Показват се публикациите с етикет психиатрия. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет психиатрия. Показване на всички публикации

събота, 17 юни 2023 г.

Дисиденти и психиатрия

1. Текстът ми е посветен на ренесанса на наказателната психиатрия в днешна Русия
2. През 1975-та двама руски дисиденти - психиатърът Семьон Глузман и писателят Владимир Буковски създават “Ръководство по психиатрия за дисиденти”, в което описват спецификите на наказателната психиатрия в СССР (по това време в разцвета си) и как да се избегне принудителното психиатрично лечение
От главата “Психология на психиатъра”
Най-често срещани са следните типове психиатри:
  • Психиатърът-неофит. Той искрено харесва психиатрията и я смята за пълноценна научна дисциплина. Поради липсата на битов и професионален опит и дефицит на познания, открива психопатология там, където тя явно липсва. Той не разбира изкуствеността на психиатричните концепции. В работата си е впечатлителен и може искрено да „открие“ патологично състояние у вас. Не участва в съдебнопсихиатричните експертизи и не е опасен, защото не той ще решава съдбата ви.
Типовете опитни психиатри трябва да бъдат разгледани по-подробно, тъй като именно те ще решат вашето бъдеще:
  • Ученият. Запазил е „младежка” страст към психиатрията и я смята за свое истинско призвание. За него тя е научна дисциплина (с известни резерви). По правило той не смята, че дисиденството е под юрисдикцията на психиатрията. Не обича да участва в експертни комисии, определящи вменяемостта („Аз съм лекар, а не следовател.“) Той е достатъчно наясно с политическата ситуация, но се опитва да не си „цапа ръцете“. Помогнете му, като използвате правилната тактика.
  • Докторантът. Основната му черта: безразсъдно разширяване на границите на заболяванията, описани в дисертацията му. Убедете го с поведението си, че не сте подходящ „материал“.
  • Волтерианецът (свободомислещият). Той е опитен психиатър. Отдавна се е разочаровал от психиатрията като наука. Високо интелигентен, обича изкуството и литературата и може да говори дълго за тях. Пасивен по отношение на социалните проблеми, тъй като не вярва в успеха на никакви социални реформи (мъдростта на Еклесиаст). Не е изключено да следва официалната "линия" в повърхностни коментари по социални въпроси. Донякъде е страхлив и циничен. Разбира перфектно политическата ситуация, но дори под натиск ще ви обяви за психично здрав. Освен това, поради страхливост, той ще направи това по крайно убедителен начин, за да премахне всякакви подозрения за „симпатия“ към вас.
  • Филистерът. Интелект и специални познания около средните. Счита себе си за интелигентен и опитен лекар, а начина си на живот - за желан пример за другите. В рамките на „генералната линия” е социално активен. Не разбира явления като сюрреализъм („Конете не могат да летят!“), модерна поезия („Но къде е римата?“) и т.н. Искрено смята, че вашите възгледи за обществото са неморални. Основните му аргументи са: „Имал сте жилище, семейство и работа. Тогава защо правите това?" Не е препоръчително да разговаряте на абстрактни теми, философия, физически теории и т.н. По темата за модерното изкуство се опитайте да останете на неговото ниво. Той е опасен, може да ви намери патология. Поддава се лесно на натиск отгоре. Винаги се оправдава (в собствените си очи), цитирайки авторитети или психиатрични школи.
  • Професионалният палач. Умишлено извършва екскулпация, (признаване на невменяемост на психично здрави хора, при което те подлежат на принудително лечение). Обикновено е квалифициран специалист, така че единственият ви изход е да не покажете нито един „симптом“. В този случай, той би могъл, поради особен вид професионално самоуважение, да не поиска да си цапа ръцете с “нагласена работа”

неделя, 8 септември 2019 г.

