вторник, 25 февруари 2014 г.

Мартишора

1. С тия мартеници ми направиха дупка в главата. По всички тротоари не можеш да се разминеш от перверзните червено-бели ресни за здраве. Едно време твърдяха, че това било уникална българска традиция, после се разбра, че и румънците така казват за своите мартишори, предполагам, че и в Боливия имат подобен уникален обичай, но нима оттам идват някакви вести?
2. Между другото, червено и бяло ми е най педерасткото съчетание, но явно няма как. Повече обичам червено и зелено или в краен случай червено и черно. На снимката съм показал как бих искал да изглежда истинската езическа ресна, истинската българска пижапенда.

неделя, 23 февруари 2014 г.

Фючърсни сделки с щастието

1. Повечето хора живеят някакъв друг живот, не своя. "Ей сега, казват си те, още малко ще изчакам, да се случи еди-какво си и заживявам както аз искам". "Ей сега, да ме забележи шефът, да даде някой бонус и се махам - започвам нов живот". "Ей сега, да сменя колата с по-нова и..." Е хайде де, изненадайте света, покажете го този мощен дауншифтинг към мечтите и бликащото щастие.
2. Обаче изчакват - петнайсетина-двайсет години, после още десетина. Към края, една богата нюйоркска баба се похвалила: "живях дълъг и изключително скучен живот." А щастието се оказва тук и сега. Но ти си сключил фючърс с живота си за "там и тогава", да ти го запазят.
("Как кто убил? - переговорил он, точно не веря ушам своим, - да вы убили, Родион Романыч!")
3. Мимолетно е, милото - ту се появи, ту изчезне, ако не го усетиш на момента, иди го търси. Едно време на фризьорските салони пишеше "Студено къдрене. Перманент". Къдрав перманент - о, да, перманентен щастливец - о, не. Въпреки, че не е съвсем така. Ето групите на дълготрайните щастливци, в стил Борхес:
- най-щастливи са наркоманите, получили току що дозата си
- следват участниците в религиозни секти и подобни тоталитарни общности
- следват хора с умствена недостатъчност /олигофрения/
- после са хора нещастни, но не желаещи да си признаят и твърдящи, че са щастливи
4. "Живей незабелязано", е основната теза на Епикур, когато разсъждава за щастието. Бих добавил: и любопитно и добронамерено, но да не съм Епикур?

* на сн.: Дойранско езеро, мека конструкция от варени кости

понеделник, 17 февруари 2014 г.

За мишките и хората

1. През 1989 г. Дидие Дезор от университета в Нанси изследва йерархиите при мишките. Слага шест броя в клетка с единствен изход към подводен тунел, а на края му - хранилка. Мишоците, за да закусят, трябва да преплуват под вода около метър, да вземат храната и да се върнат обратно в клетката да си я изядат.
2. В хода на експеримента, се разбира, че всички обичат да мушнат нещо вкусно, но не всички са готови да се мокрят за тази цел. Оформят се следните роли: 
-  две мишки експлуататори - никога не плуват;
- двама слуги - плуват, взимат храната и я носят на експлуататорите, които ги набиват, взимат им я, наяждат се като тулупи и каквото остане дават на тях;
- един независим плувец - сам си плува, сам си яде и понеже е много як и агресивен, никой не го пипа;
- един жертвен козел - не плува, всички го бият периодично /за да си утвърждават статуса/ и яде най-накрая, каквото остане;
Дезор повтаря опита още двайсет пъти с различни мишлета - ролите са същите.
3. Става много вълнуващо, когато Дезор слага шест експлуататора в една клетка. Първата нощ страшно се бият, никой не плува и съответно, никой не яде - правят се на гяволи. След това обаче, ролите тихомълком се разпределят по същия начин - 2 експл., 2 слуги, 1 независим депутат и 1 жертвен козлодуй. После слагат заедно 6 слуги - същото разпределение. Така става и с останалите - и при 6 независими, и при 6 козела йерархията се повтаря - появяват се господари, които трябва да бъдат нахранени, клетник - набит, етц.
4. Сега утешението. Изследват степента на стрес, чрез мозъчна дисекция на героите, с някаква биохимична методика. Най-много стресови маркери присъстват в мозъците на експлуататорите. Обяснението е, че ги гони велик страх да не си загубят статуса.
5. Значи, не знам как е при хората, но ако съм мишка и не съм шеф, ще съм подложен на минимален стрес. Но пък - слугинаж, бой. Абе сложно е.

P.S. Друг текст за мишки: http://hadjigeorgiev.blogspot.com/2012/05/blog-post.html

неделя, 16 февруари 2014 г.

Керкенези

На езерото Керкини - 14 снимки

Фламинго учи на мъдрост патки 

Двойка имитираща четворка

Четворка, имитираща осмица

Речна чайка позира, избрала е композиция с четири растения 

Вижда се - нивото е съвсем друго

Замислен

Копеленце, виждам те много добре, само да си мръднал!

Летят в студения въздух с отворена уста и после - колдрекси, антибиотици, 

Любопитството убива котката

Корморанът постоянно се прави

Тренировка - облитане на вертикален предмет

Непрекъснато ми пречат, ходят с мен навсякъде. Правят ми се на приятели, но всъщност, тичат на 20 метра пред мен и плашат птиците преди да се появя

Лебедово езеро

Просто лети

вторник, 11 февруари 2014 г.

Илюзии и път

1. Карам си по вътрешните пътчета между гръцки селца с имена Ливадия, Родополи, Платанакия и си мисля колко майсторски успявам да не се загубя. С каква безпогрешна интуиция, при всяко двоене, хващам именно верния път, въпреки че са абсолютно идентични.
И както си се възхищавам, забивам в погрешния, насочвам се срещу планината, влизам в някакво село, улиците стават все по тесни, стръмни и махленски, хората ме гледат любопитно или с насмешка. "Да си го начукам в интуитивиста", мисля унесено. Подпирам глава и намалявам - нека решат, че специално съм дошъл, ей така, на гости - да помедитирам, да им се полюбувам. Все пак ми е напрегнато и дебна къде да обърна. Кошмарът ми е, че накрая ще стигна до оная последна къща, където пътят свършва и ще трябва да напусна анонимността на автомобила си и да отговарям на въпроси.
2. Всъщност, изпробвам една нова формула на ескапизъм /някои го наричат "щастие"/, подсказана ми от Бродски:
"...и значи, остават само
илюзията и пътят."
3. Тоя как познава, железен е! Самотният път - човек си слуша мислите, говори със страховете и фантазиите си, улавя две-три илюзии. След това се стъмва и трябва да се прибираш.
4. Но пък какви очарователни гледки. Ето пример - селска църква на фона на планината Керкини. Е, разбира се, това не е никакво Керкини, това си е Беласица. Кой както го разбира, но планината е една.