петък, 29 декември 2017 г.

Фрагм. 12-17

1. Спомени на  момче с аутизъм, за училището:
"... най-сложно ми беше да съм в ситуации, които ми се струваха съвършено абсурдни, а всички останали ги възприемаха като нещо, разбиращо се от само себе си. Например - откритите уроци. Предварително ги репетираш няколко пъти, после идват едни хора и ние се преструваме, че ни е за пръв път и че ни е много интересно, че сме умни и съобразителни деца, адски мотивирани и схващащи всичко моментално, а седящите отзад, си дават вид, че ни вярват. Може ли да съществува по-абсурдно 45-минутно занимание  от това?
Всеки път ми беше ужасно неловко от идиотизма на ставащото и се чувствах някак "повреден", защото пък, всички останали разиграваха тези сцени почти с удоволствие".
2. Делян, /2.5/ е склонен да рецитира "Аз съм българче", след помолване, но винаги започва с: "Катеричка рунтавелка/със опашчица - къделка", плавно преминавайки към оригинала. Явно решава, че това е необходимата преамбула за сваляне на последващия родолюбив патос. Сашо пък /5/ смята, че не трябва прекалено често да ме заговаря, защото после можело по-дълго да мълча и да не ми се говори. Някаква комуникативна квота съзира момчето.
Прави са и двамата.
3. Изкарах някъв грип и нищо особено - друсах се с антибиотична маса докато оздравях. Сега вече здрав, получих приятен бонус - вследствие на хриповете се смея като стар английски актьор пенсиониран от "Глобус" - дълбоко, хистерично, задушаващо, горчиво.

* сн.: Matt Black

събота, 9 декември 2017 г.

Чайни церемонии

1. Видях някакъв чай от какао, портокал и канела. От растението "чай" вътре няма. Всъщност, защо не го наричат "какао с портокал и канела" или "гадно биоекокако" /не съм пропуснал буква/ или "канелин с какао и портокал" или "оранжин с какао и канела"? Kакто ми обърна внимание Н., най-многострадалната течност за бита, освен чая, несъмнено е шампоанът за коса - какво ли не му добавят вътре и все неща, адски полезни за косъма - грозде, дзифт, златни люспи, асфалт, копринени нишки, гуано. Напоследък се е появил и шампоан с кофеин - явно косъмът да не спи, да е бодър, работоспособен и надрусан, в стремежа си към растеж, блясък, еластика и здравина. От всичко това разбираме, че за маркетинга дъно няма.
2. Опитът ме е научил, че като добавиш лимон в чая, мигновено го разваляш - чайният вкус изчезва, лимонът става господар и питието се превръща в странен вид лимонада, нещо като вряло панаше. Но има един несъмнен плюс - ако разполагаш с лош чай - лимонът го подобрява, премахвайки вкуса на чай. Скоро четох за един-единствен сорт чай, мисля китайски беше, който бил много вкусен и оставал вкусен даже и след като му добавиш лимон. Но пак повтарям, това е единствен в света сорт, както разбрах, бере го някакъв добър човек от Сечуан и не е достъпен на българския пазар.
3. И един лимерик на изпроводяк:
Пакетче чай се потопи
във тенджера с гореща супа
парадоксални усети
да трупа.

* сн.: Chema Madoz

петък, 8 декември 2017 г.