Грешките

1. Гледам анонсите за иначе хубави събития в Интернет и защо винаги има поне една правописна грешка, ако успеете да прескочите заглавието - в текста със сигурност ще я откриете. Не говоря за стилистичните ташаци, там ми е весело и знам, че няма надежда, за буквичките говоря. Представям си даже как става - шефът на екипа пита: "Има ли алитерати сред вас, щото трябва да се напише един анонс?" и някой вдига ръка ("Да, аз съм, дайте да я напиша"), и готово.
2. Сред историите, които си записвах бидейки специализант в Корсаковската клиника в Москва, имам една по темата.
В една Психиатрия си живеел безобиден и тих пациент, който преди болестта си, работел като коректор в някакво издателство. Той бил на свободен режим, помагал на персонала, имал достъп и до ординаторската, т.е. приемали го почти като сътрудник. Най-обичал да проверява документацията и да поправя граматическите грешки, които намирал в достатъчни количества. Една сутрин, като дошли на работа, психиатрите открили, че пациентът бил изчезнал, както били изчезнали и всички Истории на заболяването на пациентите. След обичайната суматоха и изръшкване на шкафове и гардероби, подозренията се насочили към споменатия коректор. И наистина, екипът изпратен на адреса, открил човека там - той бил подредил внимателно цялата документация и с червен молив в ръка, презрително ръмжейки, зачерквал в Историите безобразията, допуснати от лекарите. Естествено е, че най-добре се работи на спокойствие, от къщи
3. Имам още такива истории, но те са твърде големи за форма́та на този блог и ще си останат за мен

* сн.: Steve McCurry

сряда, 27 септември 2017 г.

Смяната на темите

1. Всеки си има любим психолог. Моят от едно време е Ървин Гофман /Erving Goffman,1922 - 1982, благодаря ти, Томчо/ - по един прекрасен начин концептуализирал взаимодействието институция - психично болен и аз често споря с него наум, като му показвам грешките и даже му ги коригирам /също наум/, като съм в настроение.
2. Жертва съм на онзи ефект, дето като четеш някой сладкодумец, /Гофман е точно такъв/, си мислиш - баси гения, баси прозренията, но като влезеш в психиатричното отделение /не като пациент/, си казваш: "май не е точно така". Въпрос на гледни точки.
3. Ето например, тук е божествен: "хората попадат в психиатричната клиника не защото възприемат изкривено реалността, а защото не спазват правилата за интеракция с другите. Ако вие разказвате, че сте видели извънземни и оттогава чувате гласове в главата си, в клиниката ще попаднете не заради това, а защото когато другите са ви дали знак, че считат разговора за странен, вие, вместо деликатно да се засмеете и да смените темата, продължавате да говорите за летящи чинии... психиатрията наказва хората заради настойчивостта им да поддържат теми, които другите биха искали да сменят, а не защото самата тема е странна. В един учебник по медицинска психология описват човек, който много обичал да говори за изолация на тръби и можел да сведе всеки разговор към тази тема. Това се приемало за несъмнен белег на умствено разстройство. От друга страна, ако човек под никакъв предлог не се съгласява да говори за изолация на тръби, даже когато всички наоколо настояват за това, това също се приема за симптом... правилата, които човек нарушава, са правилата определящи как да се сменя темата на разговора, а не тези, диктуващи как да се възприема светът".
Това е от "The Presentation of Self in Everyday Life".
4. Но най-очарователна е последната му реч, за конгресa на Амер. социол. асоциация, която за съжаление не е могъл да изнесе, поради напредващата му болест. Тъй като постоянно го питали защо изследва именно това, което изследва, а не нещо друго, той привежда историята на английския алпинист Джордж Мелъри. Мелъри е бил професор по математика в Кембридж и по собствените му думи не обичал планините. Той искал само да изкачи веднъж Еверест и после да се върне и да заживее спокойно, без повече да покорява височини, по-големи  от последния етаж на колежа си. Колегите му предлагали да заживее спокойно, прескачайки фазата с Еверест, "защо ти е Еверест, Джордж?" - питали те. "Защото го има", отговарял професорът. Така отговаря и Гофман на въпроса защо изследва обществото - защото го има.
5. Мелъри наистина тръгва за Еверест през 1924 г. Последно го виждат на път за върха, а тялото му откриват през 1990 г. Споровете дали е успял да го покори или не, продължават до днес.

