вторник, 25 юни 2013 г.

Втори фрагменти от юни

1. В тролея. Maлко ми е трудно да я опиша - кокалеста интелектуалка в черно, след 40-те, къса, студено накъдрена коса, с гръб към мен. Интересна ми е, затова я гледам в тила от упор. Обикновено това действа - усещат и се обръщат с поглед на хладна досада. Тя - не. Чете си Исак Сингер на английски, пънкарка нйедна, мислех, че само аз го знам този. Моите уважения, енигматична девойко. Да, тя е пич, тя няма да ти използва "копнеж" през три думи на четвърта, тя ще свърши всичко, което обещае, без да добавя нищо от себе си. Слизам на баня "Мадара" с мисъл: "Прекрасна е."
2. Генератор на случайни значения:
Дозозависимият парафин еротично замазва розите. Хлорната деспотичност на средната хралупа ни се провидя чак когато борхесовите цилиндроподобия започнаха да я възхваляват, буквално до смърт. Ускори се потреблението, а всъщност - ревизирането.
3. Чета в един форум за животни в беда:
"Приятели, намерих на вилата си къртица. При по-обстоен преглед, видях, че е сляпа. Необходима е срочна операция! Уговорил съм се с д-р Томасян - ветеринар, специалист по дребни полски и чешки гризачи. Той каза, че при своевременно направена операция - къртицата ще прогледне! Помогнете да съберем необходимата сума, не бъдете равнодушни към сляпото животно!"

* на сн.: един приятел

събота, 22 юни 2013 г.

Нетуристическите места

1. Преглеждаме с Роси разни екскурзии. Изисквания: евтини, нетуристически, без група и екскурзовод. 
Една сутрин в Малта наблюдавахме такава група, докато пиехме някакво странно кафе на терасата. Течеше им 3-4 ден и клубната култура се беше оформила напълно. Бяха момичета в разцвет, вълнуваха се от предстоящия ден и поради това чувах разговорите им без да се напрягам. Обсъждаха как са прекарали нощта, кой спал добре, а кой зле, някои вяло мрънкаха /минимални битови проблеми/, други искаха да пушат с кафенцето, а то май забранено - обичайното.
2. Дойде ръководителката им и веднага призова: "хайде групата, моля по-бързичко да привършваме със закуската, автобусът ни чака". Мисля, че това е стандартното приветствие за "добрутро" в такива групи. Постоянно ги чака автобус, да ги води някъде на майната си, според естетическите критерии на туроператорите. 
3. Една по-възрастна жена, додъвквайки саламчето си, боязливо попита: "Днес ще има ли много ходене?". Явно се безпокоеше за живота си - денят обещаваше да бъде топъл, макар и не повече от 45 /Целзиус/.
- Не - каза важно тур-лидерката, само на Цитаделата има малко изкачване.
4. Сдържах се де, не се разхилих. Цитаделата! Най-непристъпното място на всяка крепост! Малцина завоеватели са успявали да проникнат там, сред трупове и многодневна обсада, но сплотената туристическа група под ръководството на опитна екскурзоводка, щеше да я превземе без много жертви за час-два.
5. Лелята замря. Явно и се привидя католическа стела на местното гробище, с дискретен надпис от чисто злато.
- А ще може ли аз да изчакам долу? - промълви.
- Е, разбира се, не е задължително да се качвате до Цитаделата, отряза жената-сталкер. Интонационно - лека стоманена нотка. Ето така беше.
6. Открихме току що добра оферта. Екскурзията се казва "Красотите на Афганистан на магаре". Не е скъпа, мястото е нетуристическо, няма екскурзовод - точно като в мечтите ни. Чета отзивите:
"Всичко беше както ни обещаха във фирмата - магарешки преходи, прах, талибани, макови ниви, страшна бедност. Много сме доволни." 
7. Отивам да капарирам.

* на сн.: екскурзия с кола и местен шофьор

сряда, 19 юни 2013 г.

