Показват се публикациите с етикет Пенсилвания. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Пенсилвания. Показване на всички публикации

вторник, 14 февруари 2012 г.

Формулата на страха



1. Tолкова ме кефи тази табела. Колко съм се затъжил за усещането, че някой се е загрижил за мен и моето настроение, но не човек от семейството ми, а някой непознат, случаен, недържавен, деперсонализиран и т.н. Колко ми е приятно да знам, че има страни, в които някой се е сетил да ми напомни да се усмихна преди да направя нещо, например, да му вляза в щата.
2. Примерно, карам си по шосето и виждам, как неминуемо ще вляза в Пазарджик. И там да пише: "Усмихни се, ти влизаш в Пазарджик!" Аха, ей са са го написали. Те нямат подобна конструкция в главите си. Техните родители не са я имали. Бабите им не са я имали. Прабабите им не са я имали. Приматите, от които са произлезли, не са я имали. Те са имали една друга: "Аууу, е са ни изяде реликтовия саблезъб тигър, мамицата му! Бегом в пещерата!" 
3. Някак си, преминавайки през пластовете култура и цивилизация, тази формула на страха се е видоизменила, но емоцията /страх/ и съответно смисълът е останал пак същия.
4. Това е заклинанието, което кара шофьора на софийското такси да не излезе да ти метне куфара в багажника, а само нечленоразделно да изръмжи. От друга страна, формулата "хайде сега, усмихни се, ако обичаш", кара нюйоркския /пакистански/ таксист да използва "добър ден",  "заповядайте", "дайте багажа" и т.н. 
5. Ще ми кажат: "абе ти поживей там, пък ще видиш, че не е толкова розово". Е за чий? Не съм си го и помислял. Там ще ми е ту готино, ту лошо, но винаги когато се върна домани /вкъщи, итал./, ще се изправям пред крайно стеснения избор да разказвам две, до пет стандартни истории, които, колкото и да украсявам с лични преживявания, пак си остават две до пет стандартни истории.
6. Ще се чувствам малко като изнасилен. Точно по същия начин ще се чувстват и моите слушатели.
7. Е, те малко са им проблемите, че и аз да им се хопна с моя. Жаме.