* сн.: Сали Ман

понеделник, 26 септември 2016 г.

Сляпо проглежда

1. Аз разбира се, знам доста начини за откриване на магия и частично за премахването и. Не че се интересувам, но някои от пациентите, тези универсални бойци, отиват на магьосник преди да дойдат при мен и вече минали през етапите на меджик-диагностика и терапия, с радост ми се отчитат. Ако имам настроение да им изслушвам простичките тези. А трябва, че се обиждат! И колкото по-заплетен е проблемът, толкова по-елементарни са обясненията им. Една приятна амалгама от защитни истории
2. Много често им счупват яйце и вътре има черни точки или пък, във възглавницата си намират клечици. Е, има и по-трудоемки диагностични подходи - например с белтък от яйце под леглото и др. Зачестиха и инфекционните обяснения - примерно депресията се причинява от микроби etc. В такива случаи, отново ми се появява оня мъчителен въпрос: "Наистина ли всички умни хора напуснаха страната?" Представлява голям плакат шест на два, а въпросът е изписан с черни букви на бял фон
3. От "Класически случаи в психологията", на Джеф Ролс /Classic Case Studies in Psychology, Geoff Rolls, 2010/:
"S. B. ослепял на десетмесечна възраст и случаят му бил признат за неоперабилен. Но благодарение на научните достижения, на 52 годишна възраст S. B. бил опериран и отново прогледнал. Той безусловно се зарадвал на този дар на съдбата, но доста бързо загубил ентусиазма си, изпаднал в депресия и след две години починал. Възстановяването на зрението му донесло много страдания. <...> Като сляп, неговата самостоятелност предизвиквала всеобщо възхищение и самият той изпитвал уважение към себе си, с уменията си на фона на сериозния недъг. Сега разбрал, че в света на зрящите, тези умения са повече от скромни. <...> S. B. починал на 2 август 1960, по-малко от две години след операцията. Няма да е преувеличение, ако кажем, че той умрял от разочарование от това, което видял"
4. Интересна книга, честно

* На снимката: нечувана жестокост - пакистански войници разстрелват пленен робот

четвъртък, 14 май 2015 г.

Мечти прекрасни

1. Винаги съм си мечтал, на преглед да ми дойде някой, който да започне така:
"Може би, ще настъпи ден, когато ще престанат да разбират що е лудост. Тази фигура ще се затвори в себе си, непозволявайки повече да се отгатват следите, които би оставила. А за неизкушения поглед, дали тези следи ще са нещо друго, освен обикновени черни резки?
Най-вероятно, те ще са вписани в конфигурации, които днес ние по никакъв начин не можем да нарисуваме, но които в бъдеще ще станат необходими координати за разчитане на нашето битие, на културата ни и на нас самите. Тогава неврозите ще бъдат конституиращи форми на обществото ни, а не отклонение от тях. И всичко това, което днес преживяваме като нещо пределно или странно, или непоносимо, ще достигне една безметежна позитивност. И всичко Надпределно, Непозволено, всичко, което днес обозначава нашите граници, ще започне изведнъж да обозначава нас самите."
/от "Лудостта - отсъствие на дело" на М. Фуко/
2. Или пък, да започне да ми описва проблемите си така:
"...тези чудовищни състояния на физически притиснатия мозък, празнотата, толкова потискаща, че и висшата работа на мисълта и нейните терзания се процеждат навън само като безкрайна лъжа."
/А. Арто, в писмо до Анаис Нин, 1933 г./
3. Или пък, да подслушам, как колеги ме обсъждат в коридора по следния начин:
"Него го довежда до ужас неавтентичността на собствения аз, вечната обреченост да говориш на езика на другия, гнусната необходимост ежеминутно да разрушаваш изплъзващата се цялост, фалшифицирайки я в безполезни и нелепи образи."
/С. Зонтаг за Арто/
4. И накрая на работния ден, да поспорим с някой пациент, например за Фуко:
"...не история на психиатрията, казва Фуко, а на самата лудост, с целия и плам, до пленяването и от знанието. Става дума да се избегне капанът или наивността на обективизма, които очевидно се състоят в това, да се пише на езика на класическия разум, използвайки понятия, които исторически служат като инструменти за пленяването на лудостта; на шлифования и полицейски език на разума да се пише история на най-дивата лудост, която живее и диша, все още непленена и необездвижена от пипалата на същия този класически разум."
/Ж. Дерида в "Cogito и история на лудостта"/.
5. Вместо това, идват безметежно позитивни старци 80+ да ми съобщят, че сутрин като станат им се вие свят. Накъде отива този свят, накъде се вие?

