Показват се публикациите с етикет Леви-Брюл. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Леви-Брюл. Показване на всички публикации

сряда, 31 декември 2014 г.

Вербална магия

1. Един приятел разказваше, че в Етиопия като се срещнат на улицата, започват ритуален диалог, в който е забранено да се споменават лоши неща. Чак след него могат да си съобщят реалните събития. Примерно:
- Здрасти, как си?
- О, прекрасно, всичко ми е наред, а ти?
- Много добре сме. А брат ти?
- О, много е добре и той, а при вас, децата добре ли са?
- О, да, всички се чувстват чудесно.
И след предпазващата магия:
- Нещо съм болен, много са скъпи лекарствата, нямам пари, абе гадно. А ти, семейството ти?
- Ами те емигрираха, като започна гладът, не знам нищо за тях от година. А брат ти?
- Е, той умря, не си ли чул?
- А чух, що да не съм чул.
И така нататък.
2. Леви-Брюл в "Свръхестественото в първобитното мислене" /1931г./, разказва, как навсякъде по света, диваците си обясняват всичко случващо се, с магия. На един изследовател обаче, му писнало от толкова много магия и се опитал да им обърне внимание, че хубу де, нека повечето неща са магия, но все има едно-две събития, дължащи се на други причини. "Ето например, казал той - вчера един от вашите се качи на дървото да бере кокоски, падна и се уби, но не поради магия. Просто беше валяло, стъблото беше хлъзгаво и той не се задържа. Случайно стана, хора!
- Еее, казали туземците - какъв пример само избра! И как пък така точно вчера се хлъзна, а? Друг път също е валяло, тогава защо не падна? Как не виждаш, че са му направили магия за да тупне отгоре!
3. Шпренгер и Крамер в "Чукът на вещиците", 1486г. /дали няма да ми стане настолна?/, изброяват важни признаци, по които да познаем кога едно дете не е твоето собствено, а ти е подхвърлено от Дявола: "тези деца винаги плачат най-жално от всички, никога не порастват, даже да бозаят от четири или пет майки едновременно, а когато ядат или отделят - сякаш пред теб не е едно дете, а десет". Доста точно е описано, смятам.
4. Монтанари в "Глад и изобилие" /2009/ цитира разговор между Лутер и учениците му през 1536 г.
- Утре ще чета лекция за пиянството на Ной - споделил един от учениците - та мисля тази вечер да се напия, за да мога компетентно да разкажа за тази скверна.
Лютер казал:
- Всеки народ си има своите пороци, към тях трябва да се отнасяме снизходително. Чехите например, много плюскат, а немците се напиват като обущари. А как иначе, драги Кордато ще разпознаеш немеца, особено след като не обича нито музиката, нито жените, ако не по навикът му да се напива?

* на сн.: язовир Искър, върбите през зимата