- Защо мълчите?
Не и отговаряме. След известно време, пак и се налага да донесе други две бири. И отново:
- Мълчите. А това, че има хора наоколо, деца?
Поглеждам я, да разбера под маската дали не е китайка. Да, китайка е, но май е мъж. Мислено гадая какво би попитала още ("Каква беше последната произнесена фраза помежду ви?") за да се подготвя за странното съчуанско обслужване. За всеки случай си измислям "последна произнесена фраза помежду ни": "Борхес мрази еротиката и огледалата".
- Произнесена от кого?- пита.
***
- Сега ще изсвиря любимото ти на Дебюси. Нали ще внимаваш?
О, този огнен поглед, о, тази трипластова маска, о, този възбуждащ клапан за изгорелите газове отстрани!
- Да - казах - как няма да внимавам!
Ето в какво се превръщам - във внезапен роб на неумението и да чете мисли. Започвам трескаво да си припомням. Имам ли любимо на Дебюси? Имам на Майлс, на Сметана (заради фамилията), знаех и за Барток, (чиято внучка срещнах ненадейно в Секешфехервар през 80-те). Но Дебюси?
***
Прекарах кошмарна нощ - през цялото време с натрапливата убеденост, че значенията се сливат преди още да съм направил какъвто и да било избор. Трудно ми е да го обясня, сякаш си в дефектен екземпляр на Проп.
Но ето какво се сещам: една позната ме беше поканила на osobena кремсупа от кестени и докато вървях към osobenata кръчма от чиста симпатия към провала, знаех: ще ме обземе дребнава заядливост на фона на неизвестно откъде взел се “Най-вежлив човек на света" и те ще се слеят преди още да съм казал "гък". Това щеше да стане
* на сн.: три жени покрити с чаршафи почиват след масаж на лицето в турска баня, Ню Йорк, 1904 г.
