неделя, 24 април 2011 г.

Исус и Ιησούς


1. В Руенския манастир беше забранено снимането. И слава Б-гу, защото решително нямаше какво да се снима. Манастирът е нов, от типа недостроено мутренско хотелче. За такива, хората обичат да казват: "О, много е хубаво там, отидете!"
2. В двора, един монах плевеше трева, а едно момченце го обучаваше на светски маниери.
- Направете едно шадраванче, каза то. - Хората ще хвърлят стотинки и така ще съберете за камбанария. А дворът ще облицовате с мрамор.
Монахът мълчаливо си вършеше работата.
- Може да се отвори и заведение - добави детето.
- Отвори го, щом искаш, каза меланхолично монахът.
- Добре, на вас ще ви взимам по-евтино, а иначе ще е сто лева на минута - започнаха фантазиите.
3. В Св. Йоан Предтеча в планините над Серес, можеше да се снима колкото искаш. Имаше и какво - това е рядко фотогеничен манастир. Монахините се готвеха за Всенощната литургия и миеха калдъръма, носеха някакви кашони, абе кипеше си живот вътре. Стараеха се да не ни обръщат внимание, а ние да не им пречим.
4. Удоволствието беше оргазмично-космическо.

* на снимката: ман. Св. Йоан Предтеча, Серес

петък, 22 април 2011 г.

Системен поглед

1. Познавам доста хора, с помагащи професии, пък и не само, работещи в държавни институции. Винаги ме е впечатлявало, как се променят, ако случайно стане дума за администрацията им. Погледът им става метален, мимиката се втвърдява, тялото им се стяга и леко се привежда, а от устата се процежда нисък гърлен звук. Абе, изведнъж стават машини за убиване!
2. Ясно е, че никой не си обича администрацията. Висок процент от познатите ми искат да я разстрелят, други просто ги наричат с обидни имена /"клатикурци" ми е фаворит/. Мотивацията им е най-различна. Смята се, че те си формират най-добрите заплати, ако се появят нови компютри, веднага им кацат на бюрата, вършат си работата зле и т.н.
3. Най-неприятният им ефект е, че се размножават непрекъснато по сложна закономерност, много напомняща геометрична прогресия.
4. Интересното е, че описаните реакции не са породени от зла умисъл, а само от незнание. Колегите ми явно не са чували за принципа на Парето или още "Принципа 80/20" (eighty-twenty principle). Според него, във всяка сложна система, осемдесет процента от активността се осъществява от двайсет процента от елементите и. С други думи - само 20 % от елементите формират поведението на системата.
5. Ако обаче, се появи някой левак и реши да оптимизира организацията, въоръжен с този принцип, премахвайки онези 80 %, които изглеждат безполезни, настъпва ужасен ужас. Оказва се, че баластът изпълнява важна стабилизираща функция, позволявайки на системата да запази равновесие при качествени промени в контекста или средови конфликти.
6. Пригожин - процесът на самоорганизация се нуждае от резервоар (self-contained organization), в рамките на който да се развива. Тази функция се изпълнява от стабилните елементи на системата.
7. Така че, нека си работят хората спокойно. Няма да ги закачаме. Само да не се размножаваха като зайци. Баси стабилността, баси контейнера.

* на снимката: долу вляво - администрация, червените петна - аз и колегите ми /неадминистрация/, зеленото - контейнер

вторник, 19 април 2011 г.

Адвенчър

1. Едната ми баба беше адвентистка и принадлежеше към умереното крило на тази конфесия. Възприятието и за ролята на Бог в живота, се свеждаше до един режим, в който в събота не пипаш нищо, а вечерта отиваш на църква, както и да не ядеш месо. Е, не съм прав, в задачите и влизаха и по-дребни ангажименти като спасяване на човешки души и вербуване на нови членове за Братството. Имам чувството, че това последното задължение тя отработваше главно върху мен.
2. Когато и отидех на гости на "Скобелев", тя изваждаше тиквеник и сироп от касис и докато се надумквах, ме поглеждаше тайнствено и започваше.
- Ти сигурно няма да се спасиш.
- Ааа, ще се спася - казвах с пълна уста.
- Не се молиш май изобщо, как тогава ще се спасиш?
- Моля се бе, бабо, моля се - предъвквах аз.
- Дано, защото когато Бог слезе на земята, ще оцелеят само тези, които са се молили.
3. За да ми вкара Бог в тъпата пионерско-атеистична глава, баба ми, освен че ми четеше подбрани притчи, прибягваше и до прости битови истории. Най-често, ставаше дума за това, как някакъв летял със самолет и едновременно с това вярвал в Бог, и когато самолетът паднал, само той оцелял.
4. Баба ми беше чужда на финяшките Томааквинат - конструкции за съществуването на Бог, за Кант също едва ли беше чувала, но вървеше смело напред през живота, творейки добри дела, като трепетно ги съчетаваше със свръхестествения си ангажимент.
5. Единственият недостатък бе, че когато ми говореше по-дълго за Бог, мен ме напушваше ужасен, хистеричен, неконтролиран смях. Ставаше ми адски неудобно, и се извинявах, но не можех да се спра. Дали не беше някакъв еквивалент на синдром на Турет?
6. Такова нещо никога повече не ми се е случвало.

* на снимката: небесна конструкция

четвъртък, 14 април 2011 г.

