понеделник, 31 август 2015 г.

Малко празничен цвят

Колко прекрасни фотографи има на този свят! Ето трима от тях.

Маркос Лопес /Marcos Lopez/
1.

2.

3.


4. 

Дейвид Стюърт /David Stewart/
5.

6.

7. 

8.

Жан-Даниел Лоре /Jean-Daniel Lorieux/
9.

10.

11.

12.

край



събота, 29 август 2015 г.

Фрагм. в края на авг.

1. Едни хора си купили климатик, а вътре имало указание, което дословно гласяло: "Да се монтира на най-студената стена в жилището (южната)". На майсторите им се сторило странно, защо точно южната стена да е най-студената, но решили, че производителят разполага със специални знания по въпроса и изпълнили инструкцията - плеснали тялото на южната стена. Климатикът, разбира се, бил произведен в Бразилия;
2. За познавачи:
Игор Северянин 
("Ананасы в шампанском! Ананасы в шампанском!/
Удивительно вкусно, искристо и остро!/
Весь я в чем-то норвежском! Весь я в чем-то испанском!/
Вдохновляюсь порывно! И берусь за перо!")
срещнал Маяковски и нещо си говорили за жени, туй-онуй, и по едно време Маяковски казал: 
- А сега, ще ти рецитиркам новото си стихотворение.
- О, казал Северянин - нека не си разваляме вечерта!
3. Пространствен критерий, че се връщаш вкъщи страшно пиян: паркетът радостно скача на гърдите ти;
4. - Мамо, научи ме да говоря на виетнамски!
- Е, не мога, не го знам.
- Че ти постоянно ме учиш на неща, които не знаеш, помислих си, че и с виетнамския ще стане.
5. Мисля, че децата на всички хора са пели:
"Едночко, двечки, трички, да,
това са моите деца."
Това е съкровено свидетелство за предразбиране и грижа (Vorverstandnis und Sorge, вж. "Sein und Zeit"). Винаги ме е измъчвалa тази презрително неуточнена гендерност. Oбаче:
Richter - съдия
Scharfrichter - палач

* на сн.: о, колко ми пука, о колко съм загрижен.

сряда, 26 август 2015 г.

Случай с Буковски и др.

1. Сега, ако пътувах с влак толкова често колкото преди и щях да си чета книга за да минава по-бързо времето, и както си чета, на някоя междинна гара, например Термен, се качва старец дъхтящ на вино и пикня, и колкото и да ми е неприятно все пак го поглеждам, за да си го класифицирам, т.е. обезвредя. И виждам, че е точно толкова отбльскващ, колкото съм очаквал; безнадежден е, дано слезе по-бързо. Отгоре на всичко се опитва да ме заговаря, но аз тъпо мълча, гледам си книгата, но вече не мога да чета, а само трупам гняв. Слиза съвсем скоро, слава Богу, отдъхвам си, но само след минута, в сърцето ми се забива  страшно подозрение: "Това дали не беше Буковски?" По спомени от снимки точно така изглеждаше, а вероятно и така се е държал, когато пътува с влак. После се успокоявам: добре де, не е бил Буковски. Обаче идва още по-мъчителна мисъл: ако се появи, ще изглежда точно така - неприятен, миризлив гений и ще го изпусна със сигурност. А досега колко такива отблъскващи са минали! Майко мила, много са! И всичките съм ги изпуснал.
2. Генис: "Какво представлява синтаксисът? Това е връзка с помощта на логически вериги, съединяващи мислите с белезниците на съюзите. Само малко да се подведеш по безобидното "тъй като" и в текста се самозаражда независим от автора сюжет. Но колкото и изкусно да е изплетена граматическата мрежа, животът изтича през нея."
3. Набоков: "Ако знаех, че Лолита ще ме направи толкова популярен, щях да избера крава или велосипед за главен герой."
4. Мария Дегтярьова: "Всяка система се стреми към равновесие. Към намаляване на ентропията. Организмът също е система. И вариант като: "Заминавам за Камбоджа, за да се оженя на място за пристанищен докер", подозирам, че не е предвиден. Но, кой знае защо, постоянно се случва именно това. Сякаш от самосебе си."

* на сн.: детайл от редосеялка

Десет американски библиотекари

Амер. фотограф Кайл Кесиди /Kyle Cassidy/ е снимал американски библиотекари. Серията е “Александрия още гори" от 2014.


 1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

край

неделя, 23 август 2015 г.

Единадесет английски плашила

Английска средновековна традиция - ежегодни фестивали на плашилата /scarecrow festivals/. Извадка от най-красивите.

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.


събота, 22 август 2015 г.

