Показват се публикациите с етикет времето. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет времето. Показване на всички публикации

петък, 12 февруари 2021 г.

Кристофър Робинзон

0. Даже не ми се наложи да се впускам в далечни плавания. По шосето - по шосето и после малко офроуд на първа, носиш се из високите треви, докато не стигнеш границата с гората. Там вече не може с кола, взимаш багажа и потъваш в гъстия лонгоз на устието. Има една изоставена рибарска хижа, точно където реката прави огромен завой (интелигентният отказ - винаги с меандър) преди да се влее в морето и да изчезне
1. Нали времето на различни места тече различно. Като кажеш “тече”, значи има скорост, но то също влиза във формулата, значи скоростта на движение на времето е някакво негово отношение към друго време? Към моето собствено? Да разбирам ли, че има поне две времена - едно общо за всички - и за човека, и за вазата на прозореца и едно тайно, частна собственост - присъщо само на мен?
2. Не, задължително е, мислех си, да се заселиш в тази барака, да сметеш натуриите в ъгъла, да седнеш на грубо скованата маса с празния буркан “Μέλι” и изведнъж да откриеш, че си превключил изцяло на вътрешното си време. Да му се вслушаш, да го уловиш как струи в тишината
3. Най-после свободен - от рутината на деня, от телефона, от познати, от добри познати, от необходимостта някъде да отида да подам, да попълня, да се регистрирам, да предам, да се явя и да изчакам - свободен от мъртвото всеобщо време. Сега сам ще си управлявам своето. И защо не - имам един хляб, малко шунка и два огромни пакета с пуканки
4. Този ландшафт ми говори за някакво митологично време, в което нищо не се случва или по-скоро всичко се случва едновременно. Премрежено гледам проблясващата през шавара река-време и както става в полусън, мислите ми извършват причудливи движения. Следвам ги доколкото мога, но сякаш отделно от себе си. Исках да ги хвана както се хваща за ръката непослушно дете, точно когато съвсем започнат да ми се изплъзват, но веднага: “какво дете, откъде дете”? Оригинално. Може би си струва да започна с това? Но какво да започна? Нали спя?

* на сн.: рибарите показват странни умения

сряда, 4 април 2018 г.

Темпорално

1. Като се замисля, човек не прави нищо друго освен да отмерва времето. Ту му минава твърде бързо, ту му се точи мъчително, обсаден отвсякъде от големи и малки часовници, цъкат, някои мигат, други се разтичат като джелато плеснато на римски зид; някой бърза, друг закъснява, един пита гледачката, колко му остава, друг недоволства, че му е толкова много и решава да го редуцира, трети иска повече, отколкото се досеща, че му се полага и пълни уста с киноа, тежки метали или храндоби*, та дано го елонгира.
2. Всъщност, един добре поставен, лонгитудинален въпрос за времето би бил: "ще ме надживее ли кристалната ваза на перваза зад пердето и ако да, с колко?" Невърмайнд.
3. Не стига тия лимити, ами и заради странните хрумвания на вавилонските жреци преди 40 века, с тяхната 60-тична система, се налага всичко да ми е кратно на 6, вместо много по-близкото до западния ми разум - на десет. Защо часът да не е сто минути, минутата - сто секунди, денонощието да е примерно, 20 часа и т.н. Добре поне, че векът не е 60 години, или не дай си боже 72 години. Е, англичаните поне са останали доволни.А на Рим не му пука.

*храндоби - неологизъм за "хранителни добавки"

* сн.: Charles Traub. Рим, 1982