Фрагментини от юни

1. Ходех си напред-назад, правех се там на интересен и изведнъж, един приятел ми каза нещо впечатляващо: "Предишният път носехме децата си на конче като ходехме по протестите, а сега те носят своите на конче по протестите", каза той. "Ах копеле, помислих си, колко романтично, точно така е, майка му стара!" 
"И тогава, както и сега - добави той - все се опитваме да свалим БСП от власт."
Тука вече истински ме натъжи. Каква е тази цикличност? Да не би пък, единствената достъпна нам терапия да е във възможността да изживяваме травмата отново и отново? Бах ги в терапевтите.
2. Да даваш съвети е най-гадното нещо, за което се сещам. Едно, че никой съвет не работи, защото е проекция на собствените ти виждания по въпроса, които незнайно защо, настояваш, да са универсални и вседействащи и второ - не поемаш никаква отговорност за получателя им. А отгоре на всичко, водят до заблудата, че щом раздаваш съвети, евентуално си станал мъдрец. Станал си, ама друг път. Най-много да си станал приятел на Алоис Алцхаймер или друг учен от същата специалност.

* на сн.: Витоша, до хижа Момина скала

неделя, 16 юни 2013 г.

Свръхпрахосмукачка

1. Някакъв мошеник, предлагал на хората да си купят свръхпрахосмукачка за 1500 долара. Идвал вкъщи да демонстрира/презентира, етц. Обещавал да ви изчисти килима. Правел така, че да се обърнете за момент с гръб към него /към килима и към мошеника/ и разпръсквал отгоре миниатюрни пластмасови кърлежчета. После прахосмукирал и ви ги показвал, заедно с осемнадесетте вида прах, които прахосмукачката събирала /досега - с обикновена - само един вид прах/.
2. Освен тази измама, каква още практикувал:  докато сте обърнати с гръб, от прахосмукачката излизали десетина малки гномчета и бързичко почиствали килима от по-фините боклуци, а после се скривали обратно. Ти нищо не забелязваш, само виждаш крайния резултат. Очарован от такава ефективност, вадиш парите и купуваш. "Закупуваш", както често пишат по форумите, когато става дума за единичен екземпляр. Някои пишат и "копувам". Не знам кое от двете ми харесва повече.
3. После мошенникът си отива със своя агрегат, а този който си купил ти /закупил, копил/ се оказва само обвивка - т.е. продали са ти го без гномчетата и без кутийката с пластмасови кърлежи. Това ако не е измама, здраве му кажи.

* на сн.: мазе плачещо за профи-прахосмукачка

вторник, 11 юни 2013 г.

Китайски синдром

1. Kупуваме си пулверизатор за цветя - голям, червен, красив, с помпа, страшно евтин, китайски и т.н. Два литра вода поема, баси. Това ще е един Тиранозаурус Рекс за балконската ми флора. Ще мога освен за нея, да го ползвам и за еротични игри с Роси. Набелязвам мислено някои сцени.
2. Пълня го с уверен жест с обещаните два литра. Фиаско. Вместо очаквания облак от фин воден прашец, красиво пречупващ светлината в седем 24-цветни дъги и т.н., агрегатът ми пуска две криви струйки, досущ старец в напреднал простатит.
3. Чувам хора от древногръцката драма: 
"А ти какво очакваше, Ахиле?
Китайски ти е уредът, ти знаеш.
Освен това, безплатен обед няма,
Поливай пак със старата си кана."
3. Не ми е за мене си, а най ми е за китайския работник, /който очевидно, пак успя да ме яхне, тоз чуден, късносоциалистически хегемон/. Като произвежда такива неща, които наподобяват истински, но са само външна имитация, не се ли деморализира работникът? С прости думи - не си ли казва той: "*бал съм го аз прогреса и честта на Поднебесната"?
4. Освен това, нали си имат ком. партия, тя не им ли говори за съзнателност, за славни работнически традиции, за качество и ефективност, а също и за ефективност и качество? В края на краищата, не ги ли разстрелва частично, ако нещо сгафят с експорта на пулверизатори за България? 
5. Абе прашинки сме. Ще си поливаме както преди - с каната.

* на сн.: автопортрет върху блатен мехур