2. Вместо в обичайната си роля на поддържащ артист, неочаквано се бях озовал в огромна аудитория пълна със студенти, на които тя настоя да чета лекция, без да имам никаква представа за темата. Генерирах няколко уводни фрази на псевдонаучен волапюк и внезапно си изясних, че ще им говоря за “двете съвършено различни значения на понятието "differance" у Ж. Д”. Това, че вече имам тема ме успокои, докато не открих, че чета лекцията си на френски - език, който познавам слабо, предимно от произведения на Илф и Петров и от няколко субтитрирани филма с Катрин Д.
3. Напрягайки се страшно, успях да им обясня, че знанието е “сомасемантично”, съединявайки, според мен доста сполучливо, “сома” (тяло) и “сема” (знак) - слава богу, интернационални термини. После затънах в неразбираеми подробности - един проверен начин да не могат да ти контролират езика, а оттам и съдържанието
4. Но бях абсолютно убеден, че лекцията мина добре. След като им казах “фин” - надписът, наследен от магията на френското кино, студентите се изнизаха край мен с лица, които бих нарекъл “просветлено-благодарни”. Можех вече да започна да се наслаждавам на разкошната смес от удовлетворение и нарцистична анестезия за чуждото страдание, но леля ми пак се появи (седяла е в залата?). Без капка укор или злорадство ме помоли преди да изляза иззад катедрата да се наметна с нещо, защото “да, ние сме роби на случая, но не трябва да се прекалява”. Какво да се намятам, по-скоро трябваше да обуя нещо - бях гол под кръста
* на сн.: красива юзина
