вторник, 8 август 2017 г.

Охра-сиена-умбра - Джорджо Моранди

Тия дни си открих нов художник - Джорджо Моранди, 1890 - 1964. Един от водещите италиански и европейски модернисти. Рисувал е почти само натюрморти с бутилки. Като балерини са му.
"...Бутилките /малка главичка и широко, като във фуста тяло/ заменят мадоните в националната му традиция. Както и Галилей от близката Падуа, Моранди търси геометрията в природата. Заради нея, той разглобява реалността на прости, напомнящи същите тези бутилки, форми. Любимите му художници са Пиеро де ла Франческа, Сезан, Пикасо, Мондриан, но той е по-строг от всички тях. В картините му, където две - три бутилки танцуват със светлината, даже лаконизмът би бил излишество".
/Еко/
Ето 16 сн.
1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

 14.

15.

16.

17.

събота, 5 август 2017 г.

Химически спомени

1. Нали в седми клас се увличах по химия /много готина учителката беше/ и за да спра да детонирам смески с калиев перманганат на поляната пред Мотописта, наш'те ми дадоха 15 или колкото там кинта /много пари!/ за да си купя една игра - "Млад химик" - комплект реактиви и книжка с описание на различни ефектни /и вероятно преценени като безопасни/ опити. 
2. Приемаше се, че с този комплект, заниманията ми ще станат спокойни, безрискови и някак по-академични. Като разгледах книжката, веднага разбрах, че отдавна съм надскочил скучните опити, описани там и мога да си позволя един по-висш пилотаж с наличните реактиви.
3. В комплекта имаше сяра и затова, като начало, се опитах да получа сярна киселина. Прочетох как го правят в промишлеността - горят сяра на въздух, получават серен двуокис /SО2/, който доокисляват с ванадиев катализатор до SO3, после го разтварят във вода и получават сярна киселина /H2SO4/. За жалост, ванадий нямах и затова, колкото и да горях сяра и да разтварях получения газ във вода, тъпо и упорито получавах само слаба серниста киселина /H2SO3/. Но пък бях полезен на съседите във входа - разбраха как се чувства човек в ада.
4. После си поиграх с амониевия бихромат. Не знам с кой акъл го бяха сложили в детска игра - солите на шествалентния хром са силен канцероген. При загряване на спиртна лампа, той изгаряше като красив малък вулкан, с лека експлозия в началото
5. Родителите ми бяха дали картбланш за опитите ми в банята, без да подозират, че там смятах да получавам хлор, амоняк, водород и други. Спомням си колко дълго трябваше да се разхождам навън, докато се проветри апартаментът от хлора и как веднъж кучето влезе в банята и едва не се отрови от цезиевия пероксид. Помня и как се взриви водородът и стъклената тръбичка прелетя с голяма скорост край ухото ми. А опитите ми с азотна киселина и NO2 завършиха с лек трахеит през зимата на 1974 г.
6. После вече се увлякох от оптика, а там ситуацията е доста по-спокойна и екологията е съвсем друга.

четвъртък, 3 август 2017 г.

Някои аспекти на синьото

Не е нещо особено, по-скоро е изследване на цветовете и по-специално на синьото /12 сн./.

Левкада

Превеза
 Превеза
 Превеза
 Левкада






Повечето ходят на море, ние на езеро с гъски ходихме. Кастория



вторник, 1 август 2017 г.

Северозападните покрайнини...

... на Гърция /Парга, Корфу, Ахерон/

Винаги предлагам да се започва с Парга. Тя е изснимана отвсякъде, затова, без оригиналничене, ето няколко кадъра.

От крепостта

Тайна библейска пътека към града

Трябва да се поинтересувам за цената, но няма да ми излезе скъпо, защото ще си докарам собствени петунии

Най-после видях казан за зехтин

Остров Kорфу
Всички ходят там и гледат разни канали, дворец на Сиси, не знам кво си, а никой не се сеща да каже - ами това е една мини Италия, една Италия лайт, може би не толкова цветна и фундаментална, но си е тя. Така че, който иска да отиде в Италия, но му е далече или скъпо, или го мързи - взима се ферибота от Игуменица и се отива в град Корфу, на остров Корфу /Керкира/, и се гледа. Ето какво имам предвид.



А ето и колекцията ми от сюнгери

Река Ахерон
Довършваме си джапанезето /шляпане във вода с джапанки/ от миналата година в реката. Не всеки би рискувал да влезе в ледената вода и недайсибоже да се размине с Хероновата лодка, пълна с умрели. Но: митът работи само нощем, така че около хиляда петстотин деветдесет и шест туриста бяха нагазили без да рискуват. Ето.


Следва: Превеза, Левкада, Кастория

неделя, 30 юли 2017 г.

