2. Знам, че не е хубаво така, но винаги - гледаш, гледаш и си казваш: “Хоп! Франц К!”, след малко пак - “Хоп! Ярослав Х!” и т.н. Но няма как - вътре явно прозират двамата велики чехи - съноподобно е, погледът постоянно кове на детайлите, скрити смисли те дебнат отвсякъде и това на фона на бодър абсурдистки хумор с характерните хашекови дебелашки приплъзвания. Да не говорим, че е пълно и с дневни красавици (Луис Б.), които всъщност и предпоставят действието. Дружки-демиуржки са ми те
3. Ето един задкадров монолог за да добиете впечатление:
“Моят дядо Вилем беше хипнотизатор. Целият град виждаше в това му призвание стремеж да не се занимава с нищо.
Прадядо ми Лукаш се е сражавал на Карловия мост в Прага, където студентите замеряли войската с павета и му счупили крака. Оттогава той получавал по един дукат на ден и нищо не работел. Всеки ден си купувал бутилка ром и пакет тютюн. Ходел там, където се събират работници за да им се подиграва. Поради това, поне веднъж годишно, те го пердашели яко. През 1930 г. някакви каменари го пребили от бой и той умрял.
Аз пък изкарах курсове и ще ставам ръководител-движение. Целият град знае, че ставам ръководител-движение, за да не върша нищо, също като моите деди. Цял живот ще си седя на перона и ще си размахвам "слънчогледа", докато другите се изтрепват от работа.”
4. Някъде прочетох, че филмът бил трагикомедия. Глупости, толкова е истински - нормална трагедия си е