Стрелците

1. На 10 окт. някакъв студент в Лъбок, щат Тексас, застрелял полицай просто така - извикали го за разговор в кабинета му, извадил пистолет, стрелял и избягал. Хванали го и както обикновено, започва едно чудене защо, как така, такова тихо, примерно и добро момче и т.н. А отговор няма и няма.
2. Винаги в тези случаи, хората са силно разтревожени от двата сакраментални въпроса: а) бих ли могъл /загубвайки контрол/ и аз да извърша нещо такова и б) би ли могло /стоейки си невинно/ и мен някой да ме застреля, т.е. човек се опитва да подреди информацията и интерпретациите си така, че да извлече някаква прогностична изгода от случая. Казано инак, човек се опитва логически, както са го учили, да построи мотивите за подобно поведение, за да му е полезно после и да му е спокойно сега.
3. По същия начин, всеки си напрягаше мозъка да разбере защо му е на 64-годишния ситизън, да стреля в тълпата на феста в Лас Вегас. Какво се случва в главата му, какви са тия процеси, мисли, импулси, възникнали там и довели до това?
4. Ако махнем красивите психодинамични тези за загубена/намерена идентичност и даже любимците ми наративисти /М. Уайт/ с красивите им конструкции за целеполагането, трябва да ви кажа следното: нищо не се случва в главите на тези хора, нищо няма вътре. Има само малко електричество, стимул-реакция, рефлекси, безобектна омраза и хаотични парчетии от картината на света. Това е напълно достатъчно да знаем. Не е обяснение, а констатация, но дотук. Другото е загуба на време. 
5. Може ли нещо да се направи? Не, не може.

* сн.: Chris Dessaigne

понеделник, 4 декември 2017 г.

Веригите

1. Преди месец време, си купих две евтини якета от Метро - тънко и дебело и уж ми махнаха маркерите срещу кражба, но явно нещо са оставили, защото като влизам сега, в който и да е магазин от големите вериги, пищят и двете неистово и на входа, и на изхода
2. Забелязах известна зависимост - като влизам/излизам с тънкото яке, магазинът пищи високо и някак отчаяно, а дебелото генерира непоносим нискочестотен, богат на обертонове, инфернален звук
3. Наложих си за всеки случай да изчаквам, евентуално охраната да има възможност да скочи, да ми извие ръцете и да ме отведе в Районното, но някак си не ми обръщат внимание. Днес се престраших и влязох в магазина-титуляр /Метро/, облечен с тънкото, не експеримента ради, а токмо за покупки. Там пищя най-страшно, явно с оригиналния си звук, особено на излизане. Почти бях сигурен, че ще ме съблекат и ще ми върнат якето на щанда, откъдето съм го купувал, а отдолу бях с къс ръкав. В главата ми тревожно се разиграваше сюжет, при който ми искат доказателства, че не съм дошъл по фанелка за да крадна яке и тъй като е доста запазено все още, няма как да ги убедя, че го нося вече месец и т.н.
4. Не, нищо лошо не ми направиха, предполагам декадентската ми походка и интелигентният ми вид са ги респектирали и са се сдържали. И все пак, не е приятно, не знам колко дълго ще мога да разчитам на благородното си излъчване.

* на сн.: Бил Мъри в "Прекършени цветя"

петък, 1 декември 2017 г.

Художници и софтуер

1. В Сицилия снимките стават като картички, без особени усилия, това и баба го знае. Ето тук - от влака, в движение, извън режимното време и т.н., но облаците!

1А. Може би не всички знаят, но вече няма необходимост от художници, а само от фотографи и техните компютри. Същата снимка минала през софтуера Dynamic Auto Painter Pro. Нагласил съм техника "Молив"

2. Това е Сиракуза, град на геометрията. Учим се на изтънчени извивки

2А. Същата снимка в техника "Пастел". Всъщност, най-добре е да казвам, че сам съм ги рисувал.

3. Пак Сиракуза.

3А. Същото с техника "Alla prima",

4. Малко нощни

4А. Освен техники, програмата предлага и стилове на конкретни художници. Има Сезан, Моне, Климт, пет-шест Ван Гога, супер си е. Ето това например, e в стил Писаро

5. Ето това е виждал човек вечер по улиците на средновековния град перманентно, само че, без колите и осветлението

5А. Това е в техника "Креда". Не знам защо програмата добави и нещо като сняг накрая. Ще кажа, че съм го рисувал през януари

fine




събота, 25 ноември 2017 г.

Помпей - графити

Графити от стените на Помпей, погребан под пепелта на Везувий през 79 г. сл. Хр.

