Показват се публикациите с етикет Дарвин. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дарвин. Показване на всички публикации

петък, 5 май 2017 г.

Проблемът с шестокласника

1. Всъщност, нищо лошо няма в либерализацията на знанието, крахът на експертизата и не знам какво си. Всичко е чудесно и почти няма проблем с постистината /всички знаем, че "истината е конструкт, тя не е последна, тя е плод на консенсус", etc./. Докато някой шестокласник, който го е мързяло да си научи по биология или мрази учителката, не се провикне в социалните мрежи, примерно, че Дарвин не е прав. За да си в тренда, трябва да го изслушаш и да вземеш мнението му под внимание, нищо че въпросът отдавна е приключен и споровете по темата се водят на друго ниво.
2. Малкото умно човече в шести клас е направило своето откритие в стил "разобличих ги!" и иска съответното внимание и уважение. Може да не е чело Кун или Попър, или поне някой abridged-Дарвин от Амазон, но пък има пълен достъп до строго научните глупотевини на Уикипедията или токшоутата /"Сега ще ви покажа, как да управлявате Вселената, без да ставате от компютъра"/ на Тедекс.
3. За да се спасиш от постоянната нужда да отчиташ мнението на шестокласника, са измислени професионалните групи, затворени за шестокласници. Животът на експерта е кратък. И то, не защото е кратък, а защото много време отива за замисляне и осмисляне. Животът на шестокласника е безкраен. И то, не защото е безкраен, а защото събитията му протичат светкавично, в клип - от "уникално" до "хейтвам го" /срв. "Осанна" - "Разпни го"/ - пет секунди и епизодът се сменя.
4. Има и един много приятен психологически ефект тука. Сензационното отричане на нещо, което довчера е било общоприето за голяма група хора /дали да не ги наречем "четящи на хартия?"/ те освобождава от усещането за собственото ти невежество и за секунди те праща над тези, които доста са мислили преди да се произнесат. 
5. Ето ви един механизъм на фейк-новини, фейк-хипотези, фейк живот, etc. Защо да са фейк? Просто алтернативни мнения. Уникални, деба.

* на сн.: Hemline index - корелация между дължината на дамските поли и икономическата ситуация /20-ти век/

петък, 8 август 2014 г.

Две истории - статична и динамична

1. Трябваше, крайно време беше да мушна една-две истински пържоли и се насочих към лесидренската месарница. Отпред, както си му е редът, се помайваше Кристи - местната кучка. Влязох вътре и тя някак се изхитри да се провре след мен. Но вместо на опашката, отиде встрани до едни хладилници и с въздишка се разположи на мозайката.
- Айде, Кристи, махай се - беззлобно апелира продавачката, но не видях впечатлено куче.
- Може да го подмамите да излезе с месо - даде протеинов съвет една домакиня.
Продавачката отряза късче леберкез, излезе иззад щанда и го поднесе под тъжната муцуна на Кристи. Кучката не даде никакъв знак, че ще прекъсне размишленията си.
- То това, ако е месо... - промълви продавачката и си прибра резена, и се прибра зад щанда.
-Е, нека седи на хладно, каза втора домакиня от опашката. Гледа толкова тъжно, сякаш някой го е обидил. Биете ли си кучетата в този квартал? - настъпи тя.
- Познавам го много добре - каза продавачката - никой никога не го е обидил, но Кристи е с лош характер.
- Защо, хапе ли ви? - попитах.
- Нас не, но колоездачите хапе.
Навън заваля силно. Сега разбрах - Кристи не иска да я занимават с глупости, не желае и да е център на компанията, ако говореше, би отбелязала мимоходом, че е от бедно, но честно семейство, но всъщност, иска просто да постои на сушинка и да помълчи.
2. Като стоях в една гора и гледах дърветата как помахват весело с листа, изведнъж разбрах, че преди много години растенията са били подвижни. Листата са били много по-големи и са служели за платна, а дърветата са се движели из местността като платноходи. При спиране на вятъра, корените са се захващали за земята за устойчивост и хранене, но съвсем леко, подобно пипаланус на октоподус. При по-силен порив на вятъра, дърветата отново са тръгвали наоколо да блуждаят. Тази теория има и сериозни недостатъци, някои факти са трудно обясними, не е и хич дарвинистка, но си струва да се разработи и продължи.

* на сн.: две круши далийки /от С. Дали/

неделя, 1 юли 2012 г.

Тестостеронът - основа на живота


1. През 70-те на 20 век, експериментално се доказа версията на Дарвин, че появата на ярки опашки, големи рога, сладкопойни чучулиги, етц., е резултат от активния или пасивния избор на самката. Но защо? Какво преимущество ще и даде дългата опашка или мощния глас на партньора и?
Обсъждат се две теории. При първата, се предполага, че в избора на партньор, самките следват някаква «обща тенденция на вида», някакъв дрескод. Ако самката избере «непривлекателен» партньор, синовете и също ще са непривлекателни за другите самки, значи ще се родят по-малко деца, родът отива на зле.
2. При втората - теорията за имунокомпетентната уязвимост, се приема, че ярките външни признаци на самеца, демонстрират високо качество на гените му. Логиката е следната. Всички вторични полови признаци, са свързани с нивото на тестостерона. Колкото повече тестостерон, толкова по-красиви рога, по-дълга опашка, по-дълго ти е всичко бе! От друга страна, тестостеронът пряко потиска имунитета. Значи – колкото повече тестостерон – толкова повече болести.
Самката си казва: „ако този пич е успял така да се надруса с тестостерон и при това още не е умрял от някаква инфекция, значи има страхотен комплект гени /генотип/ и не е лошо да си дружим, за да го предадем в следващите поколения”.
3. Излиза, че имунната система сякаш маскира плюсовете и минусите на генома. Тестостеронът сваля маската и позволява на самката да надникне в гените на партньора си директно. Не е ли прекрасно? Съответно, потискащият ефект на тестостерона не е случайност, а закономерност. Самецът няма как да стане привлекателен, без да заплати с цената на намален имунитет.
4. ОК, а дали, някой самец не може да се изхитри и някак си да отгледа красива опашка без да му падне имунитета и хоп! - борн ту би уин? Не става, жаме. Слабият самец с „големи рога” ще предаде на следващите поколения „слаби” гени, които ще причинят измиране на рода му.
5. По Matt Ridley, Genome: the autobiography of a species in 23 chapters, 1999
Много е добра, стронгли реком.

* на сн.: сексуалност в градината ми.