* на сн.: Анаис Нин в комиксов вариант

петък, 8 май 2015 г.

Описания

1. Сашо е вече на три, но е крайно дискретен в изказа си. Като се опитам да си взема от неговите пуканки, той ми казва "ноу, ноу!" /Сашо е американски гражданин/ и ми сочи към кухнята, т.е. да си отида там откъдето съм дошъл. Няма много уважение това момче към ветераните.
2. Тия дни нещо ме боля гърбът и си влях малко Кетонал за да ми мине. Една колежка ме посъветва да добавя и Оксиконтин. Опа! Това е морфинов дериват, който би трябвало да ме обезболи. Е, от себе си мушнах и една ампула диазепам в коктейла. Почувствах се като истински наркоман. Болката почти не намаля, но усетих какво е декапитация. Хем те боли, хем главата ти е някак си отделена от тялото и не и пука какво става в него. А какви яки сънища започнаха! Едни сложни, развити сюжети, като започне една история, продължава цялата нощ, цикли без да спре и без да преминава в друга. На сутринта - абстиненция, както си му е редът - все едно са ме били по тялото с пръчки. Интересни усещания са това, не повтаряйте този експеримент в домашни условия.
3. Гледах два филма на един швед - Рой Андершон. Великолепно, особено "Вие, живите"/2007/. Ето монологът на един от героите:
"Аз съм психиатър от 27 години. Изхабен съм напълно. Година след година, слушайки пациенти, които не са удовлетворени от живота си, които искат да се забавляват, които искат аз да им помогна за това. Това износва, мога да ви кажа.
И моят живот съвсем не е много забавен. Хората искат толкова много. Това е изводът, до който съм стигнал след всичките тези години. Те искат да бъдат щастливи като същевременно са егоцентрични, себични и стиснати.
Е, бих искал да бъда честен. Бих искал да кажа, че те са просто зли, повечето от тях. Пропилявам часове наред в терапия, опитвайки се да направя злия щастлив. Няма смисъл.
Не можете да го направите. Престанал съм да го правя. Сега просто предписвам хапчета. Колкото по-силни, толкова по-добре. Това е положението."
Явно Андершон работи с перфектни консултанти.

* на сн.: кадър от филма

вторник, 21 април 2015 г.

Питай!

