Митологики

1. Все си мисля, че Гърция не трябва да се хаби само за плаж и кухня. Всички усещат, че точно това море е потресаващ антидепресант, който не го пиеш, а се потапяш в него. Но не, не е само това
2. Примерно, караш си из някое градче и виждаш хотел “Амфитрион”. Какво са имали предвид? Е как - това е мъжът на Алкмена - смел воин, внук на Персей, пастрок на Херакъл и т.н. Алкмена била много красива и Зевс, както често правел, и се явил и слънцето не изгряло три дни и т. н. Така Алкмена родила Херакъл, което изобщо не зарадвало Хера и последвала серия от злополучни страдания и чудотворни хепиендове
3. Или гледам как туристите се качват на ферибот “Алкиона”. Там - друга история: Алкиона и Кеик били обичлива млада двойка, тя - дъщеря на бога на ветровете (Еол), той - син на Еосфор (Фосфор) - бог на Утринната звезда). Понякога така се умилявали, че се наричали един друг „Зевс” и “Хера“. Това разгневило Зевс. Кеик отплавал по работа и загинал в буря. Алкиона, от отчаяние се хвърлила в морето. Боговете, били впечатлени и ги превърнали в птици - алкиони. Хера даже помолила Посейдон в тяхна чест да укроти стихията за четиринадесет дни (около зимното слънцестоене) и така се появил изразът “Дни на халциона“ – две седмици благополучие и спокойствие
4. Знаят ли туристите в какви истории се напъхват неволно? Не ги ли е страх, че може Хера да ги превърне в невестулки както станало с прислужницата на Алкмена? Или смътно усещат, че това е начинът да се докоснат до архетипите си? Тоест, да разберат защо са дошли. Други ще отидат на плаж и т.н.

*На сн.: кръстопът

Здравей, пържоло!

1. На път към Хисаря, спряхме на един Шел за да мушна две вредни баници /тесто/ с половинка вредна кола /кока/. Кафето също много им харесвам на бензиностанциите. На първо място ми е ОМВкафе, после Лукойлкафе, накрая Шелкафе. Вкусно ми е, явно слагат много глутамат и още някакви тежки елементи. Супите на ОМВ - прелест. Дълбокозамразени, с много консервант, траят месеци - чудно вкусни са ми и те.

2. До нас седнаха двама умерени местни мутрафони, бяха дошли с един от онези джипове Мерцедес, които наричат "дойче катафалкен". Пиеха някаква енергетична бълвоч в красиви зелени бутилчици и което ме уби - освен витамини, пишеше, че съдържа и колаген. Гледах охранените им червендалести ликове и си представях, как колагена фино опъва мрачните им физиономии, докарвайки ги до една небивала одухотвореност.

3. В Хисаря надлъж и нашир кръстосваха четвъртити рускини. Кралици на нискобюджетния туризъм, те преброждаха кичерийниците и нивга не излязоха с празни ръце. Две от тях седнаха до нас в кръчмата и в противовес на нашта цаца с бирка, си поръчаха по 50 коняк Плиска и пържола. Дълго уточняваха гарнитурата - келнерът беше от поколението, което не държи да чете Достоевски в оригинал, но все пак се разбраха. Асоциирах гнусно - представих си се свит в стомаха на едната рускиня. Отгоре ми се излива коняк Плиска. Аз, като всеки възпитан французин, очаквам и шоколад. Вместо това - гръм от ясно небе - здравей, пържоло! - пляс по главата. Какъв точно е този живот, месир?

* През нощта, около развалините имах мистично преживяване. На снимката съм го показал, колкото можал.

Юнгиански визии в Копривщица

Не съм Юнг, че където отида да ми се открива веднага някакъв мистичен опит. Е, отвреме-навреме, да. В Копривщица, например стана.

 Любопитна баба наднича зад ъгъла. Засега нищо мистично.

 Местна котка наблюдава сенките по стените. Какво толкова ги гледа, нали всеки ден ги вижда. Това вече е леко подозрително.

 Любимият ми храст с белите топчета, много приятно се пукат с два пръста.

 Първа пушка, втора пушка и всички останали следващи пушки.

От един момент нататък, започна да ме преследва тази странна ябълка /виждаме я долу вляво/, като се стремеше постоянно да влезе в кадър.

Под един мост открих таен цветарски магазин. Ябълката!

От мъглата се появи странен, напрягащ персонаж. Червената сферична гад, успя да се напъха, седна на пейка, успокои ме.

 Любимата ми кафява къща. Тая пак е на пейка. Убеждаваше ме, че без нея, композицията ми нищо не струва. Според сакралната геометрия, каза тя, сега вече ще мога да чуя музиката на сферите.

В църквата не посмя да влезе, но там пък - това листо ми се стори доста подозрително.

 Наплашен от всичко случващо се, потърсих утеха в гробището. Там невидим хор репетираше възрожденска песен. "Дойде време, ставайте! От сън се събуждайте!", пееха те.

По-бързо навън, на слънце! Явно още не съм готов за подобни преживявания.