Показват се публикациите с етикет дявол. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет дявол. Показване на всички публикации

петък, 13 февруари 2015 г.

Тихата жена в Средновековието

1. Рисунката илюстрира нашумял случай през четирийсетте години на 15 век.
В това интересно време, според църковните укази, при полов акт, жената трябвало да лежи тихо и скромно, да се движи колкото може по-малко, да не издава звуци и разбира се, да не си сваля нощницата.
Веднъж, един съпруг се върнал от лов късно през нощта и как му дошло не знам, но веднага се насочил към спалнята за интимна среща с госпожата.
2. Тя се държала /което и прави чест/, точно според канона - хладно, тихо, безмълвно, неподвижно. На сутринта обаче, се изяснило, че милата просто била умряла и то още преди връщането на съпруга и. Тази случка толкова дълбоко го покрусила, че никаква изповед, не помогнала. Опечаленият ловец тръгнал право за Рим, да получи опрощаване на греха си. След като Папата чул тази тъжна история, издал указ, в които на жените, по време на акт се разрешавало да проявяват известни признаци на живот, без разбира се, да прекаляват.
3. Църквата, като всяка подобна структура /ком. партия, етц./ определяла и как точно хората да правят любов. Всички пози, освен мисионерската били греховни и съответно - забранени. Имало обаче и известна вариативност. Според теолози, едни сливания били по-греховни от други, при следния рейтинг:
1 - мисионерска
2 - странична
3 - седейки
4 - стоейки
5 - задна
(1 - нулева греховност, максимална богоугодност, 5 - максимална греховност, морално съмнителна)
4. Историците обясняват тази мекота в подхода с факта, че знатните граждани често били толкова закръглени, че практикуването на мисионерски секс силно ги затруднявало и църквата някак си им влязла в положението.

* На картинката виждаме дявола организиращ неприятни изживявания на смелия ловец. Източник: "Хроника констанца", Германия, 1450г.

сряда, 2 октомври 2013 г.

За глупаците и други идеи

1. В едно есе от 1987 г. професорът по икономика от Бъркли - Карло Сипола, формулира пет основни закона на човешката глупост:
- Винаги и неминуемо, всеки подценява количеството глупави индивиди циркулиращи наоколо
- Вероятността определено лице да е глупаво, не зависи от всички други характеристики на лицето
- Глупакът е човек, нанасящ вреда на друго лице или на група лица, не извличайки при това никаква полза за себе си, а често и вредящ на себе си
- Неглупавите хора винаги подценяват разрушителната сила на глупавите. В частност, неглупавите постоянно забравят, че при всякакви обстоятелства да си имаш работа или да се свързваш с глупаци е скъпо удоволствие и груба грешка.
- Глупакът е най-опасният тип личност
Нищо ново, но е приятно като разбереш, че мислите еднакво с уважаван икономист от Бъркли.
2. Едипов виц 
Между две деца:
- Ти не вярваш ли, че има Дявол?
- Не вярвам. Той е като Дядо Коледа - всеки път се оказва преоблечен татко ми.
3. Грузински тост
Един падишах решил да инспектира градската тъмница. Като му отворили вратата на килията, видял там двайсетина затворника и ги попитал за какво са тук. Те веднага скочили и както си му е редът, започнали да обясняват, че са несправедливо наказани, защото не са извършили нищо незаконно. Само един се приближил и казал, че лежи в тъмницата за кражба.
- Този го освободете - казал падишахът. Не е хубаво крадец да е заедно с толкова честни хора, защото може да ги научи на лошо.
Да пием за честността, която ни дава свобода.
* на сн.: сезон лято-есен

събота, 2 февруари 2013 г.

Снимки, които са ме впечатлили

1. Таралеж, както са го видяли през 1774 г. /"Natural history", A. Saba/. Доста е антропоморфен.