1. От атриум в дома на Pinarius: 
"Ако някой не вярва във Венера, нека погледне приятелката ми".
2. Стена на казарма на гладиатори: 
"Флорониус, надарен войник от седми легион, беше тук. Жените не знаеха, че е тук. Само шест дойдоха - твърде малко за такъв жребец".
3. Стена на публичния дом на Innulus и Papilio: 
"Плачете, момичета. Моят пенис ви предаде. Сега той прониква отзад на мъжете. Сбогом, чудесна женственост!"
4. Стена на малка къща:
"Пътнико, хляб яж  в Помпей, но отиди да пиеш в Нукерия. В Нукерия пиенето е по-добро".
5. Перистил /вътрешен двор с колони/ в таверната на Verecundus: 
"Реститута, свалете туниката си, моля ви и ни покажете окосмената си интимност".
6. До входа на къщата на Menander: 
"В Нукерия търсете Новелия Примигения, близо до римската порта, в района на проститутките".
7. Домът на Citharist, под рисунка на човек с голям нос: 
"Ампликатус, знам, че Икарус се отдава на теб. Салвиус написа това".
8. Диалог на стена на таверната на Prima: 
"Суцесиус, тъкач, е влюбен в робинята на кръчмаря, на име Ирис. Тя обаче не го обича. Все пак, той я моли да се смили над него. Това написа съперникът му [Северус]. Довиждане."
[Отговор на Суцесиус]: "Завистнико, защо ми се пречкаш. Отстъпи на по-красивия, но понесъл несправедливост, мъж."
[Отговор на Северус]: "Написах всичко, което имам да кажа. Обичаш Ирис, но тя не те обича".
9. Таверна, отдясно на вратата: 
"Напих кръчмарката".
10. Таверна, отляво на вратата:
"Палмира утолява жаждата".
11. На улична стена: 
"Теофилус, не прави орален секс с момичетата точно срещу градските стени, като куче".
12. До портата на Везувий: 
"Маркус обича Спендуса".
13. Казарми на гладиаторите: 
"Тракийският гладиатор Целадус е сладост за всички момичета".
14. На стената на Олий: 
"Сградата на Арий Полий е владение на Алиус Майус и е на разположение за отдаване под наем от първи юли. На първия етаж има магазини, на горните етажи - луксозни стаи. Който желае да наеме този имот, трябва да се свърже с Примус, роб на Алиус Майус".
15. Стена: 
"Жестоки Лагагус, защо не ме обичаш?"
16. Стена на дома на Vibii: 
"Бременна съм от Атиметус".
17. Стена на дома на Caprasius Primus: 
"Не бих предала съпруга си и за цялото злато на света".
18. Дом на Calpurnii: 
"Кресценс е сладка и чаровна".
19. Сградата Eumachia: 
"Секундус обича да натиска момчета".
20. Улица на театрите: 
"Медна чаша изчезна от магазина ми. Който я върне, ще получи 65 сестерции. Още 20 ще бъдат дадени за информация, водеща до залавянето на крадеца".
21. Стая в публичен дом: 
"Вибиус Реститутус е заспал тук сам и е пропуснал любимата си Урбана".
22. Коридор в театъра: 
"Мете, роб на Коминия от Атела, обича Крестус. Може ли Помпейската Венера да бъде благосклонна към двамата и те винаги да живеят в хармония".
23. В базиликата: 
"Луциус Истацидий, считам за непознат всеки, който не ме покани на вечеря".
24. В базиликата: 
"Епафра, ти си плешив!"
25. В базиликата: 
"Филерос е евнух".
26. В базиликата: 
"О стени, вие съдържате толкова много досадни графити, че съм учуден, как още не сте се сринали в развалини".

Както виждаме, проблемите са същите, но стилът ми се струва доста по-изтънчен.

* на сн.: Спортуващи помпейки в удобни бикини /4 в. пр. Хр., мозайка/



четвъртък, 23 ноември 2017 г.

Фрагм. 11-17-2

1. Тези дни се опитвах да вникна какво е биткойн и как мога да си генерирам /"майнвам"/ малко криптовалута без да напускам дома си. Почувствах се както когато обяснявах на баба си едно време, каква е ролята на баса в хеви метъла,  но сега аз съм бабата.
2. Снощи слушах Холдсуърт и още няколко наскоро починали китаристи любими. Бях на слушалки и тъжен, но дойде Роси и ме попита знам ли упражнението дето стоиш на един крак със затворени очи. Знам го.
3. Като се замисля, идеите, които винаги са ме възбуждали са били два типа: за превъзходство и за завист /и двете малоценностови, знайш/. Едните ми пораждат агресия, другите - мазохизъм. Но не мога да разбера, коя води до едното, а коя до другото.

