Показват се публикациите с етикет Юндола. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Юндола. Показване на всички публикации

понеделник, 22 февруари 2016 г.

Книга за похвали и оплаквания

Похвали
1. Проведох много приятен семинар за депресиите с джипита във Велинград. Горе на Юндола помакините подвикват: "Господинеееййй - от мен си купете, от мееен - кашкавааал, меееед за децатааа!" А тези до тях и те: "Господинееейй и от мен си купете нещоо, не само от неяяя". Интересен подход. И преди ме е хващал страх да не се сбият помежду си, и сега ме хвана - купихме си от едната кашк., от другата мед. На меда ми пишеше "Балкански мед", явно Балкан за тях е всяка планина, в това число и тяхната Родопка.
2. Гледах "Стажантът" ("The Intern") с Де Ниро. Един възрастен Ниро - толкова благ Ниро, толкова готин, толкова мъдър. Синопсис: младите работохолици/чки - а - у! - уратута - напред-назад - искаме всичко райт нау!, а Ниро: споко пичове, ще стане, ама не толкова бързо, ще си прецакате живота, малко ритардандо го дайте.
3. Научих "Tears" на Джанго /на китара/ до бриджа, т.е. първата част, след което загубих интерес. Ако някой каже изсвири ми го, ще му свиря само първата част и после пак нея, и накрая ще взема финала от друго парче, те и без това си приличат в мое изпълнение.

Оплаквания
4. Проблем с епископ Бъркли. Предполагам всички са наясно, че ние не съществуваме в действителност, а единствено в съня на епископ Бъркли. Не трябва ли, в такъв случай епископът да сънува и себе си, за да може епископът от съня да сънува нас за да ни има изобщо. А когато епископ Бъркли се събуди сутрин за литургия и ако тогава всички изчезват, на кого ще проповядва? Кой ще му дойде на службата? Но явно идват - не толкова най-верните му енориаши, колкото тези, успели да осъществят квантов скок или нещо подобно. Парадокс - той солипсист, а му идват материалисти. Объркан съм и не го крия;
5. После търсим лудостта по болниците, глупости - тя е сред нас: обръщения към Николае Чаушеску използвани преживе в медиите: "Геният на Карпатите", "Пълноводният Дунав на разума", "Източникът на светлина", "Творецът на епохата на невиждан прогрес", "Небесното тяло", "Демиургът", "Светският бог", "Чудото", "Утренната звезда", "Навигаторът", "Прекрасният принц", "Светецът", "Спасителят", "Слънцето", "Титанът", "Провидецът";

вторник, 23 август 2011 г.

Родопите - четири такта импро

1. Родопите са гъсто населена планина. Отвсякъде щъкат човечета, с овчици, кравички и просто така. Като погледнеш околните хълмове с накацали по тях селца, виждаш, че баща и син Божкилови не са наивисти, а едни много качествени реалисти.
Това е помашкото село Света Петка. Как ли се чувства мюсюлманин живеещ в място посветено на важна християнска светица? Аз ако живеех в частта на Будапеща, наречена Буда, щях да съм горд.

 2. Какви хубави проблеми имат хората там! Например, да гонят конете от двора си. Два коня, двама истински другари, след като цял ден са щипали трева по поляните, нощем ходят по вилите, за да си получат десерта - вкусни рози и френско грозде. Възмутената вилна общественост прави импровизо-огради със сезал, който конете с удоволствие късат на малки части. Веднъж се срещнах очи в очи с тях. Гледаха ме любопитно и игриво, като едри кафяви хулиганчета, които знаеха, какво не
бива, а какво може.
Това тук е някакъв вид френско грозде, заснет да прилича на сълза. Сълза на невинна помакиня заради несбъднати желания, за сметка на спазена традиция:
"Не посмя младата Селие да каже на баща си, че обича друг. Той вече беше избрал подходящия жених - кривоглед наплюнчен инвалид, син на богат чорбаджия от съседното село. На дъртия патриарх - баща си, Селие не възрази". 
/Откъсът е от "Ръководство по митотворчество за малки народи", Simon & Shuster, NY, 1959/



3. Родопите са естетска планина, както казва Роси. Широките  поляни са с еротични форми.  В 6.30 сутринта те са привлекателни утроби пълни с гъста бяла консистенция, най-вероятно - мляко. Затичваш се да влезеш и да се напиеш, но това се оказва мъгла, която хитро те дистанцира. Ако се захласнеш прекалено, не може да не чуеш Трети Сутрешен Петел, който ти казва: "Свестявай се, келеш!", на непознат език. Изкукуригва сто и четири пъти по абсолютно идентичен начин. Явно не разчита да те спечели с разнообразие. Той те грабва със сериалност. Този Родопски Филип Глас. Хитрец. Споменах ли за естетизъм? Копеле, той е навсякъде!


4. Помакините зад сергиите с пирамидално наредени медове и сладка те подканят да им обърнеш внимание с доста двусмислени интонации. Изглежда става дума за изгубване в превода, защото знам, че не са такива хора. Бе точно те няма да те прелъстят. Пък и с този дрескод, ясно е, че са майстори в скриването на тялото. Един обърнат навътре ексхибиционизъм. 
Светът е създаден така, че медът и сладката да са плавно преливащи от съвсем светло жълто /акациевия/ до почти черно /боровинковото/.