Нещо

1. В петък следобед очевидно параноята ми се качва и започва да ми се струва, че доста от минувачите се вглеждат в мен. Поглеждам по себе си - дрехите ми са наред, петното от смокиново сладко е практически незабележимо, очилата ми нормално смаляват картинката, боата ми е наметната с предизвикателна прецизност. Нещо си въобразявам, явно
2. Когато ми е меланхолично, започвам да си измислям първи изречения за романи. Предполагам, че с малко повече упоритост, от това би могло да стане добър бизнес. Има доста хора, които искат да започнат (даже не толкова роман, а каквото и да е) и не могат заради липса на въвеждаща мисъл
3. В действителност, трябва да отида да взема едно момче от децката и да чуя неговото първо изречение (“Забелязах, че като си купиш нещо и то веднага става безплатно”, Матей, 5)