Бях започнал "История на четенето" на А. Мангуел, но както често става, внезапно ме запратиха към нещо много хубаво на Калвино - „Ако пътник в зимна нощ“. Намерих си го, ето откъс:
"... Е, какво чакаш? Опъни крака, вдигни стъпалата си на възглавничка или две, на страничните облегалки на дивана, на чаената масичка, на писалището, на пианото, на географския глобус. Настрой осветлението така, че да не ти измори зрението. Направи го незабавно, защото, щом четенето те погълне, мърдане няма да има. Гледай страницата да не остава в сянка – гмеж от черни букви на сив фон, неотличими като мише котило. Внимавай и да не я изложиш на сноп ослепителна светлина, която да рикошира о жестоката белота на хартията и да наяде сенките на знаците като южно пладне. Постарай се да предвидиш отсега всичко, което ще ти помогне да не си прекъсваш четенето. Цигарите да са в обсега на ръката ти, ако пушиш, както и пепелникът. Друго ли те притеснява? Е, ти си знаеш.
Не че очакваш нещо конкретно от конкретно тази книга. Ти по принцип си човек, който вече нищо отникъде не очаква. Толкова много са онези, по-млади или по-стари от теб, които живеят в очакване на изключителни изживявания – от книгите, от хората, от пътешествията, от събитията, от всичко, което им готви утрешният ден. Не и ти. Ти знаеш, че най-доброто, което може да те сполети, е да избегнеш най-лошото. Това е изводът, до който си стигнал както в личния си живот, така и в по-общ, даже световен план. А книгите? Така, смяташ, че поне в тяхната ограничена сфера ти се полага удоволствието от очакването – тук може да ти провърви или не, но рискът от разочарование не е голям.
И тъй, видял си във вестника, че е излязла „Ако пътник в зимна нощ“, новата книга на Итало Калвино, който нищо не е публикувал от години. Прескочил си през книжарницата и си купил романа. И с право. Още от витрината забелязваш корицата с търсеното заглавие. Устремен към тази визуална стръв, си проправяш път в магазина през барикадите от Никога Нечетени Книги, които те поглеждат свъсено от рафтовете в опит да ти вземат страха. Но ти знаеш, че не бива да допускаш да те сплашат, че сред тях се простират с хектари Книгите Които Спокойно Можеш Да Не Прочетеш, Книгите Които Стават За Всичко Само Не И За Четене и Книгите Неразгръщани Но Вече Познати Поради Принадлежността Си Към Категорията На Прочетеното Далеч Преди Да Е Било Написано.
И така, преодоляваш първия пояс от укрепления и те връхлита пехотата на Книгите Които Охотно Би Прелистил Ако Разполагаше С Още Няколко Живота. С чевръста маневра ги прескачаш и се озоваваш посред фалангите на Книгите Които Възнамеряваш Да Прочетеш Но Не И Преди Някои По-Наложителни, Прекалено Скъпите Книги Които Би Могъл Да Изчакаш И Да Купиш Като Ги Пуснат На Половин Цена, Прекалено Скъпите Книги Отложени За Когато Излязат В Джобен Формат, Книгите Които Можеш Да Помолиш Някой Да Ти Заеме, Масово Четените Книги Които Имаш Чувството Че И Ти Си Чел.
Отбиваш атаката им и се придвижваш под кулите на укреплението, където отпор дават Книгите Които От Сума Време Се Заричаш Да Прочетеш, Книгите Които От Години Търсиш И Не Намираш, Книгите Посветени На Нещото С Което Се Занимаваш В Момента, Книгите Които Искаш За Да Са Ти Подръка Постоянно, Книгите Които Ти Се Ще Да Си Заделиш За Прочит Примерно Това Лято, Книгите Които Ти Липсват За Окомплектуване На Поредици В Твоята Библиотека, Книгите Които Пораждат У Теб Внезапно Трескаво И Необяснимо С Думи Прости Любопитство..."
* Деветте архетипни героини (от Tom Gauld, "Baking with Kafka")
