петък, 27 декември 2013 г.

Пушенето? Елементарно, Уотсън.

1. Нали не е наркомания?
Е, как да не е? Никотинизмът си е обикновена наркомания, като всяка друга, но с три липси - няма изразено опиянение, не променя личността и не води до социална деградация. Затова традиционно го приемаме за вреден навик.
2. Винаги мога да ги спра! В превод: "Зависим ли съм"? Е, как да не си?
Ето критериите за зависимост към психоактивни вещества /МКБ-10/
- Силно желание или чувство на вътрешна принуда да се приема - да
- Затруднен контрол върху приема /кога и колко - в офиса не пушат и ти незабелязано отиваш в тоал. за една цигара, където в приятна наркомпания се оформя толкова задушевен разговор, че изпушваш четири/ - да
- Абстиненция - /сутрин изръмжаваш на жена си, че преди месец си е купила пак чанта, но тя интуитивно се сеща, че снощи те е домързяло да тичаш за цигари и мълви: "оди си вземи цигари, молим те, на всички ще ни олекне"/ - да
- Повишен толеранс /"трябва да ги спра, брато, напоследък пуша по две кутии"/ - да
- Прогресивно отпадане на алтернативни интереси, поради употребата на веществото - не
- Продължаваща употреба, при осъзната вреда - да
Необходими са 3 от 6. Хероинът е пълно 6, тютюнът - 5/6. Не е зле.
3. Никотинът е вреден, нали? Не, практически безвреден е. Нещо повече - прекрасен стимулатор на когницията - памет, мислене, концентрация на вниманието, намалява тревожността, ускорява реакциите /глезейки мозъка с глутамат и допамин - вид удоволствени медиатори/.
Никотинът е супер, само че, ако си го набичиш венозно. Но тъй като това е затруднително, а и липсва такава традиция, използваме вдишване чрез медия - тютюн. И точно в това е гадорията - той съдържа ок. 4000 вещества, до едно токсични и канцерогенни, /вредни са/. А като го запалиш - нека чудото на органичния синтез започне сега! Истинска вълшебна лаборатория на пет сантиметра от устата ти и само за 5 кинта!
4. Физиология. От светлите тютюни /цигарите/ - получаваме никотина в йонизирана форма в белия дроб. От тъмните /лула, пури/ - го абсорбираме в устата. Затова цигарите вдишваме /"гълтаме"/, пурите - не. До мозъка стига за около 10 сек /при пластирите и дъвкателния тютюн - половин час/. Организмът усвоява 90% от никотина, полуелиминацията е 2 часа, пълното преработване - 6 часа.
5. Има нещо дяволско в пушенето. И даже знам кое. Никотинът стимулира N-холинорецепторите само в малки дози. При увеличаване на концентрацията му, чувствителността им рязко спада, до блок. Затова, пушачите нe умират от свръхдоза, както е при тежките наркотици. За 10 часа без никотин /докато спим/, рецепторите се връщат към изходно състояние. И така, първата сутрешна цигара "удря в петите"/девствени рецептори/, а всяка следваща няма особен ефект и я пушим единствено за да избегнем абстинентния синдром. Затова липсва опиянение /промяна на съзнанието/ - рецепторите се насищат много преди никотина да стане психоактивен и по-нататъчното увеличаване на концентрацията му води само до соматични ефекти - едни съдове се свиват, други разширяват, повишава се арт. налягане, учестява се пулса, etc. Субективният комфорт от пушенето нараства до един момент, след което напълно се маскира от неприятните усещания на соматичната свръхстимулация /вследствие нор/адреналиновите реки/.
6. Малко стана като "читателите питат, ние отговаряме". Драга редакцийо, може още много да се пише, но кой ще ти го чете?

неделя, 22 декември 2013 г.

Терапевтична шега

Как реагират различните психотерапевти на въпроса: "Как да стигна до гарата"?

