Показват се публикациите с етикет Делян. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Делян. Показване на всички публикации

понеделник, 27 юни 2022 г.

Детски теми

- Знам как се появяват децата - каза Делян (7г.) и ни погледна тревожно.
- Как? - извикахме в хор с Матей (4г.)
- Майката и бащата трябва да легнат заедно и да се прегърнат.
- Да се целуват трябва - допълни Матей (явно знаеше по-щадяща версия).
- Не знам за целуване - каза Делян - но има и друг начин, само че е много по-бавен. Да ви го кажа ли?
- Да - казах (Матей разглеждаше една счупена саксия и вече беше загубил интерес към беседата).
- "Секс" се нарича, но не ме издавайте.
- Имам си приятелка в детската - каза Матей. Но няма да ви кажа как се казва.

петък, 29 декември 2017 г.

Фрагм. 12-17

1. Спомени на  момче с аутизъм, за училището:
"... най-сложно ми беше да съм в ситуации, които ми се струваха съвършено абсурдни, а всички останали ги възприемаха като нещо, разбиращо се от само себе си. Например - откритите уроци. Предварително ги репетираш няколко пъти, после идват едни хора и ние се преструваме, че ни е за пръв път и че ни е много интересно, че сме умни и съобразителни деца, адски мотивирани и схващащи всичко моментално, а седящите отзад, си дават вид, че ни вярват. Може ли да съществува по-абсурдно 45-минутно занимание  от това?
Всеки път ми беше ужасно неловко от идиотизма на ставащото и се чувствах някак "повреден", защото пък, всички останали разиграваха тези сцени почти с удоволствие".
2. Делян, /2.5/ е склонен да рецитира "Аз съм българче", след помолване, но винаги започва с: "Катеричка рунтавелка/със опашчица - къделка", плавно преминавайки към оригинала. Явно решава, че това е необходимата преамбула за сваляне на последващия родолюбив патос. Сашо пък /5/ смята, че не трябва прекалено често да ме заговаря, защото после можело по-дълго да мълча и да не ми се говори. Някаква комуникативна квота съзира момчето.
Прави са и двамата.
3. Изкарах някъв грип и нищо особено - друсах се с антибиотична маса докато оздравях. Сега вече здрав, получих приятен бонус - вследствие на хриповете се смея като стар английски актьор пенсиониран от "Глобус" - дълбоко, хистерично, задушаващо, горчиво.

* сн.: Matt Black

сряда, 12 юли 2017 г.

Фрагменти 07.17

1. Да можеше хората да са безсмъртни. Но по следната схема - безсмъртни да са всички мои близки, после всички добри хора и накрая, без изобщо да е сигурно, може би просто като приятен бонус - аз. Не, обърках се - в обратен ред, за да знам дали е станало.
2. По шосетата около Трън, мога да проследя сложната за неспециалист схема на родната икономика - откъм Сърбия идат автовози накачулени със стари коли - гледат ме с фарчетата си като печални, поробени калинки - това е вносът ни, а из района курсират бодри, стари руски камиони с трупи: здравствуйте таваришч, мы снова здесь! - това е износът ни. Мисля, че се развиваме в добра посока - в края на краищата, свлачищата развеселяват ландшафта.
3. Сашо или за възпитанието. За естетиката на Сашо /5 г./ вече не се тревожа, момчето показва един добре балансиран вкус - от видеото предпочита Мистър Бийн, а от аудиото - Ричард Бона. Също така, успях да науча Делян /2 г./ да се представя като Сашо, а вече по собствена инициатива, той започна да твърди, че е на 13. Нека свикват, както знаем: "Животът е сцена, а всички ние сме актьори в нея”.
4. Е, остана само Сашо /5г./ да се съгласи да носи сандалите си без чорапи и готово.

* фото: Кристина Родеро

неделя, 15 януари 2017 г.

