Веднъж, наскоро

1. Веднъж наскоро, обсебен от колективното несъзнавано (нещо като колективен имунитет, но не чак) си представих как някой като се изкашля над полирана, черна, хоризонтална повърхност и там падат стотици микроскопични топчета, които хем са гнусни, хем са като стъклени перлички - подскачат с тракане, повечето падат на пода, иди ги търси после по скъпия арабски килим. Ако имаме малко изследователски нюх (а вече имаме), бихме забелязали, че част от тях са сини (бактериални, за широкоспектърен антибиотик), а друга - червени (вирусни - сапун, маска и бягство от свободата). Тия последните, ако те стиснат за гърлото, (а те там те желаят) не можеш даже да извикаш, вкаменяваш се и тутакси изригваш епидемиологични съвети

2. Naturally, когато имаш неприятности, се опитваш да се върнеш в миналото, да си придърпаш личния Златен век - моментите на комфорт, щастие и др. Последният известен адрес (реверсивно, иначе е първият) е детството и ако си във ФБ, веднага ще те принудят да си пуснеш детска снимка. Ако не си там - други неща изхленчваш (примерно, непригледното ми бурканче домашна лютеница - цяла вселена)

3. Сещам се и за хотелската табела "Do not disturb", която окачваш на вратата, когато ще правиш нещо по-задълбочено и не искаш да те почистват през това време и която аз винаги си превеждам като "не ме разстройвайте", което ме отпраща към португалското "desafinado", което е същото, но по-скоро е за музикален инструмент, (а ние какви сме?), но има и такова парче, но то пък ме подсеща за Уес Монтгомъри, който през деня работел като заварчик, а нощем си свирел на електр. китара и жена му веднъж казала: "аре, ако може по-тихо, децата (5) спят" и той започнал да докосва струните лекичко, само с палец, каквато техника дотогава нямало, но ето, от 1950 насам вече има
4. Още едно дезафинадо - следобедният сън. Ставаш и все едно си в друг свят - интернетът ти не зарежда, пуши ти се, ама в устата ти гостувал лебед (черен), кафе ли да си направиш, книга ли да четеш (примерно Тукидид ще ти влезе добре в такъв момент). В паяжина си сякаш

* на сн.: полезно американско изобретение от 30-те години. Ако някой много желае да сте си близки докато пътуваш, просто затваряш електрическата верига и го дистанцираш