Бихевиористът: "Вдигнете десния крак, придвижете го напред, стъпете с него. Ето ви бонбон".
Аналитикът: "Вие имате предвид онова дълго тъмно здание, в което постоянно влизат и излизат влакове"?
Гещалтистът: "Позволете на себе си да стигнете гарата".
Данс-терапевтът: "Искате ли да танцуваме танца на срещите и разделите"?
Биоенергетикът: "Кажете "Шшшшшшшш". Какво чувствате"?
Семейният: "За кого от семейството ви е особено важно, вие да стигнете до гарата"?
Системен семеен: "Питам се, какво би отговорила майка ви, ако този въпрос беше задал баща ви"?
Екзистенциалният: "А какъв е смисълът, да стигате до гарата"?
Хуманистичният: "Ако наистина искате да стигнете до гарата, вие ще успеете".
НЛП-терапевтът: "Представи си, че вече си там. Какво предприе за да стигнеш"?
Коуч-терапевтът: "Ако ви кажа решението, това няма да реши основния ви проблем".
Тиймбилдерът: "Сега нека скачаме на един крак, докато тялото ви не освободи идеята".
Реинкарнационният: "Върнете се във времето на раждането си. Каква е кармата, която ви принуждава да търсите гарата"?
Хипнотерапевтът: "Затворете очи и се отпуснете и нека вътрешният глас ви води към гарата".

Психиатърът: "Гарата е там. Кой влак ви трябва? Билет взехте ли? Обикновен или спален вагон"?

* на сн.: разкошна врата в гръцки манастир един.

събота, 21 декември 2013 г.

Популярна лингвистика

Руски, френски и китайски лингвисти, решили да си напишат имената, всеки на своя си език.
- Фамилията ми е Ге - казал французинът на китаеца.
- В китайския има два йероглифа "Ге", но за съжаление, нито един не е подходящ за фамилно име.
- Защо?
-Защото единият означава "колело", а другият предава звука, с който се пука пикочен мехур на магаре.
- А защо не "колело"?
- Мъжкото име не може да е кръгло, ще те помислят за педал. За теб ще изберем йероглифа "Шъ", означаващ "клавиатура", "кореноплоден", "страница" и прилагателното "безснежен" и ще допълним с "Нгу", маркиращ мъжки род. Накрая, пишем йероглиф "Мо" - девствен.
- Но... това някак си не е съвсем вярно.
- Никой няма да те помисли за девствен, просто без "Мо", йероглифите "Шъ-Нгу" означават "бръснещ мустаците на майка си".
- Добрее, аре сега да напишем твоята фамилия - казало франсето.
- Казвам се Го.
- Прекрасно, започваме с буквата "G".
- Тя какво означава?
- При нас, европейците, буквите сами по себе си нищо не означават, но за да покажа уважението си към теб, пред "G", ще сложа "H" - във френския, тя все едно не се чете.
- Отлично. После "О", нали?
- Не. За да покажем, че "G" се произнася като "Г", а не като "Х", трябва след "G" да сложим "U", а също и "Н", за да покажем, че "U" не се чете, а само показва как правилно да четем "G" и буквите "EY", показващи, че думата не е дълга и скоро ще свърши.
- Hguhey... И след това "О"?
- Не. Във френския,"О" се произнася като "А" или "ьО", в зависимост от съседните букви, ударенията и годишното време. Твоето чисто "О" се записва като "AUGHT", но думата не може да свършва на "Т", затова, ще добавим непроизнасящото се съчетание "NGER". Воала - Hguheyaughtnger.
Руският лингвист, оставил чашата си на масата, взел лист и написал "Го" и "Ге".
- И това ли е всичко?
- Да.
Френският и китайския лингвист се почесали по главата.
- Добре, а твоята фамилия каква е?
- Шчекочихин-Крестовоздвиженский.
- А не искате ли просто да пием - първи се ориентирал китаецът.
Руснакът кимнал облекчено и вдигнал тост за шушкавите дифтонги.

автор: http://artemg.livejournal.com/193048.html
на сн.: велосипед PEUGEOT /дизайн на Старк!/

вторник, 10 декември 2013 г.

