Показват се публикациите с етикет дакел. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дакел. Показване на всички публикации

понеделник, 4 март 2024 г.

Размисли на дакел

Е добре, най-после получих малко свинско от консерва, вместо отвратителните барабонки "със специално селектирани и балансирани съставки за малки кучета". Сега ще се чувстват адски горди, ще се държат като императори и ще ми измислят идиотски имена - "Донерветер", "Доминатрикс", "Домкрат", "Санто Доминго" (и даже особено обидното "Лайномет") вместо както съм по паспорт - Доминик. Пак ще чувам господарското: "Млъкни, стига ла на вратата!". Те така и не разбраха, че стълбите - един от малкото немаркирани от мен обекти си остават особено опасен район и често там се случват ужасни нарушения, за които те и не подозират. Както би казал Виан: “нарушават се акустическите правила на общината”. Но те не са толкова начетени, а и не са особено умни.

* ил.: Ришард Кажа, полски художник

четвъртък, 18 май 2017 г.

... на един фавн

1. Разбира се, веднага след връщането си, ми се наложи да изоставя идиотския си парижки навик сутрин да отскачам до кафенето за кроасан и кафе. Оказа се, че в Лидъл имат почти същите чудесни кроасани с нещо, което те наричат "нуга", а кафе си взимам почти същото от магазина за цигари и алкохол на ъгъла и след това, почти като там, закусвам на тротоара. Тоест, продължавам да поддържам един доста висок стандарт, добавяйки и стил с пластмасовата бъркалка от кафето.
2. Гледах една много красива котка на витрината - тъмносива, с особен поглед. Като всяка котка, не ми обръщаше внимание, защото беше заета - изкара някаква вълнена мишка от един процеп и я загледа замечтано. Не съм котешки фен /кучешки съм/, но не се сдържах и влязох да попитам каква е породата. Била "синя британка" и можело да е моя за 700 кинта. Нямах толкова, пък и - скъпо! Последният ми дакел - охреста виенчанка, струваше само 60 долара - отлично съчетание на качество и цена, но срокът на действие - 16 г. Тъжно ми е.
3. Все забравям, че транспортът в Пловдив е с кондуктор. Значи, теоретично е възможно, ако се запознаеш в автобуса с красива жена, да извикаш: "Кондуктор, бутилка шампанско с две чаши!"
В София това няма как да стане.

*на сн.: теснолинейката на Пилио както би я видял Дебюси

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Агата и гинекологът

1. Агата отишла на гинеколог. Приготвила се, седнала както е прието. Прегледът течал бавно и досадно, лекарят пухтял и искал от сестрата все нови и нови инструменти с все по-удивителна форма и фактура. Сестрата се изнервяла прогресивно.
2. Агата решила да oсвежи ситуацията.
- Веднъж гледах, започнала тя, как ветеринар преглежда гърлото на кон. Потрес! Инструментите - огромни, ръкавиците като на багерист и си пъхаше ръката чак до лакътя. Направо го съжалих.
3. Напрежението не спаднало. Лекарят подчертано твърдо казал на сестрата "да му подаде седми номер, да застане ето тук и да държи ето това". Агата опитала отново.
- Веднъж гледах, бодро споделила тя - ветеринар, който оперираше копитото на бик. Бая сложно си беше. Използваше нещо като пневматичен чук и някакви кошмарни стоманени куки, а през това време бикът се опитваше да го близне по лицето. Ужас!
4. Лекарят глухо измучал. Нещо издрънчало на мозайката. Сестрата тежко въздъхнала и отишла за чист инструмент. Агата усетила, че сега, повече отвсякога им е необходима нейната подкрепа.
- Веднъж един ветеринар - започнала тя уверено, но лекарят внезапно я прекъснал:
- Веднъж видях, мечтателно казал той - как един ветеринар лекуваше мастита на крава. Като начало, той и завърза муцуната с въже, така че тя не можеше изобщо да гъкне...
/от Рунет, модиф./

* на снимката: дакелът Агата пред магазин на Картие

събота, 11 септември 2010 г.

За последен път

1. Понякога, когато върша или говоря нещо, ме бодва въпросът дали това в момента не ми се случва за последен път. Например, говоря си с дядо ми и той ми обяснява значението на думата "гутаперча". Аз няма да го запомня и докато го слушам, си мисля: "дали не ми я обяснява за последен път? Ако е така, дали да не използвам да го попитам още неща? Дали да не запиша думите му по някакъв начин? Повторимо ли е това?"
2. Или пък, дакелът зловещо ми изръмжава, след като си позволявам да му направя забележка да не се тъпче с толкова много храна, защото не е овчарка. Това може да се повтори, но дали ще е същото?
3. Добре де, и двамата фигуранти отдавна са покойници, значи нищо свързано с тях не мога да повторя към настоящия момент. Излиза, че всичко казано и направено е било за последен път. Постоянно, във всеки един момент.
4. Ей, добре, че е паметта, баси.

* Снимал съм фалос пред Етнографския музей в М. Търново