2. Хубава картина: "Негър-блусар все пак продава душата си на дявола" /худ. Mr. Scratch/

3. Плакат за пиесата "Последната сесия на Фройд", играна в малък чикагски театър. Сюжет - в края на живота си, Фройд се среща със загадъчен пациент и разговаря за смисъла на живота и т.н. Някои изследователи, считат, че това е бил писателят и учен К. С. Луис /"Хрониките на Нарния"/. В пиесата, отявленият атеист Фройд беседва за смисъла с дълбоко религиозния Луис.

4. Камчатска мечка с фризура. На гости ли ще ходи, не знам. И тя е усетила, че красотата е велика сила.
/сн.: И. Шпильонок, shpilenok.livejournal.com/

5. Венецуела, гробище в Каракас. Статуи на умрели бандити. Хората идват да им се поклонят, за да получат късмет и защита от живите бандити. На статуите им се слага да пушат и да пийнат нещо. /сн.: Иван Варламов/

6. Станция на метрото в Лисабон. Вляво - Егаш Муниш - създателят на метода префронтална левкотомия

7. Улица в Мюнхен, акварел. худ.: А. Хитлер

8. Дизайнерски танк на фирмата Волво. Не е използван в бойни действия.



понеделник, 4 юни 2012 г.

Източна приказка /3/

9. Един объркан търговец, изпитващ смесени чувства, е добра почва за взривяване на закостенелия театрален език и експерименти с нови сценични форми, поток на съзнанието и т.н. Вместо да задвижи подобен процес, елементарната старица казала:
- Мисля, че мога да ти помогна.
- О, върни ми любимата съпруга и получаваш хилядарка в злато!
- Дийл! – изскърцала досадницата и хукнала нанякъде.
- Само не ми казвай, че се готвиш да направиш добро – прошепнал дяволът.
- Айде, много те моля! – бил грубият отговор.
10. След този игрив диалог, дяволската конкурентка стигнала до градската тъмница, където били затворени съпругата на търговеца и безценния внук.
Работата била там, че в резултат на деликатната шариатска юрисдикция и с милостта на Аллаха, съпругата, дръзнала да остане насаме с чужд мъж, я очаквала екзекуция, а внукът-подлец - 50 часа психокорекция при специализиран имам. /Забел.: Преди години, внукът би претърпял кастрация, но сега правосъдието било либерализирано/.
Видяла-невидяла надзирателя, сбръчканата пенсия закършила ръце и заопявала:
- О найблагородний ключарю, Велики везирю на тъмничарите! Сигурно няма да можеш даже да си представиш, каква несправедливост ми се случи и то на почтена възраст! Само ти можеш да спасиш честта ми, о страже на реда, бодигарде мой!
Секюрито хич даже нямало да и слуша глупостите, но в артритната и длан блеснала жълтица. Това го ободрило и той промълвил срамежливо:
- Тази монета дали няма сестрица, също така приятна като нея?
Бабата добавила жълтица.
- Ами виж, искам само за минутка да вляза в тази гостоприемна институция, да окуража любимия си внук, който /не ще и дума – справедливо!/ е затворен тук.
Старицата-монстър се втурнала по коридора към килията на виновната двойка.
- Бързо сваляй дрехата, обличай моята и се връщай при мъжа си – изсъскала на жената.
- В къщи имам хиляда денара, ще ти се отблагодаря! – извикала отчаяно щастливката.
Съпругата хукнала към къщи, оставяйки дегизираната старица вместо себе си.
11. Забравих да спомена, че в тази страна имало закон, според който, точно тази вечер в тъмницата пристигал инспектор да проверява справедливостта на наказанията.
Дошъл той и като стигнал до килията на славната старица, попитал за какво е там.
- Нарушение на параграф 22, ал. 5 от Наредбата за нравствеността от 1307 г. сл. Хр. към Закона за морала от 1077 г. сл. Хр… – докладвал надзирателя.
Царицата на епизода свалила воала си и занареждала:
- Благородни Прокуроре /това била прокурорска проверка/! Аз съм на деветдесет и три  години, а този тук е внук ми, който е само на осемнайсет. Седяхме си с него тихо и мирно и обсъждахме някои подробности около бала му, когато някакъв мошеник заблудил стражите и ето ни сега хвърлени несправедливо в тъмницата. Моля ви, заповядайте да ни освободят, стига страдахме заради простотиите на други!
12. Прокурорът вбесен викнал на началник-стражата:
- Ето как раздаваме правосъдие! Веднага да се освободят клетата баба и очарователния и внук! На вас и подчинениете ви – по десет върбови пръчки немедленно!
По пътя за вкъщи, към морбидната двойка се присъединил Дяволът.
- О, много си добра, no doubt! – извикал весело той – такова нещо дори аз не бих могъл да комбинирам.
После размахал крила и бавно и величествено полетял към дома си в Джендеман.
Оттогава, в Багдад и да се случи нещо дяволско, то е свързано изключително и само с нискобюджетните изпълнения на бабата-актриса, но не и с Дявола.
/край/

