Показват се публикациите с етикет тоалетна. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет тоалетна. Показване на всички публикации

събота, 3 септември 2016 г.

Интереси

1. Човек рано или късно открива, че животът е доста по-беден от представите му за него (прочее, ако ще е късно - по-добре никога). И като открие този феномен, започва да се опитва да го разнообрази ли, обогати ли, живота си, спрямо някакви мери, взети от няколкото свестни книги и филми, попадали му пред очите в светли времена. И защо всичко това? Е как защо!
Например - отвличат те извънземни, но не за да ти вземат органите, както е редно, а за да им разказваш разни интересни истории. А ти им мълвиш: братини, моите реалии едва ли ще ви заинтригуват, по-добре отвлечете някой ерудиран резоньор - така ще ви светне и за история, и за психология, и за политика, че свят ще ви се завие.
2. Изобщо не е необходимо нещата да се разбират докрай. Предлагам да се стига малко след средата и да се спира. Достатъчно е само леко да изплуват от мъглата, да се появят силуетите им, да станат разпознаваеми и толкова.
Както на тази снимка - показа се от мъглата, стана ясно, че това е селски кенеф, нима ти трябва площ, дебит, кога е построен и кой го е изкъртил? Аре да потиснем малко архитектурния си плам и да си измислим сами историята му.
Да, но ако си клозетолог /наука за човешките тоалетни/ и ти трябват точни данни, за да си напишеш статията? О, за тези с точните данни не отговарям, нека сами си торят неврозата. 
3. И много молим, не се подмамвайте по този пошъл стремеж към яснота. Доста прилича, но не е свобода, не е.

неделя, 22 януари 2012 г.

Януари - фрагменти 2


1. Кенефите в Централната автогара имат толкова сложна система за да те пуснат да пикаеш, че много малко от хората, запътили се натам довеждат намеренията си докрай. Повечето от тях се отказват след втория опит. Докато стоях отпред и гледах, разбрах как става. Изглежда им заприличах на експерт, защото по едно време срамежливите въпросителни погледи към мен зачестиха. Започнах да им давам указания.
После си тръгнах и не знам как са влизали по-нататък. И всичко това, за да ти вземат 50 стотинки.
2. Скоро пуснах телевизора и го настроих на "Под прикритие". За пръв път в живота си попадам на този филм, но знам много за него . Пипнат е явно, но не е моята тема. Но актьорите - баси дикцията, баси чудото. Сигурно звукът е записан лошо, защото се затруднявах да ги разбирам. Видях няколко силно алкохолни облика, за които ми стана жално. Руските актьори имат лаф: "Пьет не по таланту", за колеги, които според тях не са толкова талантливи, за да си позволят да пият толкова много. Нашите явно са доста талантливи.
3. В "Капитализъм и шизофрения /Анти-Едип/" на Дельоз и Гатари - два тома пълни с интересни идеи, чета:
"Не искайте от политиката да възстанови "правата" на индивида, които са били дефинирани от философията. Индивидът е продукт на властта. Всичко, което е необходимо, е да се "деиндивидуализираме", чрез умножаване и изместване. Групата не трябва да бъде органична връзка, обединяваща йерархично подредени индивиди, а постоянен генератор на "деиндивидуализация". Хитро, а?
4. Научих за злополука в дестилерията Glenfiddich, Шотландия. 46 годишният майстор-блендер Брайън Етълс на 7-ми вечерта е паднал в 50 000 литров дървен танк за ферментация на уиски и се е удавил. Има съмнения за самоубийство, засега непотвърдени. Почивай в мир, Брайън.
5. "Glenfiddich" се произнася правилно "Гленфидих".

на снимката: казан за уиски на Витоша.