Показват се публикациите с етикет пациент. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пациент. Показване на всички публикации

сряда, 21 декември 2016 г.

Фрагм. 12-16-2

1. Някакво изгодно кафе си купих - "Деко". И нали съм прост, помислих си, че ще е нещо Ар деко - пиеш го и всякакви завъртулки и финтифлюги ти се веят и жени те гледат замечтано. Вместо това - безкофеиново се оказа копелето - сутрин ставаш, пиеш три кафета и пак си лягаш, вместо да се разтрепериш творчески. Поне ще го излочим бързо - върви като лимонадкен и положително е полезно. А за кафе тичаме нееднократно до магазина с пурите, баси.
2. С един пациент си говорихме за Дънов, с когото съм слабо запознат, но пък споменах Гурджиев, с когото съм още по-слабо запознат. Това някак си го раздразни, не знам защо. Заподозрях, че сигурно са се карали концептуално и не са се разбрали нещо /не пациентът с Гурджиев, а Дънов с последния/. Реших да действам вабанк и грубо изтърсих, че харесвам Блаватская /четях я като езотеричен фикшън за Хималаите/. Не я беше чувал. Титаникът на мисълта му беше заседнал върху Дънов и неумолимо се накланяше към ледената бездна.

* рисунка: Trish Biddle

петък, 5 февруари 2016 г.

Медико идеал

1. Е, не са много експертните професии, които легално ти позволяват да променяш съдбата на хората. Например лекарската. И като всяко разрешено поведение, баналният общочовешки хубрис, винаги опитва да предозира. Както младият лекар минава през "терапевтичния хъс" /"furor therapeuticus"/, с обсесията да излекува всички, а ако не стигат - да почне и здравите /винаги ще се намери някакъв тлеещ процес, въпрос на диагностичен инат/, така старият лекар стига до терапевтичния нихилизъм /политически коректно наречен "бърнаут"/, когато си мъчително наясно с поне три неща:
- Диагностиката е вероятностен процес - реалният отговор на въпроса на пациента "Какво ми има?" е: "С висок процент вероятност, аз смятам, че имате това и това заболяване /ударенията се слагат върху "вероятност" и "аз"/";
- Медицината лекува, но не излекува, т.е. тя забавя или ускорява процеси, нормални или патологични, но не ги спира, премахва и др. подобни фантазии /изключение - някои инфекции и то доста относително/;
- Медицината може да прави чудеса, но здравеопазването не;
Дотук със статистиката и социологията. После следват психологията, философията и накрая, както при ядрените физици, стигаме до Бог /за невярващите - Случаят/.
2. Ето такива банализми ми хрумват днес, някак си.

* Карикатурата: "Сестра, влез в интернет, отиди на surgery.com, слез надолу и кликни на иконата "Напълно ли се объркахте?"

събота, 11 януари 2014 г.

Да кажеш "не"

1. Възпитаните хора обикновено трудно казват "не". Даже, гледат въобще да не го казват, ако може. А не може, защото тогава едни по-малко възпитани им се качват на главата и там им шибат мозъка с малки черни камшичета от чортова кожа.
2. Веднъж, при една израелска писателка, дошъл човек, живеещ постоянно в психиатрична болница, но тъй като бил спокоен и неагресивен, го пускали в отпуск в града. Пациентът донесъл тлъст ръкопис, над който работил няколко години. Обяснил, че в болницата всички му се присмиват, но той иска да узнае мнението на известен писател и критик, т.е., нейното.
3. Жената започнала да чете, а човекът стоял до нея и внимателно проследявал да не прескочи някоя страница без да иска. По този начин, само за половин ден, книгата била прочетена.
- Е как е? - попитал болният.
- Ами никак не е зле - внимателно казала жената, въпреки че текстът бил абсолютно налуден.
- Напишете ми тогава една рецензия, моля, казал авторът.
Жената решила, че това не я ангажира, а на болния ще му стане приятно и написала възторжен текст. 
4. Пациентът благодарил, взел листа и хукнал директно към едно издателство. Там прочели отзива, взели ръкописа за прочит и веднага разбрали какво е станало. За да не обиждат човека и те се включили в играта. Разкарвайки го меко, те казали, че сега е криза, издателите са се свили и печатат само на авторски разноски. Болният попитал колко ще струва и с тази информация на уста, отново се появил при писателката: 
- На вас май доста ви хареса моята книга, нали?
- О, да - казала тя - иска ли питане.
- Работата е там, че и в издателството много я харесаха, но нямат пари да я издадат. Дали не можете да ми дадете назаем едикаква си сума?
5. Жената му дала парите. Книгата излязла с нейн предговор. Пациентът бил щастлив, още повече, че издателството му дарило целия тираж /по книжарниците такъв текст нямало как да се появи/. Сега вече, дебютантът раздавал на всички - лекари, сестри, санитари, книгата си и скромно мълвял: "Е, защото нали не ми вярвахте де, но виждате..."
6. Да не забравя: месеци наред, пациентът връщал заема на писателката на малки части от инвалидната си пенсия.

* на сн.: Полезна книга - дадени са по-важните рождени дни на различни животни.