1. Проблемът е, че не питат. Пишат статии, дисертации, правят наука, губят време, пари и енергия и накрая получават резултати, които можех да им предскажа още в началото. Е, щом трябва експеримент и статистика, спиране няма.
2. Същото прави и Милтън Рокич /Rokeach/ през 1959г. Той бил социален психолог и всичко хубаво, но решил да открие нов начин за повлияване налудностите на шизофренно болните по пътя на логиката. Че така не става, е известно на всеки практикуващ психиатър, примерно от осемнайсти век насам, но Рокич бил практикуващ психолог, както някъде вече споменах.
3. Той предложил много красива хипотеза. Ако един шизофрен е убеден, че е Наполеон и го срещнат с друг такъв със същото предположение, това би разклатило убежденията поне на единия и би довело до терапевтичен успех. Ако пък не стане, ще имаме нов поглед върху заболяването.
4. В Мичиган, където пичът работел, имало около 25 000 хоспитализирани болни /това е преди деинституционализацията, сега сигурно са 250, останалите са обхванати от доболнични мрежи/. За съжаление, сред тях нямало ни един Наполеон, но Рокич намерил трима, които считали, че са Христос. Уговорил се да ги съберат в болницата на гр. Ипсиланти - Мичиган. Наблюдавал ги три години /1959 - 61/, през което време всячески се опитвал да ги разубеди, че са Исуси. Предполагам, Рокич е разчитал те да си кажат: "ОК, аз съм Исус, но тия двамата тука твърдят същото за себе си. Хайде двама, бих го преглътнал, но трима! Да не би пък аз нещо да греша?"
5. Естествено, клетите хорица не си помислили нищо такова. Всеки от тях успешно рационализирал факта, че някакъв неприятник-учен го насилва да си говори с двама странни типа, твърдящи очевидни глупости - че са Христоси.
Първият /псевдоним Клайд Бенсън/ решил, че тия двамата не са живи хора, а мъртви тела, управлявани от зловещи роботи. Вторият /псевдоним Лиън Габор/ нарекъл другите двама "по-малките инструментално-оголени богове", а себе си - "истински Супербог". Третият /псевдоним Джозеф Кесъл/ почти оправдал очакванията на Рокич, само че обърнати на 180 градуса. Той твърдял: "Аз съм истинският Христос, а тези двамата са психично болни, които вие сте докарали за да им се отворят очите и да разберат, че не са никакви Исусовци.
6. Всичко това, Милтън Рокич описал в книгата "Тримата Христосовци от Ипсиланти". Поне се е изкефил.

* фото: Вивиан Майер

неделя, 30 ноември 2014 г.

Психиатрията на о-в Лерос

Психиатричната болница на остров Лерос - Гърция функционира от 1959 г. Използвани са сгради, останали от италианската военна база от Втората световна война. Към 1980 г. болните там са 4000, обитават в ужасяващи условия, с много висока смъртност. Западноевропейците научават за случая през 1994. На острова пристигат психиатри и социални работници, за да помогнат за деинституционализирането на пациентите и закриването на болницата.
Заедно с тях идва и фотографът Алекс Майоли от Магнум-прес, за да документира ситуацията. Болницата е закрита през 1997.

Изглед от остров Лерос

Снимките на Майоли


 












четвъртък, 24 юли 2014 г.

Били лъжеца

1. - Всъщност, вие психиатрите ни лъжете - ми каза един колега - пак лекар, но не психиатър. Тъкмо влизах сутринта в болницата и немалко се стъписах. Този пък, каква муха го е ухапала рано-рано? Да не е закусвал филия и чаша серум на истината? Разбира се, че ги лъжем и то за куп неща, но понеже го правим на едро и с консенсус, много рядко е някой да посмее да ни разкрие и така нагло да ни го съобщи. Обикновено им е достатъчно да чуят народния психиатър или антрополог, да изпаднат в лек транс и за известно време да се успокоят. "Къде съм се издал?", "Кога?", "Защо не съм внимавал?", помислих трескаво.
2. Или съм написал някакъв гонзо-текст някъде и той го е прочел? Вътрешно се подготвих за отпор и евентуално отмъщение /"...ами защото, ако кажем истината, тя е толкова непоносима, че ще експлодирате - което е рядкост или няма да я чуете - което се случва непрекъснато..."/, но той продължи: "Лъжете ни, че има нормални хора, а отлично знаете, че няма такива."
3. Олекна ми. Пуснах стандартната говорилня: "амиии напоследък нормата се разшири... толерантността на обществото... правата на болния... нормоцентричният модел... серотониновата хипотеза... потокът по Чиксентмихали..." Щях и още да го омайвам, защото е интелигентен мъж, но отивахме на работа и се разделихме принудено.
4. По-спокойно ми стана. Нещо е напипал явно, но основните неща си остават скрити. Ами да вика там - "Оставка", "Приставка", "Наставка", според конкретния случай, но ако обича, да не ме закача излишно.

* на сн.: 1960, Лос Анжелис. Дегизирани мъже - полицаи, работещи под прикритие

събота, 11 януари 2014 г.