Парадоксът на добавките

1. Като оставим настрана дълбинните интерпретации защо хората пият хранителни добавки /предлагам термина "храндоби" - по-кратко е и звучи интересно/, основната премиса е: налагат ни да ядем боклуци /химия, ГМО, въглехидратен кемтрейлс, карбондиоксидови брашна/ и за да неутрализираме ефекта им, трябва да гълтаме противоотрова - храндоби. Обаче, интересно - ако отвсякъде ни продават боклуци като основна храна, защо би имало група хора, на които ще се доверим и които произвеждат нещо чисто като момина сълза - храндоб и то необезпокоявано стига до аптеката и ние можем да си го купим с част от заплатата си. Не.
2. Особено като видях, /очевидно не в академично издание/, как учените открили, че ние не съществуваме в действителност. Веднага спрях да чета /вероятно пак заигравка с матрици, холограми, стивънхокинзи, етц/ - как да чета, след като не съществувам? Тогава и този текст не съществува. Успокояващото е, че ако ние не съществуваме, тогава и обяснението, че ние не съществуваме няма как да съществува
3. Основната грижа на Делян /1.5 г./ като дойде на гости, е да обуе някакви мои обувки и да отиде да гали безмълвно братовчед си Сашо /4.5 г./. Последният не приема такава прекалена фамилиарност и го отпъжда от себе си, но гореспоменатият отново и отново опитва.

* на снимката: снежен цирей

неделя, 6 декември 2015 г.

Фрагм. от дек.

1. Пейзажът в квартала напоследък малко се промени - разминавам се с едни свенливи девойки овързани с кърпи на главата, бежанки ли са, кви са. Малко ми е неприятно, защото имам почти архетипно отблъскване от социализма с плакатите на млади работнички - стругарки със сини забрадки - но там заради безопасност на труда, преди всичко и чак после - да се скрие женствеността. Веднъж отдавна, си говорехме с един колега сириец за тоя номер със скриването на косата в исляма. Той ми обясни, че женската коса при тях е адски сексуално натоварена и за да не възбуждат напразно минувачите, се налагало да носят забрадки. Мъжете пък, в арабския свят били ужасно възбудими и като видят жена с непокрита коса, така щели да им скачат, че ужас - щяло да има много изнасилвания. Беше интелигентно момче, но защо ми говореше тези глупости? Да ми беше казал, че са с мазни коси и ги мързи да ги мият, по щях да го възприема. Така би могъл да ми обясни и за бурнусите или както се наричат ония черните страшилки с дупки за очите.
2. Гледах малко ТВ докато дежурях с Делян и разбрах, че в сегашния Бигбрадър, за разлика от предишните, имало "сблъсък на интелекти" /Мира едикояси - социоложка/, след което веднага заговориха за "цици" и "мръсни чорапи".  "Сблъсък на интелекти", копеле! Дано кавите да ме дистанцират достатъчно от тази мерзост.
3. В Лондон, дружеството на почитателите на Бейкън /Bacon - философът/, получавало множество писма от хора, недоволни от качество на бекона /bacon - бекон/. Управителният съвет решил да смени названието и то станало "Дружество на Френсис Бейкън". Писмата не намалели, но съдържанието леко се променило, например: "Вместо да се занимавате с глупости и да сменяте названия, по-добре би било да се заемете с основното си задължение - да следите качеството на бекона".

* на сн.: край Драма, но няма драма - зверовете от местен камък са зад решетката и малко кич отзад

петък, 19 юни 2015 г.

Децата на децата ни

1. Бебето на Бояна /Делян/ се научи да реве като Джо Кокър сравнително отдавна. С лекота докарва същата плътна, конячена бленда с фалцет в по-високите регистри. После вкара и няколко ръмжащи /граул/ техники от ранния Луис Армстронг и концертите станаха неудържимо примамващи. Днес, с учудване наблюдавам, че е усвоил и уа-уа ефекта на Майлсовия тромпет от джаз-рок периода му. Не са ли прекрасни тези преходи?
2. Бебето на Доротея /Сашо/, като един невинен чистофайник, постоянно се опитваше да изтрие маскировъчните петна на бермудите ми с тоалетна хартия. Понеже това ми се стори абсолютно креативно в своята невъзможност, започнах да го каня да го прави по-често, дори му дадох специално парцалче. Тогава обаче, Александринът усети недостойното ми желание да го сизифизирам /глагол от "Сизиф" - аз сизифизирам, ти сизифизираш, етц./, и изгуби интерес към процедурата. Успях да заснема това нещо в последния момент.
3. Изключително приятни момчета са, честен кръст.

* на сн.: диверсификаторът