1. Слънчогледите са сравнително просто устроени: в питата има светлинен датчик, който е свързан с малко мускулче в основата и. Датчикът е настроен на дължина на вълната 4500нм /т.е. на слънчева светлина/. В момента, в който я улови, той предава слаб импулс на мускула, който се свива и така, растението следи слънцето. След залез, датчикът спира импулсите си и мускулът, останал без стимулация се отпуска - резултатът е тъжно наведени слънчогледови глави в мрака.Плодът се нарича слънчогледови семки. От тях се произвежда олиото /това вероятно го знаят всички/.
2. Има обаче и една лунна разновидност на това растение, т. наречените луногледи. Механизмът е същият, но датчиците са настроени на лунната светлина - 2250нм. Растението следи луната 3 седмици от месеца и стои наведено при новолуние /1 седмица/. През деня, също, разбира се стои наведено. Плодът се нарича луногледови семки. От него се произвежда лунолио - това малко хора го знаят.
* на снимката - прототипи на описаните растения, с. Глоговица. Жълтото - слънчоглед, бялото - луноглед.
