Показват се публикациите с етикет Шекспир в храсталака. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Шекспир в храсталака. Показване на всички публикации

четвъртък, 7 февруари 2013 г.

Хамлет и старейшините



1. В "Как да говорим за книги, които не сме чели" на Пиер Байяр е описана американска антроположка, която твърди, че Шекспир, доколкото разглежда универсални човешки проблеми е разбираем за всички хора по света, стига да им бъде разказан по подходящ начин, с местни реалии и проч. фокуси. За да докаже тезата си, тя се внедрила в африканското племе тиви, в което била добре приета, защото се познавали отпреди. Настанили я в колибата на един от старейшините и я оставили на спокойствие.
2. Тя много искала да участва в социалния живот и да изучава обичаите на племето, но мъжете по цял ден пиели бира и си говорели, вместо да изтанцуват нещо ритуално около огъня. За да не умре от скука, антроположката си четяла единствената книга, която носела - "Хамлет". Тивите се впечатлили, че жената през цялото време чете една и съща книга и заинтригувани, я помолили да им разкаже каква е аджеба тази толкова интересна история.
3. Проблемите започнали почти веднага, след като госпожата им описала как една нощ, трима мъже на пост, виждат мъртвия си вожд да идва към тях. Ето записа:
- "Той защо вече не им е вожд?
- Умрял е - затова са объркани и уплашени като го виждат.
- Невъзможно - отсече един от старейшините и подаде лулата на съседа си, който го прекъсна.
- Разбира се, това не е бил мъртвият вожд - рече той, преди да дръпне от лулата - това е било знамение, изпратено от някой магьосник. Давай нататък.
4. Жената продължава - Хорацио пита стария вожд какво да направи, за да намери призракът му покой, но той мълчи. Тогава решават синът на вожда - Хамлет, да се заеме с тази работа. Отново силна изненада сред мъжете.
"Старейшините замърмориха възбудено. Подобни проблеми се решавали от вождовете и старейшините. Нищо хубаво, не можело да се очаква, когато се действа зад гърба на вожда. Ясно било, че Хорацио не е човек, който разбира как стоят нещата в действителност".
5. При следващия въпрос - "бащата на Хамлет и Клавдий от една и съща майка ли са?", /нещо фундаментално за тивите/, изследователката споделя: "Въпросът не можа да стигне до съзнанието ми, толкова бях потресена и объркана - един от най-важните елементи на Хамлет бе свален от дневен ред. Доста неясно отговорих, че може би са имали една майка, но че не съм сигурна - историята не казва нищо по въпроса. Старият вожд ми каза сериозно, че тези подробности за произхода били основното и като се върна вкъщи, непременно трябва да разпитам нашите старейшини за това."
6. По-нататък, стигат до Гертруда, майката на Хамлет. Нещата тръгват още по-зле.
"Хамлет бил много тъжен, че майка му се омъжила повторно така бързо. Обичаят при нас е вдовицата да не взима друг съпруг, преди да са изминали две години в траур.
- Две години! - възкликна съпругата на стария вожд /тя също дошла да слуша историята/ - това е прекалено дълго. Кой ще ти оре нивата през времето, когато нямаш съпруг?
- Хамлет - отвърнах аз, без да се замислям.
Никой не изглеждаше убеден, а аз не настоях."
7. По-нататък, антроположката изпитва нарастващи трудности опитвайки се да обясни на тивите, за изключителното място, което заемат призраците в пиесата на Шекспир и в обществото откъдето тя идва.
"Реших да прескоча монолога. Дори и да си мислеха, че Клавдий е постъпил правилно, като се е оженил за вдовицата на брат си, оставаше мотивът за отровата и знаех, че те няма да одобрят братоубийството. Продължих с повече надежда:
- В тази нощ, Хамлет застанал на пост с тримата, които вече бяха срещали мъртвия му баща. И той се появил отново. Другите пак се уплашили, но Хамлет го последвал. Когато останали насаме, умрелият взел думата...
- Знаменията не могат да говорят - каза тържествуващо старият вожд.
- Той не е бил знамение. Това бил наистина мъртвият баща на Хамлет. Ето това, ние наричаме призрак."
8. "Употребих английската дума "ghost", понеже за разлика от много съседни племена, тези хора не вярваха по никакъв начин в оцеляването на личността след смъртта.
- Какво е това призрак? Видение ли е?
- Не, призрак е някой, който е умрял, но се разхожда и може да говори. Можеш да го чуеш и да го видиш, но не можеш да го пипнеш.
Те отбелязаха веднага:
- Можеш да пипнеш зомбито.
- Не, не! Това не е бил труп, който магьосниците съживяват, за да го принесат в жертва и да го изядат. Никой не е направлявал стъпките на бащата на Хамлет - той си вървял сам.
9. Това обаче, не оправи нищо, защото тивите са по-рационални от англосаксонците и не приемат идеята за мъртви, които се разхождат.
- "Мъртвите не могат да вървят! - запротестира в един глас моята публика. Съгласих се на компромис:
- Призракът е сянката на мъртвия.
Но те пак възразиха:
- Мъртвите нямат сянка.
- Е добре, казах сухо - в моята страна имат.
10. Старият вожд обузда надигналото се недоволство и ме погледна одобрително с онзи престорено-вежлив вид, който те приемат пред младите невежи суеверници:
- Без съмнение, в твоята страна мъртвите могат да вървят и без да са зомбита.
После извади от дъното на торбата си парче изсъхнал орех от кхат, отхапа единия край за да покаже, че не е отровен и ми подаде останалото, в знак на помирение.
11. Есето завършва така:
"Някой ден, заключи старият човек придърпвайки наметалото си, ти трябва да ни разкажеш още истории от твоята страна. Ние, възрастните, ще ти обясним истинското им значение, така че, когато се върнеш в твоите земи, вашите старейшини, ще видят, че ти не си си губила времето в пущинака, а си била сред тези, които познават нещата и които са ти дали мъдрост."

Подробно за приключенията на Хамлет при тивите в оригиналния текст на Лаура Боънън "Shakespeare in the Bush" тук.