* на сн.: изтънченият грим ще спаси the world

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Сицилия 1

1. Докато си търсех много малка и красива каничка за мляко, толкова малка и красива, че чак неизползваема /италианците имат такива/, попаднах на това

2. Вътре в тиганисимото /"малко тиганче", ит./ има артишок и чушчици. Арт и съответният шок са две неща, заради които трябва да се ходи в Италия. Както и заради особената светлина, ето такава

3. Понякога артът е толкова много, че се налага да го давят. Кой би си позволил да удави Джото в улична фонтанела? Който има много Джото

4. Хубаво също така е, че наброих поне пет вида полиция: муниципале /лови всякакви мунчовци/, страдале /за страдалци/, постале /за съвсем изпосталели/, феровиария /за пътници с желязо в ръка/, а тук виждаме и провинциале - ако си провинциалист и ходиш из Рим, могат да те задържат и глобят, но тук, в Катания, не знам каква и е функцията

5. Малко преди да се превърне в кич, свръхестетизмът минава през маниерност и закачка. Колонката над вратата - като я видях, поисках да умра незабавно. Жестокостта ми някак се сломи

6. И това особено състаряване на стените от влагата и слънцето, което ги прави да изглеждат като картини
7. Или тези /стени/

8. Седнахме с Роси в едно кафе да пием и да прегледаме местната преса. Тя предпочете "Catania" /вляво/, а аз разлистих официоза "La Sicilia". И какво чета - Тото Рийна, капо ди тути капи на Коза Ностра умрял /на 87, в затвора/. Предполагам, чиста случайност

9. Този разказ ще спре да е така задълбочено-увлекателен, ако покажа две три площадокатедрали, изобилни по тези места, но няма. Може би друг път ще ви покажа площада в Сиракуза, описван като най-елегантния в Сицилия и не е лъжа.
10. Десерт - любимите ми черни стени. Това са някакви бивши складове

11. Още десерт - кухи обли форми

fine

петък, 10 ноември 2017 г.

Фрагм. 11-17

1. Купих си камуфлажно яке от Декатлон, пишеше, че е "за лов на дребен дивеч". Как са го преценили? Сега, като отида в гората да снимам, с новото си яке, ще наизлезе дивечовият елит - едър и дребен, и дребният ще си каже: "баси, дошъл е с яке за лов на нас!" и ще побегне да се крие, а едрият ще си каже: "няма опасност, дошъл е с яке за дребен дивеч, а ние сме нагли едраци ". И безсрамно почват да се разхождат под носа ми биволи, носорози, хипопотами и едно непознато животно, а някои и ме нападат леко /на шега/, както съм с якето. Знам, по-безопасно щеше да е, ако си бях взел яке "за лов на едър дивеч", но то хем ще е по-скъпо, хем ще е с хром-ванадиева нишка - по-тежки са.
2. Един приятел ми беше казал как да се предпазвам от контакт с хипстъри и въпреки че не ми е чак такъв проблем, запомнил съм как. При среща с такъв човек, съветваше ме приятелят ми, трябва да си носиш пакетчета с лактоза, глутен, пемикан /месо на прах/, фъстъци и ГМО-целина, всичко това на прах и равномерно да ги разпръснеш пред себе си. Изчезвали мигновено (хипстърите).
3. В Доинтернетната епоха четях "Космос", "Наука и техника за младежта", "Млад конструктор", "Орбита", разни алманаси "Спектър", "Фар" и аналогични руски издания.
После се появи дайъл-ъп интернета и беше супер - поток от информация и картинки, съседите от дуплекса те гледат тъжно и т.н. Постепенно потокът се превърна в мътна река, ценното оставаше все по-малко, фийдовете вместо да те информират, взеха да те развличат, достоверността им тръгна към нулата, почнаха инквизиции с контекстна реклама, изобретиха бутона "like", с биг-дейтата ти спастриха личностов профил - как да не параноясаш.
4. И изведнъж се хващам, как пропускам през себе си гигабайти боклуци, само за да открия зрънце смислена информация, а времето изтича, пък и да нямам пет мозъка? Не, край - вече ще се щадя. Докато не са ми сложили чип в главата, ще съм тих, скромен, неук, неинформиран.