Фрагменти 07-17-2

1. Понякога си зареждам колата на едно място с много евтин бензин. Не знам какво ми наливат, но не забелязвам разлика, освен, че се появява едно особено тракане в двигателя, но като пусна по-силно радиото, то изчезва. Тази бензиностанция, освен на мен, е любимка и на тиролските камиони /ТИР-овете/. Последният път, тирът преди мен си наля 285 литра дизел. Двеста осемдесет и пет литра, копеле! Какви чудовища мъжествени!
2. Има едни ситуации, в които тъкмо решиш някакъв проблем и веднага някой ти казва: "ей, що не се обади по-рано, щяхме да го решим веднага" или "ако не бях в отпуск щях да ти помогна да свършим работата за пет минути" и т.н. Особено ефектно е, когато чакам пред лекарски кабинет. Като ми дойде редът и вляза, казват: "о, защо не каза че си колега, щеше да минеш веднага". Е как защо, защото вече съм го казвал и нищо особено не се е случвало, затова.
3. Качих си пет pdf-a на Бетълхайм в Гугъл-диска и си мълвя: рай за колекционера - трупаш си книгите някъде на сигурно, в облак и когато искаш си ги почитваш от всяка точка на света, ако искаш си разпечатваш нещо и т.н. После си мисля - какъв рай, каква сигурност - при една кибератака всички тия интернет-хранилища, облаци и т.н., ще изчезнат моменталически. А след това си казвам: какво четене, при една кибератака, като изляза сутринта, нито един банкомат няма да ми даде ст'инки - ще умра от глад като начало.

* сн: Justin Kimball

събота, 22 юли 2017 г.

Науката, Санчо

1. Не мога да си спомня от кого е, но някъде прочетох, че науката била за богатите, за бедните имало магия, гадатели, вибрации, етц. Не съм съгласен - не съм богат, но ползвам разни научни неща винаги, когато имам време.
2. Тези дни, пренебрегвайки правилата на менталната хигиена, погледах малко ТВ. Професор от БАН говореше за срещи с извънземни, Зона 51 и проч., като постепенно /сбъдвайки най-лошите ми очаквания/ построи сравнително стройна конспирологична версия за тези матинета. Разбра се, че тия хора /извънземните/ основно са се срещали с американски президенти и практически никога с руски, български, румънски и др. Бързо се отдалечих от електронната Пандора, но не достатъчно бързо, защото чух водещия да казва: "...сещам се за един фантастичен роман, "Сталкер", на Лем, ако не се лъжа, в който..." и т.н.
3. Отде да знам, възможно е тия, които гледат това да им е все едно кой е Лем, кой е Братястругацки, кой е Тарковски. Но пак предаване за бедните са направили, баси.

* на сн.: Науката /на Уилям Хелбърн/

сряда, 12 юли 2017 г.

Фрагменти 07.17

1. Да можеше хората да са безсмъртни. Но по следната схема - безсмъртни да са всички мои близки, после всички добри хора и накрая, без изобщо да е сигурно, може би просто като приятен бонус - аз. Не, обърках се - в обратен ред, за да знам дали е станало.
2. По шосетата около Трън, мога да проследя сложната за неспециалист схема на родната икономика - откъм Сърбия идат автовози накачулени със стари коли - гледат ме с фарчетата си като печални, поробени калинки - това е вносът ни, а из района курсират бодри, стари руски камиони с трупи: здравствуйте таваришч, мы снова здесь! - това е износът ни. Мисля, че се развиваме в добра посока - в края на краищата, свлачищата развеселяват ландшафта.
3. Сашо или за възпитанието. За естетиката на Сашо /5 г./ вече не се тревожа, момчето показва един добре балансиран вкус - от видеото предпочита Мистър Бийн, а от аудиото - Ричард Бона. Също така, успях да науча Делян /2 г./ да се представя като Сашо, а вече по собствена инициатива, той започна да твърди, че е на 13. Нека свикват, както знаем: "Животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея”.
4. Е, остана само Сашо /5г./ да се съгласи да носи сандалите си без чорапи и готово.

* фото: Кристина Родеро

понеделник, 10 юли 2017 г.

Курц

1. Едно леко /и поради това противно/, фоново главоболие започна още докато спях. Отмъстителен съм и вместо да стана да мушна два седалгина, продължих в полусън. Пусна ми се нелеп сън, в който ловя врабци с капан, за да ги изтезавам и евентуално убия, след това. Станах, механично изядох един варен картоф /защо?/, изпих едно кафе и тръгнах накъм работа. Малко преди това си помислих: "защо да търпя болка, не съм длъжен" и все пак се медикаментосах с гореспоменатото.
2. Покрай НДК видях опушения кран и разбрах - пак сме нагазили в царството на магичното - класика - детето се удря във вратата и отива да я бие, повтаряйки: "Лоша врата!"
3. Междувременно, седалгинът подейства, минах през няколкото до болка познати фази и стигнах до леката еуфория накрая /кодеинът/. Вече в комфорт, поровичках из нета и попаднах на цитат от "Апокалипсис сега". Курц: "Ужасът. Той има лице... И ти трябва да се сприятелиш с него. Ужасът и моралния терор - това са твоите приятели. А ако не го направиш - тогава те са твоите страшни врагове".
4. Искам като Курц - някъде в джунглата на чист въздух и племето да ме слуша. Сигурен съм, че ще мога да им избера по-интересна игра

* на сн.: Брандо в кадър от филма

четвъртък, 29 юни 2017 г.

Родопите - 12 сн.

1. Сгушено е наистина

2. Комета минава над окосеното
3. В планината снимаш или отдолу-нагоре или отгоре-надолу. Тук е второто

4. Родопски плаж

5. Джамирокуай

6. Родопска детска площадка



7. Спокойни птици

8.

9.

10.

11. Макова стена

12. Река Девинска
крайксус