Страната

1. Във всяка уважаваща себе си столица, боклукът, такситата и хазарта се управляват от мафията, без това да се афишира особено.
2. Така и в София. Боклуковите фирми се сменят, но едно е постоянно - красивите им немски имена. Очевидно, в сферата на боклука изобилстват немскоезични ръководители. Аз си го обяснявам така: това са мутри, получили престижно образование в Европа. При разпределянето на пая, голяма група от тези немскоезични топ-мениджъри, завършили Гьотингенският университет са получили боклука. Френскоезичните /Сорбоната, Дижон, Монпелие/ са взели казината и т.н.
3. В началото си изхвърлях боклука в кофи с надпис "Волф". Тъй като съм изгледал доста руски филми за "войната", изпитвах странен кеф. Чувствах се строен млад есесовец и ми идваше да изпъна свободната си от боклук ръка и да изкрещя "Хайл!", но се сдържах.
4. После се заплеснах по "Дитц". Това перфектно изписване и звучене ме дисциплинираше допълнително и аз свикнах да си изхвърлям боклука в определени часове, по специален график. Искаше ми се даже да рапортувам след това: "Хер оберщурмбанфюрер, боклукът изхвърлен!", но пак се сдържах, за да не плаша близките си.
5. "Новера", със странното си италианско звучене, ми се стори като отстъпление пред строгата немска дисциплина и затова не го възприех изобщо.
6. После, тези фирми изчезнаха и аз се отчаях. Нещо повече, уплаших се, че ще се появи нещо просоциалистическо като например ПУ "Чистота" /както си беше едно време/. Нефантазийно, пошло, депресиращо. Но в един прекрасен ден, видях група цигани в красиви оранжеви жакетчета, а на гърба им пишеше "Заубермахер"! Такова удоволствие не бях изпитвал отдавна. Прочетох думата /тя на кирилица, нали така/, преметнах я няколко пъти в устата си, натиснах я леко с език и тихо я промълвих трикратно. В устата ми остана карамелен дъх.
7. Вероятно в това се състои щастието - в простите неща - боклук, такси, хазарт, етц.

*Saubermacher /нем./ - чистач

* на снимката: обиколкана на BG

събота, 9 април 2011 г.

Лулите

1. Както си ходя по улицата и виждам една табела "Бългериън пайпс. Монтаж". Малък триумф на кирилицата, мисля си аз и хайде да си го превеждам. Английският ми е добър и нямам проблеми: "Български лули. Монтаж".
2. Зарадвах се. Ако вече произвеждаме оригинални лули, от бриар - оня вид вишня, дето расте само в Албания и Испания, това е супер. Някой е бучнал две пръчки от този сорт в Хасковско примерно, те са се хванали и сега - хайде на лулите.
3. Даже си помислих: браво, сбогом махленско-чалгаджийска субкултуро, добре дошла, субкултуро на богатите - аромат на скъп тютюн, аксесоари от кожа и титан, релевантни диалози между пушачите /"Приятелю, не сте прав, една АЕЦ край Резово ще развие екстремалния туризъм в региона, ще се появят нови животински видове... Да, господине, склонен съм да приема вашата гледна точка" и т.н./
4. Смути ме само думичката "Монтаж". Защо трябва, като си купиш "бългериън пайп", някой да ти я монтира? Нима ги продават на части, които после майстор свързва със специални фланци? Баси, само се чудят как да ти вземат парите.
5. После загрях, че "пайп" в случая е "тръба" и всичко си дойде на мястото. Както си му е редът в английския, думата има трийсетина значения и втората половина са антоними на първата.
6. Щом като ще го даваме фонетично, веднага съм готов. Ето пример: усредненият ми работен ден, описан по новия начин:
7.00 – уейкнинг
7.15 - фейс-хенд-тийт уошинг
7.20 – кофимейкинг
7.25 – кофидринкинг и уайф-дотър-токинг
7.40 - уъркгоуинг
8.00 – стартирам уъркинга, секънд кофидринкинг, нърстокинг, пейшънтокинг, проблъмсолвинг, токинг, токинг, токинг
14.00 финализиране на уъркинга
14.10 - хоумуокинг
14.40 - ийтинг
15.15 - суйминг
17.00 - ридинг, райтинг, гитарплейнг, пикчършутинг
23.00 - бедлейнг, слипинг, дриймкечинг

* на снимката: пътен знак в един селски двор

четвъртък, 7 април 2011 г.

Футурография

1. Олимпус вече вкараха два процесора във фотокамера /моделът е Olympus SZ-30MR, анонсиран март 2011/. Досега ни стигаше един. Освен стандартните функции, може да снима 3D изображения, като номерът е много хитър - снимаш си снимката и след това бавно придвижваш камерата настрани и в нужния момент тя си щраква втората снимка, след което ги обработва в стандартен 3D формат, който можел да се гледа на 3D телевизор или лаптоп. Е, аз не знаех, че има и 3D лаптопи, моите са 2D все още. Телевизорът ми и той двуизмерен.
2. Това е чудничко, но тенденцията е хиперчудничка. С толкова процесорна мощ можеш да направиш още хиляди неща. Доколкото разбирам, скоро ще отпадне необходимостта да фокусираш - снимаш нещо как да е, то излиза размазано, а след това, електрониката коригира образа, докато той стане звънтящо остър.
3. Обаче, ако всичко е наред /т.е., когато Япония се съвземе/, би трябвало скоро камерата да може да синтезира изображение сама, без да е нужно да ходиш да търсиш красиви гледки, лица, щъркели и т.н.
4. Ще трябва да се смени името - от фотография, да стане фотосинтеза. Е, то тогава, всички ще сме минали на фотосинтеза, няма страшно. Тогава ще сме станали на зеленчуци, хахаха.

* на снимката: The Mall - 4D събития в 3D пространство