Има хора, с които докато си разказвате битово-служебни истории (например кое е най-вкусно в Хепи, ще се разпадне ли Русия) са много приятни и свойски, но когато минеш към по-абстрактни теми (иронията заменя ли морала, евристика и болест) виждаш как блясъкът в очите им угасва, достъпът спира и веднага си ставате безинтересни.
Подозирам, че нещо подобно е и с книгите. Някои книги са специално написани така, че да са недостъпни за неподходящи читатели, защото биха им навредили. Достатъчни са няколко груби стилистични импланта в първите пет страници и определен тип хора са отрязани навеки от книгата, възможно с хуманни подбуди. Предполагам това е причината да не ми тръгнат Мураками и Уелбек (Бегбеде) или е някаква друга. Не мога да ходя наоколо като русокоса Изолда с душа от диамант и да чета неща, които не ми допадат. Destined to be average (обречен на посредственост).* На сн.: Матера, It.