* фото: Tamas Dezso

събота, 4 ноември 2017 г.

Софт-порно

1. Сашо гледа някакво меко японско порно на лаптопа, понеже не съм включил никакви родителски филтри. Казвам му да мине на коли и трактори и той ми вдига скандал. Ама наистина, как изведнъж ще превключиш от естеството си, към някакви тъпи слабоеротизирани машини.
2. И защо? Познавам доста хора дето им е бил включен филтър и точно толкова дето не им е бил, и нека ви кажа - разпределението дебили/гении си остава гаусово, т.е. средно-еднакво навсякъде. Така че, сакраменталният въпрос "какъв ще стане като порасне" има отговор с много висока степен на неопределеност, като най-често ползваме термин "Божа работа". Пък ти му спирай/пускай мекото порно на детето, щом си нямаш по-важна работа.
3. В този смисъл - скоро пуснах хубава снимка на разголена жена тук, като илюстрация към текст. В момента, в който автоматично излезе и във ФБ, като се почнаха едни съобщения, едни предупреждения, едни блокировки, пишман станах. И най-ужасното е, че това го прави софта, той разпознава циците, той ми праща писмо, той ми блокира поста, той ме заплашва с разстрел и т.н. Да беше дошъл човек, Зукър-Мукър-Масаракш, да обсъдим, да му обясня, че тук има композиция, вътрешен ритъм, рима и т.н., но не, само софт. И при Сашо софт и при мен софт и винаги порно, винаги.

* сн.: Michal Pudelka

събота, 28 октомври 2017 г.

Фрагм. 10-17-2

1. През 1941-ва младо циганско семейство отвлича Айнщайн, не за откуп, а защото не е съгласно с някои аспекти на общата теория на относителността. Бащата главно не е съгласен. Неизвестно защо, той смята, че опитът трябва да остане недосегаем за интерпретация и винаги да може да се каже на какво възприятие, всеобщо споделимо от хората, отговаря едно понятие. Предполагам забелязвате, че бащата на младото циганско семейство дублира мнението на Виенския кръг. Независимо от теоретичните спънки, младото семейство фактически спасява гения от репресии и смърт в хитлеристка Германия.
2. Вчера към обяд отказах цигарите. Изпуших пет и веднага след това ги отказах. Обзе ме абстинентният глад, леко ме заболя глава и т.н. За какво ми е това страдание? 
Днес изпуших отново пет цигари и към обяд пак ги отказах. Веднага изядох едни спагети /в кръчма, след работа/, после вкъщи - кисело мляко, солена скумрия, някакви два кроасана от пекарнята, сега гледам към едни варени картофи, каквито не обичам, но ще трябва. 
Ако ще е така /а то ще е именно така/, не е ли по-добре да си купя цигари, вместо да изяждам запасите на семейството и да развивам затлъстяване трета степен или коя е там най-високата. Хем ще умреш, хем ще си грозен. А като пушиш, пак ще умреш, но дотогава ще си строен и красив. Или пък - стар и сбръчкан.
3. В свое интервю през 60-те, Виктор Шкловски цитира една интересна личност - поетесата-революционерка Лариса Райснер:
"Любовта е пиеса с кратки актове и дълги антракти, и трябва да знаеш как да се държиш в антрактите.

* сн. Дейвид Керъл

петък, 20 октомври 2017 г.

