1. Понякога, а всъщност, доста често, на улицата или в магазина някой ти подхвърли нещо шеговито и ти докато търсиш да му отговориш още по-шеговито, вземеш, че му кажеш първото, което ти дойде и то е общо взето, глуповато, като всяка спонтанност или най-малкото - неразбираемо. Следващият половин час, докато си вървиш по пътя ти идват шейсет варианта на много по-сполучливи реплики, от които струи духовитост и интелект, но вече е късно, брадър
2. Ето, срещам съседа - пенсиониран индонезиец (наистина е индонезиец и пенсионер, не е метафора), тръгнал към Южняка и той ми казва: "Много хубаво е в Южния парк" - стандартна small talk фраза от учебник по език и вместо да му кажа: "A в Суматра сигурно е още по-хубаво" за да го умиля със спомен от детството му, когато е бягал подгонен от суматрански тигър, след безплодна апосиопеза му казвам: “Да, така е”.
За нищо не ставам, баси.
*ил.: pulpbrother (В съня ми не някой друг, а Микеланджело Антониони боготвореше краката ми)
