“Моят идеал за безсмъртие е веднъж на десет години да ставам от гроба, да отивам за вестници, да си купувам един и да го преглеждам, след което да се връщам и с облекчение да си лягам пак в гроба.”
2. А ето как е в оригинала (прев. от френски Нина Венова):
“И едно признание: въпреки че мразя информацията, бих искал да се надигам измежду мъртвите всеки десет години, за да отида до будката и да си купя вестници. Това би ми стигало. С вестниците под мишница, блед, ще се прокрадвам покрай стените обратно в гробището и ще чета за злощастията на света, преди отново да заспя доволен, под успокоителната закрила на гроба.”
3. Ужасно, всеки си запомня както и каквото му е кеф. Но пък и преводът оригинал ли е? Най-добре да се осланяме на спомена. Споменът го обичам повече от всеки оригинал, както и интерпретацията ми е по-свидна от всякакъв факт
* ил.: Pulpbrother
