Да те е гнус или да те е страх

1. Доста преди дръжките на вратите да ми заговорят с непозволителна откровеност и кашлицата в трамвая да стане стигма, намерих в гората стара, изсъхнала четка за зъби и реших да си измия зъбите с нея. Не знам защо го направих. За себе си реших - за да измеря гнусливостта си (в рамките на изследователския проект “Живей незабелязано”) или по-поетично - за да усетя вкуса на Природата, който несъмнено се беше впечатал в космите. Не изпитвах никакъв страх. Нищо не почувствах, освен една нарастваща погнуса преминаваща в гадене, която ме накара, в крайна сметка да спра процедурата, сещайки се Сартр. Това ме направи почти щастлив

2. “Погнусата” на Сартр, (1938 - излиза във Fr, наш’те си позволяват да я преведат 1988), всъщност е озаглавена “Гаденето” (“Nausea”), което много по-добре ми се връзва със съдържанието.

“... Моята мисъл съм аз: ето защо не мога да спра. Съществувам чрез мислите си

 и не мога да ги заприщя. Дори в сегашния миг — ужасно е, — ако съществувам, то е, защото ми е отвратително да съществувам. Аз, аз сам се изтръгвам от небитието, за което копнея: негодуванието и отвращението, че съществувам, са всъщност способ да се обуслови съществуването ми, да бъда тласнат в него. Мислите ми се зараждат в мен като шемет, усещам как напират в главата ми изотзад; ако им се поддам, ще нахлуят напред, между очите — а аз винаги се поддавам, мисълта нараства, нараства, става огромна, изпълва ме целия и обновява съществуването ми.”

3. Цялата тази информация позволява доста точно да датирам кога съм провел експеримента с погнусата/гаденето в епикурейските си търсения - в интервала 1988 - 2019. Ако беше сега - страхът ми би потиснал гаденето - тази симпатична патерица на винаги накуцващото щастие и нямаше да ми е толкова комфортно. Като тогава

ил.: pulpbrother

Ностимон и др.

1. Понякога човек, попаднал в чужбина се чувства особено и не може да си обясни защо, а то е, поради запушване на канала емоция/вътрешен глас. Разбира се, че съм имал подобни преживявания и аз (Боливия - Изт. Кордилиери, пуловер от викуня за $800! или месарницата в Принстън - свинско за $4.99/lb - каква либра, защо 453г ?). Но за това друг път, в раздела mockumentary;

2. Нещата се подобряват, ако сме запознати с емоционалните реалии на съответната страна и правилно назовем чувствата си, оказвайки се на локацията. За късмет, имам списък на такива думи по страни.

Гърция - Nostimon. За пръв път при Омир - Одисей мъчително очаква завръщането си и изпитва ностимон. Предтеча на “носталгията”, появила се през 17 в. В съвременна Гърция ностимонът е по-скоро очакване на нещо приятно, например поръчал си кафе, а към него ти носят малка, безплатна баклавичка

Португал и Бразил - Saudade. Смес от лекокрила южна тъга, носталгия по нещо отминало, съжаление за бързопреходността на плажния сезон, плахи реминесценции за предишна любов

Германия - Sehnsucht. Предварителното вълнение в очакване на нещо хубаво. Например, много хора изпитват зинзухт при мисълта, че след работа ще се приберат домани (“вкъщи”, от итал.), ще наденат чехли и халат, ще запалят лулата (при жените - пурета с дъх на гнила вишна) и ще отворят “Критика на чистия разум”

Румъния - Dor. От латинското dolus - мрънкам постоянно и не мога да се спра. Хем ти е тъпо, хем си спомниш за нещо тъжно и ти става още по-тъпо, т.е. сам си усилваш Дора за да се удавиш (flooding) в сладостно страдание и съвсем да се влошиш

Япония - Mono no avare, буквално - “печалното очарование от нещата”. Японците ползват четири вида МNA: очарование от душевното движение, от хармонията, от тъгата и от изящното

Русия - Тоска. Огромно духовно страдание без видима причина (Набоков), страстно желание при отсъстващ обект на желанието. На по-ниско ниво - особен вид скука от пресищане (ennui). Хандра - нещо подобно, но е въвлечена вегетативната нервна система със съответната симптоматика (напр. след запой)

Има още много (сплин, taedium vitae), но не са ми интересни.

* Знам за думата “копнеж” и специално я избягвам, поради реална опасност от вомитус

** сн.: Marjorie Salvaterra