неделя, 3 юни 2012 г.

Източна приказка с прод. /2/


4. Като се отдалечила, Дяволът и замрънкал в ухото:
- Не бих нарекъл това висш пилотаж, не. Е, ти му предизвика лек шок, но му даде толкова пари, че той сега те възприема като изкуфяла, богата старица.
- Дали да не млъкнеш поне за малко? - изсъскала дъртушата - Запаси се с търпение и внимателно следи стъпките ми.
След това, тя разпитала в чайната къде е домът на търговеца и скоро те се озовали пред една разкошна къща.
Старицата постояла, постояла, а после запяла дълга молитва – с отровни извивки и всякакви мелизми, а после почукала на портата.
- Коя сте и какво искате?
- Велик е Аллах и нека Пророка му донесе сто и седемнайсет хиляди мирни дни на този дом - изграчила бабката. - Аз съм една бедна жена, дошла в града да навести сина си. Сега е време за специалната ми молитва, но не мога да намеря тихо и достойно местенце за да си я промълвя.
5. „Тая сигурно е някаква ортодоксална откачалка. Талибанка?”, помислила си жената на търговеца, но все пак пуснала вътре коварната богомолка, въвеждайки я в просторна тиха зала.
- Добра жено, трябва ми само още нещо съвсем дребно - молитвено килимче, върху което да се отдам на благочестивото си занимание. Жената се огледала и като не намерила подходящо килимче наоколо, измъкнала мъжовото и го подала, след което се оттеглила да не и пречи. Старицата уж се молела, но след малко сложила копринения къс в килимчето, внимателно го навила на руло и го върнала на домакинята с благодарности за добрината.
Като излязла навън, Дяволът учудено попитал старицата  що за представление е изнесла, но получил същият отговор както и преди.
6. Когато търговецът се прибрал вкъщи и взел молитвеното си килимче да удари някой и друг намаз, оттам паднал същият този лекедосан и прогорен къс коприна, който бил предназначен да еротизира до невъзможност жената на някакъв богаташ. Гневният търгаш веднага изгонил невинната съпруга-страдалка от къщи, не приемайки никакви доводи на резонд'етр или поне на комънсенс.
- Тук вече има малко повече професионализъм - доволно се подсмихнал Лукавият.
7. Отвратителната интригантка проследила жената и видяла, че тя се насочва право към дома на братовчед си, където се хвърлила плачеща на леглото, без никакви обяснения.
Следващата сутрин, бабичката прекарала с внука си, който се оказал пъпчив, похотлив малоазиатец, човек без качества, с ужасна ценностна система.
- Ела, момчето ми, да те запозная с една самотна красавица, която се нуждае от утеха.
И тя отвела внук си при страдащата съпруга и използвайки, че е в стрес, направила така, че двамата да останат насаме в една от стаите. Те седели и се гледали без да помръднат – изглежда били хипнотизирани.
8. Сега пък, дъртата вещерка отърчала при търговеца. Само като я зърнал, той започнал да стене и да се бие с юмрук по гърдите.
- О нещастен аз! Какво е това коварство, с което ме вкара в тази недостойна и печална история! Какъв е този твой ужасен внук, притежаващ такива умения или инструменти за развращаване на достойни съпруги? Дали да не отида да се удавя!
И още доста в този дух. Бабата изчакала депресивния търговец поне малко да се успокои и казала:
- О Султане на всички търговски работници и консултанти! О повелителю на мерчандайзърите! Не разбирам съвсем смисъла на гневните ти речи. Аз дойдох само за да те помоля да ми върнеш онази коприна, която купих от теб и която забравих у вас.
Дявола едва сдържал кикота си.
- Какво? Искаш да кажеш, че коприната не е била за жена ми!?
- Ее, what the f…., как можа да си го помислиш! Просто влязох у вас да се помоля на спокойствие и си забравих покупката там.

