Показват се публикациите с етикет Рой Андершон. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Рой Андершон. Показване на всички публикации

петък, 20 януари 2017 г.

Намерих отговора

1. Понеже харесвам Магрит и отвреме-навреме си го гледам с терапевтична цел. Понякога си мисля - какво ли биха казали неговите рисувани самотници, ако внезапно заговорят?
Самият Магрит
2. И ето - на връщане от семинар в загадъчната Ичера /ударението на последната/, изгледах на телефона си два филма и в единия от тях, видях и чух какво биха казали. Филмът е  "Гълъб, кацнал на клон", на Андершон.
Ето сцената /съвсем кратка е/ и монологът на човека в бяло:
"Е, здравейте.
Възможно е ти или някой друг да ме е познал.
Аз съм морски капитан, а по-точно - бях някога.
Всъщност, аз бях капитан на един от най-големите фериботи, в течение на 15 години.
Но това е в миналото.
Наложи се да напусна, защото ми се виеше свят всеки път като отплавахме от брега.
Сигурно ще кажете: "Някаква морска болест".
Така че, сега съм тук.
Работата е там, че мъжът на сестра ми, "зет", както те го наричат, се разболя.
Той е бръснар. Това е неговият салон.
Аз обещах да му помогна, докато се почувства по-добре.
Всеки случай, ще се постарая.
Аз се учих да подстригвам, като бях войник.
Минаха много години, но някои неща си спомням досега.
Всеки случай, ще се постарая.
Ще направя всичко, каквото мога.
Какво още може да се направи"?

Сцената от филма

петък, 8 май 2015 г.

Описания

1. Сашо е вече на три, но е крайно дискретен в изказа си. Като се опитам да си взема от неговите пуканки, той ми казва "ноу, ноу!" /Сашо е американски гражданин/ и ми сочи към кухнята, т.е. да си отида там откъдето съм дошъл. Няма много уважение това момче към ветераните.
2. Тия дни нещо ме боля гърбът и си влях малко Кетонал за да ми мине. Една колежка ме посъветва да добавя и Оксиконтин. Опа! Това е морфинов дериват, който би трябвало да ме обезболи. Е, от себе си мушнах и една ампула диазепам в коктейла. Почувствах се като истински наркоман. Болката почти не намаля, но усетих какво е декапитация. Хем те боли, хем главата ти е някак си отделена от тялото и не и пука какво става в него. А какви яки сънища започнаха! Едни сложни, развити сюжети, като започне една история, продължава цялата нощ, цикли без да спре и без да преминава в друга. На сутринта - абстиненция, както си му е редът - все едно са ме били по тялото с пръчки. Интересни усещания са това, не повтаряйте този експеримент в домашни условия.
3. Гледах два филма на един швед - Рой Андершон. Великолепно, особено "Вие, живите"/2007/. Ето монологът на един от героите:
"Аз съм психиатър от 27 години. Изхабен съм напълно. Година след година, слушайки пациенти, които не са удовлетворени от живота си, които искат да се забавляват, които искат аз да им помогна за това. Това износва, мога да ви кажа.
И моят живот съвсем не е много забавен. Хората искат толкова много. Това е изводът, до който съм стигнал след всичките тези години. Те искат да бъдат щастливи като същевременно са егоцентрични, себични и стиснати.
Е, бих искал да бъда честен. Бих искал да кажа, че те са просто зли, повечето от тях. Пропилявам часове наред в терапия, опитвайки се да направя злия щастлив. Няма смисъл.
Не можете да го направите. Престанал съм да го правя. Сега просто предписвам хапчета. Колкото по-силни, толкова по-добре. Това е положението."
Явно Андершон работи с перфектни консултанти.

* на сн.: кадър от филма