Фргмти 12-25

1. Живееш си спокойно, всички наоколо са по-стари от теб, а после изведнъж - пак си живееш спокойно, но всички наоколо са по-млади от теб. Избрал си роля на извратена бащина фигура, мразиш постграмотното (post-literary) общество, отдавна знаеш, че “луди има навсякъде, даже и в лудницата” (Б. Шоу). Заедно с другите наблюдаваш наличната реалност и симулираш искрено изумление - или защитен екран или да не разочароваш някого
2. С незнаен мотив се качвам в грозен соцдизайнерски трамвай: заварени листове ламарина формират метален ковчег, боядисан в жълто, с хендмейд табела “12” на прозореца. Тази линия не минава оттук, персонален Мадрапур? Движи се много бързо, но очаквано - в такова зловещо чудо винаги си на ръба на суицида
3. Прищява ми се както преди - да натисна всички звънци на непознат вход и да избягам - беззвучна фуга на добре темпериран домофон. После се сещам, че няма нужда да бягам - възрастта и външността ми (бабунково от ботокс и филъри лице), ме пазят от подозрения в арогантна клавирна проява

* сн.: Chema Madoz

Фрагменти_2 - 08-16

1. Много бъркам Бърнард Шоу с Моъм. И двамата са ръсели афоризми от сутрин до вечер, някои от тях съм запомнил по загадъчен механизъм и ми е неприятно като бъркам кой, кое е казал. Шоу беше с архетипния сюжет "Пигмалион", а Моъм - с "Луна и грош", подарена ми на рожден ден, непрочетена, така и не можах да я преподаря на никого от приятелите ми. Е, тогава се четеше Голдмън, Фицджералд и Ъпдайк, къде ги търсиш. Ето два афоризъма:

Моъм

"Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш."

Шоу

"Здравата нация не обръща внимание на националността си, както здравият човек на гръбнака си."

2. "Един скитник разказвал на друг за дядо си. Той се бил разорил, защото започнал да колекционира колекции. Започнал с колекциониране на колекции от пеперуди, после продължил с колекции от марки, всичко това струвало доста пари. За колекция от колекции часовници му се наложило да продаде земите си, а за колекция от колекции минерали - домът си.

- И тук дядо ми, продължил разказа си скитникът - започнал да взима кредити с огромни проценти от лихварите. На сина си, тоест на моя баща, оставил наследство само от дългове, а той пък, ги завещал на мен. С такова наследство как да не станеш скитник? [...] Малко преди да се разори, дядо ми започнал да колекционира колекции от колекции."

(Луиджи Малерба, "Моцикони")

* сн.: Chema Madoz