Буря в чаша пепси

1. Винаги силно се кефя, когато някоя много сложна система, проектирана да е безгрешна /йеп!/ елементарно се прецака. Умирам си. Хиляди хора адски внимават никъде да няма издънка. Екипите проиграват всички негативни сценарии. Отвсякъде бликат доказателства, че всичко е пърфъкт. И хоп! Някъде вътре, някакво колелце отронва зъб и системата бъгва.
2. През 1992 Пепси провежда на Филипините банална рекламна кампания - оня фокус дето гледаш под капачката и ако откриеш щастливия номер, тичаш да си прибереш парите. Всяка седмица обявявали по един печеливш номер и някой пепсихолик прибирал нелоша сума - около 40 000 долара. Щастливото число на 25 май било 349. Обаче се случила малка неприятност -  в завода нещо се объркали и напечатали 800 000 капачки с този номер.
3. Сега вече настанал същий ад. Както можете да се досетите, Пепси се въздържала да изплати на печелившото филипинско население 32 милиарда долара и то се вдигнало на бунт. Около 30 фургона за безалкохолни били унищожени, пепси-късметлиите хвърляли бутилки със запалителна смес и хендмейд-бомби по офисите на Пепси, а по-интелигентните пишели до фирмата хиляди писма със закани за убийство и съдебни искове. Компанията изтеглила от Манила всичките си сътрудници, оставяйки само двама, с опит в пепси-освежаването на Бейрут.
4. Войната с Пепси за пръв път консолидирала трите постоянно воюващи сили в страната - комунистите, въстаниците и армията.
В крайна сметка, компанията изплатила на всеки от спечелилите по 500 песо = 20 долара. Пак е нещо.

* на сн.: Кратко филипинско слънце

вторник, 3 декември 2013 г.

Дай пари за пасти

1. Нали се преместихме и в новия ни вход /6 етажа/ отбелязвам 30% здрависване. Т.е. около трийсет процента живущи отговарят "Добър ден" на моя добърден при стълбищно-асансьорен контакт. Подобни /но без статистическа обработка на данните/ наблюдения срещнах и у Бояна Ламбер. 
2. Лицата и пантомимиката на останалите 70 от сто, при разминаване с мен изразяват континуум от дебилоподобни нюанси /пардон май френч/, като главното е страх. Като си мислех и реших - боят се от следните неща:
- щом ги поздравявам, явно съм девиантен и дали няма ги удари по главата с бутилка шампанизирано вино
- дали след като се разминем няма да им забия отвертка-тресчотка в гърба, непредумишлено
- дали не съм сирийски бежанец, преоблечен като униат-средноевропеец /ще трябва да ми дадат хуманитарно одеало, като едновременно ме бият и гонят от входа/
- дали "Здравейте" не означава "ей с'а влизам у вас и докато не ти изпия алкохола и не ти изям бидонвилското зеле, няма да напусна"
- да не им поискам заем, примерно: "Здрасти, мъжки /ако е жена: "здрасти, женска"/, можеш ли да ми дадеш 10 000 лева в нови банкноти, с поредни номера и 500 евро в банкноти по 5?"
3. Няма какво да се правим, както във Франция, ако пиеш бяло вино, ще те заподозрат в неизлечима болест, така и тук, ако поздравяваш непознат /и не си в планината, където си лудей на воля, плийз/, значи нещо ужасно ти се е случило. Което си е опасно.
4. В предишния ми вход /8 етажа/, всички поздравяваха, но доста време мина, докато ги обуча, че "здрасти!" и евентуално по-разгърнатото "дай пари за пасти", не е повод за стълбищни запознанства и романтични пътешествия в миналото - моето и на семейството ми.
 5. Ако пък знам какво искам!

* на сн.: из творчеството на Вася Ложкин

понеделник, 2 декември 2013 г.

Синигерът жълтопоен

1. Сякаш нищо не предвещава опасност, този мрачен следобед в Южния. Крача си практически сам, /майки с колички в този час - 2 на 10 000/, слушам си нещо много досадно /Impressions на Колтрейн/, асоциирам си свободно.
2. И изведнъж съм нападнат от гигантска пойна птица. Пише, че е символът на София - жълт синигер, но няма да ме лъжат - това е нещо на Магрит, нали виждам. Общината е откупила Магрит и го експонира в Южния парк - не е зле.