0. Очевидно някакъв скрит мизогинен драйв, компенсаторно ме кара да прехвърлям куп феминистка литература напоследък и там аз откривам наистина прекрасни неща1. Ето, отново интересна книга - "Невидимите жени" на английската журналистка Керълайн Криадо Перез ("Unvisible women", 2019, Caroline Criado Perez). Тезата не е нова - живеем в "мъжки" свят, в който "човек" е по дифолт "мъж със средно телосложение и тегло 70 кг". Съответно, цялата материална и психологическа реалност е конструирана по негов образ и подобие и това се вижда навсякъде - в офиса, в рекламата, в новините, в правителствата, в междуличностовите отношения. Липсата на значима информация за женския пол води до игнориране на потребностите и, което естествено затруднява повече или по-малко живота им, а понякога го прави и опасен
2. Перез се аргументира с ред интересни примери, като се започне от размера на смартфоните, които определено са за мъжка длан, през предпазните колани в колите, проектирани за мъжки гръден кош, през сутиените, направени да се закопчават отзад (което е оправдано, ако ще се снима порносцена, но в бита е неудобно), до музикалните инструменти (октавата на пианото е 7.4 инча, което води до 50% по-висок риск от болка и травми при жените пианистки) и до софтуера за разпознаване на глас, който със 70% по-голяма достоверност разпознава мъжки глас
3. От главите, които имах търпение да прегледам, привлече вниманието ми тази за дамските тоалетни (Gender Neutral With Urinals) и за разликите в диагностичния подход, при посещение на лекар (Going to the Doctor)
4. Всеки е забелязал, че пред дамската тоалетна обикновено има опашка, понякога непоносимо голяма, а пред мъжката - не. Това е защото жените прекарват около два пъти по-дълго там, уточнява Перез и изброява причините. Въпреки че, този проблем съществува открай време, никой не прави помещенията по-широки и с повече кабинки. И как иначе - проектите за тоалетни се изготвяли и приемали главно от мъже и не се отчитали особеностите на женската физиология и различията в социалната роля на тоалетната при двата пола
5. При ходенето на лекар - проблемът се наричал "синдром на Йентъл" (филм с Барбра Страйсънд, където героинята е принудена да се прави на мъж, за да получи образование). В медицински смисъл - това се случвало когато жените съобщават за симптоми на едно и също заболяване, но различни от тези, срещани при мъжете (напр. сърдечен пристъп). Това водело до неправилно диагностициране, към жените се отнасяли по-зле или им казвали, че болките им са психогенни (лекарите демонстрирали "gender data gaps"). Тук не съм съгласен с авторката
6. "Преди няколко години, казва Перез в едно интервю, успях да се преборя с Bank of England да остави единствената жена, различна от Кралицата на десетпаундовата банкнота - Джейн Остин".
Гледам обаче, все пак и кралицата са оставили тия нахалници
