Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любов. Показване на всички публикации

четвъртък, 7 април 2016 г.

Холандец-любов-страх-лекари-Ницше

1. Понякога завиждам на някой средновековен холандец. През деня шлифова лещи, а вечер седне и ако е в настроение, избаца един трактат за човека и отношенията му с Бога. И това - без да е специалист, без напрежение, тоест. И на латиница!
2. Човек малко като позацикли или друго подобно състояние, и почва да му се иска да опростява, да опростява. Примерно, да се откаже от хевиметъл обясненията за човека и да си признае, че всичко, което правят хората се дели на неща, правени от страх и правени от любов. Примерно, решиш да защитаваш научна степен. От любов? Към кого бе, деба е тая любов? От страх, естествено;
3. Днес е ден на лекаря или нещо подобно. Винаги съм си ни представял като едни световни санитари, които тактично и със законни средства, премахват недостатъците на естествения отбор;
4. Бях чел някаква случка за Ницше. Великият философ бил добър и весел човек, без да му личи изобщо - външно или като характер. Веднъж отишъл в кварталната фурна за хляб. Дебелата продавачка го познавала и страшно обичала да му се подиграва. Ницше не можел да я търпи и я наричал "тъпа к**ва" /"dumme Hure", нем./.
- О, Ницше! - възкликнала тя - за хляб ли идваш, бе? Доста обичаш ти хляб май, а?
- Обожавам - иронично промълвил философът
- А ти случайно да си го пекъл, че да искаш да го ядеш? Ти въобще пекъл ли си някога хляб, бе, хер /господине, нем./ Фридрих?
- Чакай малко - мигом съобразил философът - ако аз си печах сам хляба, защо тогава бих ходил да го купувам от теб ма, "тъпа к**во"?
Ето това е Ницше - лапидарен, гениален, хладнокръвен.

* на сн.: Лисабон, вход на библиотека

събота, 4 юли 2015 г.

Фрагменти от 4-ти юли

1. Всички теории, че някой станал лош /невротик, луд, наркоман, престъпник/, защото не получил достатъчно любов в живота си, са с презумпцията, че си седя на един стол, чакам си любовта и при късмет идват едни добряци и ми дават - понякога много, понякога малко, а ако са катили - хич. Лошо, Седларов.
2. Ето какво ти трябва докато седиш на стола и чакаш да стане сделката: 
- да можеш да дадеш знак, че я искаш
- да имаш отворени и фино настроени сетива за да я усетиш 
- да можеш да се справиш с нея като я получиш, за да не те смачка, ако е много, а ти си хилка
- да дадеш знак, че и ти имаш нещо в замяна
- да си се научил как да благодариш за нея
Има и още, но не сега. Ако си затворен, гледаш тъпо и други липси, вероятно няма да те насилват прекалено и любовта ще отиде при друг. Така е, когато не умееш да правиш любов с ближния.
3. Основният резултат от ходене по лекари, както всеки знае, е натрупване на съмнения. И как иначе, богът на здравето Асклепий има седем деца. Четири момичета /понякога слагат и пето/ - Хигия /на чистотата/, Панацея /на лекарствата/, Ясо /на изцелението/, Аглая /на разкоша, не знам защо/. Момчетата са Подалирий /терапия/, Телесфор /водещ до добър изход/ и Махаон /хирургия/. Допускам, че лекарите, преди да вземат решение, несъзнавано те прекарват през целия пантеон. Много мнения - много съмнения.
4. На испански бира е "cerveza" /сервеса/, а череша е "cereza" /сереса/. Подозирам, че в испанските кръчми често ще видиш нелепи картини на мъже стоящи пред халба череши и други, с чиния бира. Проблемът възниква само след определена степен на опиване, когато дикцията се влоши. Това е само хипотеза -  освен в Саламанка /магистратура по Дон Кихот/, не съм бил в Испания.

* на сн.: богинка в гръцки двор /Пилио/

вторник, 28 май 2013 г.

