Нещо

1. В петък следобед очевидно параноята ми се качва и започва да ми се струва, че доста от минувачите се вглеждат в мен. Поглеждам по себе си - дрехите ми са наред, петното от смокиново сладко е практически незабележимо, очилата ми нормално смаляват картинката, боата ми е наметната с предизвикателна прецизност. Нещо си въобразявам, явно
2. Когато ми е меланхолично, започвам да си измислям първи изречения за романи. Предполагам, че с малко повече упоритост, от това би могло да стане добър бизнес. Има доста хора, които искат да започнат (даже не толкова роман, а каквото и да е) и не могат заради липса на въвеждаща мисъл
3. В действителност, трябва да отида да взема едно момче от децката и да чуя неговото първо изречение (“Забелязах, че като си купиш нещо и то веднага става безплатно”, Матей, 5)

Детски теми

- Знам как се появяват децата - каза Делян (7г.) и ни погледна тревожно.
- Как? - извикахме в хор с Матей (4г.)
- Майката и бащата трябва да легнат заедно и да се прегърнат.
- Да се целуват трябва - допълни Матей (явно знаеше по-щадяща версия).
- Не знам за целуване - каза Делян - но има и друг начин, само че е много по-бавен. Да ви го кажа ли?
- Да - казах (Матей разглеждаше една счупена саксия и вече беше загубил интерес към беседата).
- "Секс" се нарича, но не ме издавайте.
- Имам си приятелка в детската - каза Матей. Но няма да ви кажа как се казва.