1. Четох тука малко странична литература и какво да видя. Има си прекрасни прости (направо свещено-прости) рецепти за справяне с всемирното страдание. Да съберем пари за операция на дете, да съберем капачки за да купим кувьоз, etc.
Пипъл, грешен ход, казват социолозите.
2. Може би не всички знаят, но никакви медицински и социални проблеми не се решават като наложиш банкнота на болното място. Страдащите имат нужда от помощ, не от кинти. Ако някой реши, че това е едно и също, значи е голям идеалист, може би даже последният класически платоник. Сами по себе си парите не лекуват, не защитават и не обучават. Това го правят хора, към които страдащият трябва да бъде насочен, доведен и информиран защо и как. Наричат се фондации и НПО-та. Те спасяват животи, парите са само инструмент.
3. Доколкото фондациите в публичното пространство изглеждат заети основно да събират средства, възниква усещането "пожертвай лев - спаси дете". Не. Левчето няма да спаси нито едно дете, както и милион левчета също. Ще го спасят лекари, педагози, адвокати, рехабилитатори, терапевти, чиято работа ще трябва да бъде заплатена.
4. Дали вече всички разбраха, че идеята да занесеш на сираците играчки и да изслушаш кратка литературно-музикална програма е порнография? И че по си струва да се заплати на лелките и медсестрата да водят редовно децата на разходка? И че по си струва да финансираш доброволци или сам да се запишеш доброволец?
5. В България сигурно и с капачки ще стане, не съм запознат.
* сн.: Jean-Pierre Laffont