Има прод. Stay tuned!

петък, 1 юни 2012 г.

Източна приказка с прод. /1/

1. Веднъж една старица тръгнала към Багдад да навести внука си. По някое време из пътя, настигнала зловеща мъжка фигура обвита в черно.
- Добрутро - казала жената, тъй като нямало какво друго да каже, пък и нали на село като се видят и се поздравяват непрекъснато.
- Зло утро! - гневно отговорил пътникът.
- Даа, интересен начин да поддържаш разговор - ехидно отбелязала бабичката. - И кой си ти, че си позволяваш така да се държиш?
- Аз съм самият Дявол и ти страшно ми досаждаш в момента - изръмжал онзи.
Старицата изобщо не се изплашила и го попитала:
- И каква точно работа имаш във великия град?
- Я, че си нахална! В такъв град за мен винаги ще се намери нещо интересно - отговорил Лукавия.
- Не ми приличаш много на дявол - казала старицата. Струва ми се, че и аз мога да направя всичко това, което би направил ти, в който и да е ден от седмицата.
- Поврага! - възкликнал Мазният злобил - наглостта ти расте в геометрична секвенция!
- "Прогресия" - поправила го просветената баба. В краен случай - "прокрастинация". Олрайт, дай ми три дена и аз ще сътворя нещо, по-лошо от което не можеш да направиш даже ти. Но тогава ще ми обещаеш, да не се появяваш в този град никога повече.
- Окей! Кога започваш? - попитал Дяволът, който вече едва се сдържал да не извърши някоя простотия.
- Е-са, отговорила старицата на тинейджърски жаргон - само моля те - стани невидим, за да не ми замърсяваш експеримента.
2. След този разговор, бабунът се насочил към магазина на най-богатия търговец на платове и разполагайки се отпред, помолил да му донесат най-хубавата коприна.
- Само че, искам нещо наистина изключително, казала тя - внук ми се влюби в съпругата на един богаташ и смята да и поднесе ценен подарък, за да я направи по-отстъпчива. Тя му казала, че идеята не е лоша, но ще трябва първом да и подари къс от най-скъпата коприна, която може да се открие в царството.
- Да ви кажа, предисторията Ви изобщо не ме интересува, но специално за коприната - извадихте късмет – отбелязал търговецът. - Имам точно каквото търсите. Те бяха две парчета, но едното го купиха от Двореца, така че, нали си представяте за какво качество говорим!
Старицата разгледала плата и казала:
- Май ще го взема. А ти с всички клиенти ли се държиш така?
- Как ма? - попитал търговецът раздразнено.
- Ами да беше ми донесъл лула да пробвам твоя опиум, докато обмислям решението си.
Лулата се появила мигновено, натъпкана с най-качествена дрога, заедно с малко сандъче с въгленчета, да може старата жена да си я разпали. Нещо повече, донесли и поднос с онези миниатюрни сладки с мед, пъпеш и карамел, дето няма как да се опишат, защото са неописуеми.
3. Мърморейки си нещо, бабката опипвала плата, пушвала си мека дрога и хапвала сладка изненада.
Изведнъж, търговецът с ужас забелязал, че дъртофелата е омазала плата с мед и дори му е прогорила дупка с въгленче от лулата си.
- Леле, колко си проста! - недискретно се възмутил той - повредила си плата!
- Абсолютно не - точно тук ще го отрежем и няма да се вижда нищо, освен това, нали ще го купя, ху кеърс? – възкликнала дъртата билингва. - Колко каза, че струва?
- Сто денара - казал търговецът, надявайки се да слязат до петдесет, но нито денар по-малко.
- Взимам! - изкрякала бабата, платила и бързо се отдалечила по нажежената улица.

