Показват се публикациите с етикет дада. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дада. Показване на всички публикации

петък, 31 декември 2021 г.

Зернер

Валтер Зернер, 1918 г., “Последното разхлабване” - първият манифест на дадаизма, публикуван малко преди този на Цара (в превод на Петя Хайнрих, от чудния сборник “Но Поезия N. 3” от 2014 г.)

2. Какво ли е свършил първият разум, озовал се на земното кълбо? Вероятно се е изумил от своето присъствие и не е знаел какво да захване със себе си и с мърлявото превозно средство под краката си. С времето хората свикнали с разума, който смятали за толкова незначителен, че даже не било нужно да го пренебрегват
3. Даже и на един машинист му хрумва поне веднъж в годината, че отношенията му с локомотива не са обвързващи и че той не знае за брачния си съюз нещо повече от онова, което узна след онази гореща нощ в гористото Буа. От друга страна, в хотел Ронсеруа или на Пикадили вече се е случвало да се оплетат така дяволски работите, че човек да не разбира защо си гледа в момента ръката и си подсвирква, защо чува сам себе си как се чеше или как обича слюнката си. В този на пръв поглед толкова миролюбив пример изпъква възможността да се сгъсти натрапливото усещане за скука и да се издигне като кула от породената мисъл за причината на тази скука
5. Всеки представлява (повече или по-малко) една въздушна конструкция dieu merci (слава богу, фр.). (Между другото: давам десетак на онзи смелчага, който опровергае твърдението ми, че всяка норма е произволна!). В противен случай би настъпил епидемичен мор. Диагноза: зверска скука; или: паническо безразличие; или: трансцендентално недоволство и т.н. (Може да се продължи произволно дълго и да послужи за пълен списък на всички бездарни състояния)
7. Най-красивият пейзаж, който познавам е кафене Барат при парижките Хали. По две причини. Там се запознах с Жермен, която освен другите работи, просъска: “C’est possible que je serais bonne, si je savais pourquoi” ("Бих могла да бъда добра, ако знаех защо", фр.). Признавам си с жлъч: пребледнях от радост
10. Човешката глава е изпразнена от мисли. В най-добрия случай има там една мисъл, която се преструва на такава. (Винаги обаче е налице нейният словоохотливо бъбрещ говорител!). Всяка дума води до позорно излагане, длъжни сме да отбележим. Човек просто издухва във въздуха изречения, гъвкави като циркови артисти и ги запраща върху въжени мостове (или пък върху растения, в пропасти, върху легла)

*ил.: фонетична карта на човека