Показват се публикациите с етикет Маркс. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Маркс. Показване на всички публикации

вторник, 28 февруари 2012 г.

Февруари - фрагменти 3


1. Търся в Ютуб "Следобедът на един фавн" на Дебюси. Не мога да слушам класика, но някои неща все пак мога. Пиша го на български, отде да знам как е "следобед" на френски. Излиза ми "Следобедът на един Годжи" в хиляди варианти. Това е някакъв тежък простак, който явно се представя за фавн или за Дебюси. Считам за неприемливо светът да е организиран така, че да ми излиза говно, вместо Дебюси. А той е точно така организиран, но уей. Ето затова се самоубиват хората - изведнъж, внезапно, ги докосва непоносимо, надчовешко и незаслужено несъответствие между очаквано и действителност и те не издържат. 
Но нека изсъхнат сълзите ми.
2. Преход ниско - високо. Лосев отново цепи мрака. От разговорите със секретаря му:
"Светът е наследник на три култури: европейската - това е личността, римската - империализма, гръцката - движението от материя към идея. Само в Европа съществува личност. Един немец обиколил света и едва когато се върнал в Европа и седнал да свири Бах, се почувствал у дома и разбрал, че само тук и никъде другаде не съществува личността. Европеецът, това е Бах: ясно начало, развитие, край. Историзмът идва от Израел. Там за пръв път са сформулирали, че всичко е създадено от Бог - единен, всемогъщ. Там е било положено началото на личността...
Младата японка, решила да стане проститутка, за да събере пари и после да създаде порядъчно семейство, сякаш не е имала предишен живот. Тук виждаме същото отсъствие на личност. Затова и японците толкова лесно са умирали на война.
Второто начало е Рим - империализма. Ние повече не можем да живеем без империализъм, все едно дали е социализъм или капитализъм. Цялата европейска държавност се крепи върху римското начало.
Третото начало е Гърция, това са идеите. Маркс казва: "идея, овладяла масите става материална сила". Тук виждаме чист идеализъм. Комунизмът се счита за материализъм, но настоява да дадем всичко за идеята.
/А. Ф. Лосев. Записи бесед. В. В. Бибихин, превод - левашки - мой/
3. Изключително качествена мисъл на Бердяев, не знам от къде:
"Адът е необходим не за това лошите да бъдат наказани, а за това, човек да не бъде изнасилен от доброто".
4. Преход високо - ниско.
Кастинг за порно-актьори. Идва красив левент. Казват му:
- Вие сте подходящ за ролята, взимаме ви. Разкажете ни нещо за себе си.
- Знаете ли, аз не го вдигам. Ама хич.
- Е, защо дойдохте тогава?
- Помислих си, че може би ви трябва и отрицателен герой.

* на сн.: замислено куче в района на бул. Ц. Борис 3

вторник, 30 август 2011 г.

Фрагменти - авг.

1. Oпитах се да сплаша девойките, че ако не слушат, ще си пусна брада като на Карл Маркс и ще ходя по кофите. Разбра се, че Маркс и брадата му не им говори нищо. Замислих се и повторих заканата със Зи Зи Топ. Пак нищо. Оказа се, че нямам образ с яка брада, с който да илюстрирам разговор с поколението 86 и нагоре. Кастро? Също не става.
2. "Интересно нещо е животът - с трагичен глас каза той - струва ти се, че това е пределът, по-лошо не може да стане. И вземе, че стане още по-отвратително".
Дъглас Адамс, приблизителен цитат от "Стопаджията"
3. Гледах по тв как един човек пред камерата направи 250 г салам от 50 г кайма. Всичко останало бяха пълнители, консерванти, овкусители, усилватели на вкуса, оцветители, ароматизатори. С получената субстанция той напълни една цилиндрична саламена форма и остана само да се направи термична обработка. Каза, че може да го направи и пушен, като го полее с някакво вещество. Ужасен ужас.

* на снимката: метафора за възраст

петък, 10 юни 2011 г.

25-ти кадър

1. През 1986-та, бидейки на стаж в една московска пси-клиника, имах колега, който се опитваше да лекува алкохолици по метод, известен като "25-ти кадър". Тъй като тогава, техниката беше доста примитивна, пичът беше конструирал нещо като стробоскоп, с чиято помощ прожектираше на стената диазпозитиви с отблъскващо съдържание. Темите бяха: "брадва изцапана с кръв", "дете напускащо семейството си, произнасящо тъжна прощална фраза", "замърсен бездомник, пресичащ улицата рисково" и други такива. 
2. Тези сюжети се задържаха пред погледа на смаяния алкохолик трийсетина секунди, а между тях, с помощта на стробоскопа, за части от секундата, се появяваха снимки на бутилка водка, счупена бутилка водка, нож и бутилка водка, брадва и бутилка водка и други глупости и бутилка водка. Тези последните не ги виждахме, те трябваше ловко да преобърнат несъзнаваните нагласи на алкохолика и той да намрази коварния спиртосъдържащ враг форевър.
3. Аз предложих на колегата да сложи повече трупове в различни ракурси към бутилката водка. Такива можеше свободно да се заснемат в институтската морга. Тамошните санитари, срещу бутилка водка, можеха дори и да ни ги подарят, разбира се, ако ги помолим за това.
4. Обаче, точно това беше невъзможно. Социализмът, с шизофренния си страх от всичко, което би напомнило интимност, табуираше смъртта и изобразяването и, правейки от нея нещо срамно, премълчавано и по възможност несъществуващо.
5. Методът беше интересен, но имаше две слаби места. Първото бе, че и досега, не е доказано, че е ефективен, а второто - по-важното, че /при забранен Фройд/, доста трудно можеше да му се даде марксистко обяснение. То беше задължително, защото колегата пишеше дисертация по темата и просто нямаше начин да не призове от небитието психиатрични авторитети като Маркс, Енгелс и Ленин.
6. Не споменавам изобщо, че експериментирайки с неща, непризнати от официалната идеология, той рискуваше да му дойдат на гости чичковци с тъмни шлифери и с физиономии на хора с достъп до класифицирана информация. Те щяха да проявят истински интерес към темата и сравнително бързо, да му стъжнят живота.
7. Сега да беше! Отваряш "Уикенд" или "Галерия" и нямаш проблеми с труповете, прави с тях каквото искаш. Ех, такова лечение щеше да им изпраска, щяха да умрат от ужас, бедните алкохолици.

* на снимката: 25-ти кадър