Има прод. Stay tuned.



събота, 2 юли 2011 г.

Латинският

1. Имам една интересна хипотеза, защо медиците изучават латински, а не примерно старогръцки: заради необходимостта да викат дявола на помощ при някой по-заплетен пациент, а това по традиция се прави на латински.
2. Между другото, знам случай, при който студенти, готвещи се за изпит по латински, без да искат извикали дявола. Дошъл, постоял малко /те се уплашили здравата/ и като видял, че е станала грешка, си тръгнал.
3. Аз тогава не бях там, но ми го разказа участник в събитието. Интересно, че заедно с него дошъл и ангел, но някак си пентименто. В стаята притъмняло и замирисало на блато, или на мазе в стара сграда на бул. Прага. Не им направил нищо лошо, само му било адска досада.
4. На тръгване им изгоряла мушамата на масата /общежитие, Москва, 80-те/. Един от колегите, получил астматичен пристъп. На друг - почти в същия момент, дядо му се самовзривил, докато варял водка /самогон/ в кухнята си на седмия етаж. Третият от участниците, в същия ден, но малко по-късно, си одрал коляното на някаква ръждива морска котва, та ходил да му бият ТАП.
5. От друга страна, това са събития, които може и да не са свързани с появата на д. Но ако са свързани?

PS
Това групово учене, винаги ми е било загадка. Ученето за мен е абсолютно самотно занимание. Когато момче и момиче се срещнат, „за да учат заедно", знам какво е, нямам никакви въпроси. Загадка ми е когато се съберат трима-четирима колеги от м. пол "да учат заедно". Защо пак използват този евфемизъм за събитието? Не е ли по-достойно да ни съобщят: "смятаме да седнем около масата и да отворим един учебник и две тетрадки голям формат с твърди корици. Практически в същия миг, смятаме да отворим бутилка концентрат от 0.7 и няколко бири". Освен това, смятаме постепенно но все пак достатъчно бързо, на фона на приятелски научен разговор, съвършено да се освиним”. Така скицирано, събитието излъчва автентичност. Ето това искам – всички да сме автентични.

*на снимката: някой ме гледа лошо

събота, 25 юни 2011 г.

Квантова религия

1. Всяко обръщане към Бог го променя. 
Следствие: не споменавай името Божие всуе. В противен случай, в един момент ще научиш, че се молиш на съвсем различен, спрямо първоначалния Бог.
2. Във всеки предварително зададен момент може да се установи или количеството богове или кои са те. Но никога и едното и другото едновременно. 
Следствие: има смисъл да се молиш на определено множество богове.
3. При прилагане на някакво количество молитвена енергия,  от небитието може да се извика виртуална двойка антагонисти: Бог и дявол.
Следствие: колкото по усърдно се молиш, толкова повече богове ще се появят. Но и толкова повече дяволи.
4. Бог може да извършва квантов скок.
Следствие: никога предварително не е известно съществува ли бог в дадена религия или е тунелирал в друга.
5. Бог едновременно може да съществува и да не съществува.
Следствие: в Бог може да се вярва, а може и да не се вярва. Крайният резултат е един и същ.

(C) Владлен Подимов - фантаст