Културни модели

Майка помакиня с децата си пътуват в теснолинейката. Момиченцето е облечено явно с най-хубавата си рокля, предположих, че отиват на сгляда, но казаха, че отиват на гости, каквото и да означава това. Снимки с телефон.

Първи кадър - полуевропейско разположение

Втори кадър - майката разбира грешката си

Трети кадър - традиционно разположение

Фотоизложба, art

Бях тука на една изложба на Роджър Балън. Изпитах чувства подобни на Ана Карениновите към ЖП-транспорта - хем го искаш, хем те плаши. Направих и видео, двете снимки са от него.

Куделка

Йозеф Куделка (р. 1938), Прага, август 68-ма.
"Знаете ли, аз не съм най-смелият човек. Но когато хората видят тези кадри им се струва, че ги е снимал някакъв безстрашен идиот, а и наистина се държах именно така. Но това беше уникална ситуация, в която не само аз - всички чувстваха отчаяна смелост".

За седмица, Куделка снима около 5000 кадъра на старата си Екзакта. След всяка заснета лента, той отива до вкъщи да презареди. По него стреляли и го гонили, но никой друг не е заснел окупацията на Прага толкова въздействащо.

Ведро

1. Изяждам една баница с дъх на маргарин (на англ. - "марджърийн") и изпивам една боза с аромат на нещо неопределимо, най-близо до мирис на развалено печено месо в Била (днес е ден, в който силно усещам миризмите). После - виновен и бликнали диалози с тялото:

- Какво пак ми вкара, клетнико? Разчиташ, че си вечен ли?

- Разчитам на ензимно разграждане в черния дроб и извеждане на токсините главно през бъбреците и по-малко през дъха, защото това би накърнило социалното ми функциониране, келешче. 

Все пак, избирам нежни епитети, когато разговарям със себе си - соматичния.

- В един прекрасен ден няма да ти се получи и - жал ми е за тебе.

- О, диалектичний, защо просто не си свършиш работата?

Ясно е, че се движа по ръба (on the edge)

2. Епископ Хуго Линколнски (около 1135–1200) ходел по манастирите и монасите му показвали гордостта си - мощи на различни светци. В един от тях му донесли ръката на Мария Магдалена и епископът взел, и светкавично отхапал едно парче от костта. Абатът и монасите първоначално издивели, а после почнали да крещят и да го проклинат, но светият мъж им казал, че това неговото е почит към светицата, нали и тялото Господне го приемаме вътрешно - със зъби и устни.

3. Разговор между феминистка и сексист

Той: - Постоянно мрънкате, че ви било тежко.

Тя: - Ти опитай поне веднъж да родиш и после ще си говорим.

Той: - Ти първо ела ме оплоди.

* Френска картичка от 19 в. - Св. Влас, сглобен от мощите си пазени в различни манастири

November

Както прочетох някъде, ноемврийската депресия е задължителна за всеки порядъчен човек, както Коледният пост за християнина.

* сн. Doug DuBois

Битие и нищо

За пръв път снощи в ресторанта,
не им харесах виното.
Туй сякаш малко ме разстрои,
но едновременно съм горд.

сн.: Doug DuBois

В оригинал

1. Слава Богу, има чужд език, който владея дотолкова, че да мога да чета поезия в оригинал и това е руският. Късмет - има доста поезия на този език; ако знаех шведски например, сигурно щях да наблегна на прозата. Разбира се, мога да опитам и с Шекспир, все пак знам 600 английски думи. Ето примерно:

To be, or not to be, that is the question - дотук добре. Но после: 

Whether 'tis nobler in the mind to suffer/Дали.... 'tis? (не познавам такава дума)...по-благороден в разума да страдаш/, 

The slings and arrows of outrageous fortune/камшиците и стрелите на възмутителна съдба/

Or to take arms against a sea of troubles/или да хванеш ръце срещу морето от проблеми.

Стана безмислено и поетично. Несъмнено, Шекспир пише сложно и с този староанглийски словоред, с характерното викторианско заместване на герундий с морундий и условно с преизказно-шъшкащо склонение(!)

2. Има един доста фин руски поет - Николай Гумильов, (който трябва го знае, който не трябва - не), както си му е редът, разстрелян през 1921-ва за "контрареволюционна дейност". Ето случка от живота му;

3. Гумильов избягвал музиката: не я обичал, не я познавал, не я щял. Твърдял, че за музика може да се говори каквото ти дойде на ум, все едно, никой няма да те разбере. Веднъж, разхождайки се с приятел, срещнали един мастит музикален критик - Николай Бруни и Гумильов казал:

- Сега ще си поговоря с него за музика, само слушай! Но на каква тема? За Бетховен! Какво беше написал той? А, да, “Девета симфония”, знам я, разбира се...

Приближил се до Бруни и го заговорил:

- Колко се радвам да ви видя, скъпи Николай Александрович! Знаете ли, че вчера, цяла нощ, не знам защо, мислих за Бетховен. Според мен, при него, в "Девета симфония" мистичният покров се превръща в нещо контрапунктово-трансцедентно, но едва във финала… Не сте ли съгласен? В началото, тематичната наситеност е някак иманентна… например както в ноктюрните на Шопен.

Бруни го гледал изумено. Гумильов продължил:

- Не, разбира се, не онзи Шопен, не. По-скоро един проблематичен Шопен… Впрочем, при него аз признавам само третият му период. Но при Бетховен сливането на елементи по-скоро физически с панпсихически в “Деветата”, намира окончателния си излаз в катарзиса, както при Есхил… или не, не при Есхил, по-скоро при Еврипид...

В края на тази десетминутна импровизация, Бруни развълнувано казал:

- Николай Степанович, вие непременно трябва да напишете за това! Непременно! Това е толкова оригинално, толкова ново и ще си позволя да кажа… не, не ми възразявайте!... толкова дълбоко!

Гумильов тържествуващо смигнал на приятеля си:

- Не бях ли прав? Нали чу какви глупости му наговорих!

* на сн.: прозорец в Брюж