил за българка. Малко преди завършването на обекта, вдъхновен от красиво източно предание, в което след построяването на някакъв храм, владетелят заровил строителите в пустинята за всеки случай, Гито внезапно се върнал във Франция.
6. Предполагам, че е постъпил мъдро. Поне на мен, като го видя ми изглежда на човек надхитрил съдбата. Или поне някои нейни аспекти.

* на снимката: свой сред чужди и чужд сред своите.