Показват се публикациите с етикет избори. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет избори. Показване на всички публикации

събота, 24 май 2014 г.

Екзорсизъм, избори, пица

1. Научавам от Slate, за съжаление твърде късно, че на пети т.м. в Рим е минала годишната конференция на екзорсистите. На нея, преподобният Цезар Трукуй /от Швейцария/, споделя неприятни преживявания на отиване, със Swissair. "Работата е там, мълви огорчения отец, че в самолета зад мен седяха две лесбийки. Много скоро, аз почувствах присъствието на Сатаната". Негово преподобие започнал интензивно да се моли наум, опитвайки се да изгони злия дух. Тогава, едната от жените демонично изръмжала и го ударила по главата с шоколад /в швейцарски самолет сме, можеше и с крава, недай си Боже/. Попитали екзорсиста как е усетил, че жената е обладана от Дявола.
"Ако някога сте чули ръмженето на дявола, никога няма да го забравите. Това е същото като с аромата на пица Маргарита - никога не се забравя". Чудя се, какво толкова Цезар е намерил в този модел пица, по-скоро бих препоръчал на височайшия "Бианко поло", но той си знае.
2. За аржентинеца, да ходи или да не ходи на избори е тъп въпрос. От 1914 г., гласуването там е задължително за всички граждани от 18 до 70 г. А ако не искаш? Има начини. Единият е, да се разболееш и да си извадиш медицинско. Другият, по-творчески начин, е да се отдалечиш на 500+ километра от избирателния си участък и да вземеш бележка от полицията, използвайки хитро съответния закон. Обикновено на избори в Аржентина гласуват около 80%. Ако някой не е гласувал и няма уважителна причина, глобата е около 60 долара.

* на сн.: Ловецът на пеперуди /фото: Черное озеро/

понеделник, 13 май 2013 г.

Емоции, мамсиджейс!


1. Почти неприкритата агресия от първите дни на изборите започва да стихва. Елементарните черно-бели визии в Ботевски стил "Свобода или смърт", загубиха емоционалния си заряд и меко преминаха в "Има изход и той е на Терминал 2". Това са все реакции "излизам без шапка в студа и като пипна менингит, ще видите тогава".
2. С намаляването на хистеричната компонента, се прокрадват и първите опити за рационализация и спокойно приемане на ситуацията. Преди всичко, хората се сещат, че са имали нереални очаквания - някак си така майсторски да гласуват, че мнозинство да получи Меркел или Обама. Или пък може би Чърчил, тихо мълвейки "Честита баня", ласкаво да ни оглави правителството? Ама те не са в списъците, други хора са там, нашенци.
3. Отново грешното убеждение, че някой е длъжен някому, ми налага да припомня израза на Клинт Истууд "Ако някой иска гаранция, да си купи тостер". 
4. Разбира се, никой лично не е виновен за нищо. Никаква идея за разкаяние, винаги другите са сгафили и сега аз ще страдам заради тях. Няма пък да им живея в страната, напускам и т.н. Елементарно, Уотсън.
5. Коан:
- Учителю, на Марс има ли живот?
- И там няма.
6. Извинявам се, ако съм обидил някого.

* на сн.: обувки-бързоходки