Да кажеш "не"

1. Възпитаните хора обикновено трудно казват "не". Даже, гледат въобще да не го казват, ако може. А не може, защото тогава едни по-малко възпитани им се качват на главата и там им шибат мозъка с малки черни камшичета от чортова кожа.
2. Веднъж, при една израелска писателка, дошъл човек, живеещ постоянно в психиатрична болница, но тъй като бил спокоен и неагресивен, го пускали в отпуск в града. Пациентът донесъл тлъст ръкопис, над който работил няколко години. Обяснил, че в болницата всички му се присмиват, но той иска да узнае мнението на известен писател и критик, т.е., нейното.
3. Жената започнала да чете, а човекът стоял до нея и внимателно проследявал да не прескочи някоя страница без да иска. По този начин, само за половин ден, книгата била прочетена.
- Е как е? - попитал болният.
- Ами никак не е зле - внимателно казала жената, въпреки че текстът бил абсолютно налуден.
- Напишете ми тогава една рецензия, моля, казал авторът.
Жената решила, че това не я ангажира, а на болния ще му стане приятно и написала възторжен текст. 
4. Пациентът благодарил, взел листа и хукнал директно към едно издателство. Там прочели отзива, взели ръкописа за прочит и веднага разбрали какво е станало. За да не обиждат човека и те се включили в играта. Разкарвайки го меко, те казали, че сега е криза, издателите са се свили и печатат само на авторски разноски. Болният попитал колко ще струва и с тази информация на уста, отново се появил при писателката: 
- На вас май доста ви хареса моята книга, нали?
- О, да - казала тя - иска ли питане.
- Работата е там, че и в издателството много я харесаха, но нямат пари да я издадат. Дали не можете да ми дадете назаем едикаква си сума?
5. Жената му дала парите. Книгата излязла с нейн предговор. Пациентът бил щастлив, още повече, че издателството му дарило целия тираж /по книжарниците такъв текст нямало как да се появи/. Сега вече, дебютантът раздавал на всички - лекари, сестри, санитари, книгата си и скромно мълвял: "Е, защото нали не ми вярвахте де, но виждате..."
6. Да не забравя: месеци наред, пациентът връщал заема на писателката на малки части от инвалидната си пенсия.

* на сн.: Полезна книга - дадени са по-важните рождени дни на различни животни.

събота, 7 януари 2012 г.

вторник, 6 декември 2011 г.

Фотография и психиатрия - Шчеколдин

Валерий Шчеколдин /Щеколдин/ - съвременен /много добър/ руски фотограф, известен с хард-репортажите си. Снимките са от 2009 г., в провинциална руска психиатрия. Фотографът се уговорил с мед. сестра, която го пуснала вътре за няколко минути, но почти веднага е бил изгонен от дежурния лекар. Каквото успял, заснел. Следва публикация в Щерн, скандал, след което немците пращат хуманитарна помощ за болницата. Дали е стигнала до тези хора?





неделя, 27 ноември 2011 г.

Фотография и психиатрия - Татяна Илина

Татяна Илина /Таня Годар/ - съвременен руски фотограф
Психиатрична болница в Дранд, Абхазия
http://www.mdfschool.ru/projects/students/ilyina_t/psychiatric_asylum

Този пациент е бивш боксьор. Той казал на фотографа: "Тук няма душевно болни, защото те нямат Бог".






++++++++++++++++++++++++++

Фотография и психиатрия- Майкъл Най

Майкъл Най, съвременен амер. фотограф. Проект  "Fine Line: Mental Health/Mental Illness", 2003/2004
http://michaelnye.org/fineline/about.html








+++++++++++++++++++

сряда, 9 ноември 2011 г.

Фотография и психиатрия - Андреа Рийз

Андреа Стар Рийз - съвременна амер. фотографка.
/Andrea Star Reese/
http://lens.blogs.nytimes.com/2011/06/14/chasing-stigma-in-indonesia/

Проект "Chasing Stigma in Indonesia". Снимала е в приюти за душевноболни в различни селища в Индонезия.











++++++++++++++++++++++++++++++