Любов и щастие

1. Има две тези, които използвам, когато искам да си дам универсално, метаобяснение на човешкото поведение /"последното възможно обяснение", както би казал Фуко/.  Те са: 
а) всичко, което хората правят, в основата си е търсене на любов и б) същото, но вместо любов, слагам щастие.
Може би едното е отгоре и от него произлиза другото и после надолу по веригата, до конкретно поведение. Или са синоними на едно и също състояние.
2. Тези конструкти нямат практическа стойност, освен за да блеснеш в компания или пък, за психологически ребуси, например: изведете любовен мотив от ситуация на убийство с цел грабеж. Не е трудно.
3. Снимах една селска къща. Човекът е започнал да я строи, за да получи любов от близките си и признание от съседите, което би го направило щастлив. Стигайки до третия етаж, той разбира, че никое от децата му не иска да живее в това забито село, иронизират го, наричайки я "гимназия", етц. Не искат да идват и с приятели за купонясване. За какво им е? Нито басейн, нито връстници наоколо, само природа. Предпочитат си оупън еъра, клубовете, евтините хотелчета или палатки по морето - там е купонът. 
4. Строежът е спрян, къщата е непокрита и се руши, както си му е редът - от покрива надолу. Реално погледнато, на човека му е достатъчна стаята на първия етаж вдясно.  Живее си там и не е станал по-щастлив. Дано поне не е по-нещастен.

събота, 9 февруари 2013 г.

Деца на любовта


1. Една картичка от 1931 г. от колекцията ми. Изобразен е някой си Жак Кателен. От интернет научаваме, че това е френски актьор /Jaque Catelain, 1897-1965/ от нямото и звуковото кино, но и художник, музикант, сценарист, журналист. Предполагам, че е красив, гледа със задължителния за епохата хипнотичен поглед, в ръката си държи нещо, неопределимо.
2. Отзад, с красив женски почерк е написано:
Др. приятелю,
Ето, че най-после се обаждамъ и на тебъ.
Вярвамъ, че ще бъда извенена, но все пакъ
моля за прошка. Знаешъ като се видях с "половинката" забравихъ вас. А вий тамъ
какъ прекарвате? - Сигурно добре, не се и съмнявамъ.
Поздрави "половинката" си и Косю.
Приветъ от "мътния" и "бялъ" Дунавъ.
8.IX.931 г.
Тана

P.S. Чакамъ за отговоръ, при мисълта, че ще ми пишешъ картичка съ твоя излетъ.....
Съща
3. Един текст изпълнен с трепет. Мисля си, че това са двама бивши влюбени. Текстът е топъл и интимен, но и достатъчно отстранен за да не възникват подозрения, ако го погледнат чужди очи.
"Като се видях с "половинката" забравихъ вас" е чиста лъжа и по-скоро ни казва "като се видях с половинката и се опитах да забравя за нас". От това твърдение лъха тъга.
В "сигурно добре, не се и съмнявамъ" освен добронамереност, сякаш виждам лек сарказъм или някакво припомняне за обща тайна. Нещо като: "Колко добре си прекарвахме с теб..."
Постскриптумът е екстатичен. Там чувствата пробиват защитата на учтивостта и съдържанието става опасно. Тана не е издържала, как иначе да си го обясня?
"При мисълта, че ще ми пишешъ картичка съ твоя излетъ....."
Малко неясна ми е думата "излет". Ако тя е имала предвид "изглед", нима допуска, че той ще е толкова смел да и изпрати свой портрет? И да събуди потаените и чувства и защо е всичко това? Или пък, той е някъде на екскурзия с половинката си и Тана очаква картичка-отговор оттам, както го изисква доброто възпитание?
А това многоточие накрая? Сложила е пет точки! Какво е незавършеното? Нима не е завършило?
4. Картичката е от 1931 г., а последния филм преди тази дата с Жак Кателен е от 1930г. Нарича се "Деца на любовта".