Перлите на Пърлс

1. През 1925, създателят на гещалт-терапията Фриц Пърлс /1893 - 1970/ започва личната си анализа. В продължение на седем години го анализират звезди като Райх, Дойч, Хорни и Фенихел. Впоследствие, Пърлс споделя: "това беше загубено време, прекарано на кушетката. От Фенихел получих дезориентация и съмнения, от Райх се научих на наглост, от Хорни - на човешко отношение към терминологията."
2. Отгоре на всичко, Пърлс започнал да ухажва Карен Хорни по време на анализата си. Опитът му да и подари цветя, както си е редно бил интерпретиран като симптом. Пърлс се засегнал, което също било интерпретирано, etc. "Аналитиците - тъжно споделя той - в сложни ситуации се крият зад професионалните си фокуси, избягвайки преките отговори".
3. През 1936 Пърлс пристига на психоаналитичен конгрес в Чехословакия, за да се види с Фройд. Срещата протекла странно. Пърлс пише:
"Посрещна ме възрастна жена /предполагам сестра му/ и зачаках. После вратата се открехна на 2.5 фута и той се показа оттам. Изглеждаше странно, че стои на вратата, но тогава аз нищо не знаех за неговите фобии.
- Пристигнах от Южна Африка за да прочета доклад и да Ви видя.
- И кога си тръгвате? - попита той.
Не помня останалото от четириминутния ни разговор. Бях шокиран и разочарован."
4. През 60-те, Пърлс се заинтересувал от дзен и прекарал два месеца в манастир в Киото, медитирайки под ръководството на учител. По време на обучението, майсторът му задал въпрос: "Какъв е цветът на вятъра?". "В отговор, аз духнах в лицето му и мисля, че той остана доволен", споделя Пърлс.
5. Гещалт-молитвата на Пърлс:
Аз върша своето и ти вършиш своето.
Аз съм на този свят не за това, да съответствам на твоите очаквания.
И ти си на този свят не за това, да съответстваш на моите очаквания.
Ти - това си ти, аз - това съм аз.
Ако се случи да се открием един друг - това е прекрасно.
Ако ли не, нищо не може да се направи.

Случките са от автобиографичната книга на Пърлс "In and out the garbage pail", Real People Press, 1969
На сн.: Фриц Пърлс в Езален институт /photo: Esalen Institute/



петък, 13 октомври 2017 г.

сряда, 11 октомври 2017 г.

Уикендаши

Райска ябълка
1. Сутринта като станах в хотела, Роси още спеше и понечих да запаля джетбойла за кафе, но погледнах през прозореца и видях, че освен дъжда, е паднала и мъгла - нещо което винаги ме влудява - искам да ходя да я снимам. Изтичах навън. Санданската природа ми пусна няколко гледки, но веднага след това мъглата рязко се вдигна и предложи не по-лоши гледки, но бях нервиран и не ми се снимаше вече. Прибрах се, направих кафе, погледнах навън - баси, пак паднала мъгла. Е не, няма да им позволя да ме ебават, няма да им ходя, няма да им снимам.
С мъгла


2. Оттам отцепихме към Керкини, да снимаме птици. На границата гръцки митничар изглежда си излекува някаква травма с мен, защото внезапно реши да ми тършува в багажника, търсейки загадъчен стек цигари. По какъв икономически механизъм бих си носил стек цигари в Гърция, бе Русос, митничарю мой?
3. На Керкини, по дигата беше оживено - слънцето пече, бърдуотчъри дебнат, велосипедисти, обикновени хора, овчари с биволите и др. Избрах си място и седнах да чакам горските птици. Никоя не долиташе. Сетих се, че на телефона имам запис на някакви птичи гласове, файлът се казва "Сутрешна градина". Беше към два, но все пак го пуснах, може пък някоя да долети. В записа преобладаваха гугутки, реших, че ще им действа умиротворяващо и скоро ще ни накацат отмалели, но не дойдоха. Примамих само някакъв прилеп, които летя около нас както те умеят - бързо и със светкавични пикирания.





4. На връщане решихме да видим какъв е тоя феномен - църквата на Преподобна Стойна в село Златолист. Пътят е кофти, но се стига лесно. Както подозирах, църквата и вътре и отвън двора беше кич и отблъскващо грозно и писюресто. Вътре имаше кръщене, което те наричаха "кръщенка". Баси народностното, баси българското. Отпред продаваха вино, вафли и тръбички с бял крем, които едно време на варненския плаж се наричаха "Ракети" - отхапваш от едната страна и тя веднага те блъвва от другата. Ония бяха вкусни, тия - не.