Политиките

1. Ораторите по времето на Сократ, преди да започнат, питали слушателите как искат да им се говори: като мит /т.е. разказ/ или с логически аргументи. За политика трябва да се говори сериозно и задълбочено, независимо, дали умираш от смях или от ужас, докато го правиш. Тоест, за политика трябва да се говори изключително като за серия от митове. Какво съвпадение - точно това го мога.
2. Във всяка псевдодемократична система, винаги има един-двама фрика, които се добират до властта, плещейки страшни глупости, но много картинни. Отсял съм два вида - "Перпетум мобилисти" и Клоуни. Първите изобретяват нещо, грубо нарушаващо всички закони на физиката едновременно, после омайват властимащи с ниска менталност и известно време хавата е ок. В Русия доскоро имаше един Петриков, създал воден филтър, който чисти всичко, вкл. и радиоактивност. Слагаш го на чучура и пиеш. В такива случаи, изобретателите не могат да обяснят как работи устройството им; страшно искат и дори започват, но стигат донякъде и не, не става. А хората пък, искат ЧУДО повече от всичко на света и ако може без сложности. Е, пичът почти успя да изнуди властите да си поръчат огромно количество филтри за училищата, но после разумът надделя и нещата се разсъхнаха.
3. Клоунският тип са недоучили личности, които влизат в една наука и почват да се чудят, защо са необходими толкова усилия, като може почти без хич. Например, археологията не може ли да се сведе до иманярство? Много по-лесно ще е - минаваш с един булдозер по могилите и при късмет - тракийско съкровище. А вместо да откриват останки от съдове, не може ли да открият направо скелет на вампир? Хората ще се зарадват, Родригес може да пристигне, Тарантино и др.
Всички те, обикновено имат научни титли от загадъчни Академии /за Холистична Онтология - АХО, за Свободно Космическо Знание - АСКЗ и други./.
4. Външнополитически анализ. Южнокорейците слагат високоговорители на границата със северните си братя и нещо им говорят, само да ги дразнят. Съответно, севернокорейците страшно им се нервират и тия дни стреляли с ракети по 3D-съраунда на гадните марионетки, и повредили един от говорителите. После, Ким Чен Уновците, мотивирани от този си успех, страшно се заканили на САЩ - че само да гъкнат и ще ги унищожат с ужасно, невиждано досега оръжие. Разбирам, че това е някакъв азиатски стил на изразяване /"нека разцъфтят триста хиляди цветя" и т.н./, но не може ли по-малко смешки да говорят и вършат тия хора. 
Между нас казано, ЮК е страната с най-много внедрени нови технологии годишно - средно 7 на месец.

* снимка на Дайън Арбъс - ежедневие в дом за специални деца

четвъртък, 13 август 2015 г.

Травъл фото от Гърция-2.

Бутикови плажове на полуостров Пилио, заснети през юни. За познавачи.
1.
 2.
 3.
 4.
 5.
 6.
 7.
 8.
 9.
 10.

край

вторник, 4 август 2015 г.

Припомняния

1. Първият ми досег с пещерите на Камен бряг беше през 1990. Тогава с Роси и един приятел спахме в една от тях. Там току що бяха снимали "Лагерът" на Дюлгеров и вътре имаше доста прясно сено и няколко свещи, които ни свършиха добра работа. По едно време през отвора надникна и пълната луна. Стараехме се всяка година около 24 май да сме там за цъфтенето на божурите, но с времето естетският ни драйв намаля и постепенно се нулира. Сега като гледам - май само там остана без мутри, огради и борби за справедливост. Защото на юг как е: отиваш на море и в пакета ти влиза участие в протест или друга проява на гражданин Кейн срещу местните клоуни. Обичам.
2. Внезапно ми се прииска да видя отново Джесика Ланг и дръпнах един от по-новите. Беше някакво амнестично порно /дето си в кома, после не помниш нищо и около това се прави филм/. По-добре да не бях я виждал - минало е време, на 66 е. Но във филма се черпеха с едни бонбони "руска рулетка" - взимаш си, но част от тях са с ужасен вкус, не знаеш на какъв ще попаднеш. Май ще трябва пак да гледам "Музикална кутийка" например. Но най-красива за мен, Джесика е в "Прекършени цветя" на Джармуш. Абсолютен блян е тая гад.
3. Дзенът, макар, че ми е приятен, всъщност е доста бездарна концепция, особено на фона на мощните си родители /будизъм, даоизъм, лайнизъм, етц./. И защо е толкова популярен? Да не би защото легализира неправенето на нищо, т.е., неправенето на избор? Изборът страшно стеснява спектъра на възможностите. Е, колко да е страшно - от безкраен брой ги свежда до една. Неправенето на избор - най-прекрасният начин да разгледаш цялата дъга, да я съзерцаеш. Това цветно богатство обаче, трепти и копнее да бъде избрано. Вероятно дзенът те учи да се съпротивляваш на това. Или както бих казал на поредния невротик, запътил се към нещо, припознато като "Голямата игра": "Влез в йерархията и замри!" Коан да не е това?

* на сн.: Лангедок в Music box

събота, 1 август 2015 г.

Кислороден глад

Юли ни беше планински месец. Кръстосахме три от петте главни - Заоблената /Родопи/, Високата /Рила/ и Агресивната /Пирин/. Не сме пипали Старата /Балкан/ и Средната /Средна гора/. Не сме докосвали и Странната /Странджа/ - шестата, но тя е много далече. Ето малко снимки; колко да са малко - шестнайсет са.

1. Родопи. Юндолски скак.

2. Родопи. Не знам защо са сложени така, но е доста ефектно

3. Родопи-Рила. Бели и седем-осем черни камъни на високопланинска поляна

4. Рила. Арсен Люпен на фона на яз. Белмекен

5. Пиринският Лас Вегас /Банско/

6. Пиринейски връх

7. Пирин. Баварски турист на х. Вихрен

8. Пирин. Паметен знак на алпинист, загинал в Хималаите

9. Пирин. Клеково окосмяване

10. Добринище. Градинка сякаш шопска салата

11. Разлог. Много любимо градче, заради реката - малка е, но се държи като възрастна.

12. Рила. Трещят гръмотевици, но това е логично - пътят към Трещеник /1695м/

13. Рила

14. Рила. Малко заснежено е към хижа Грънчар /2187м/

15. Хижа Грънчар. Красива и пуста като вселена.

16. Обичайното състояние в такива случаи

край