Галантерия

1. В събота преследвах една кукувица (не метафората, а самата птица) и така се забих в горските дебри, че после едва се измъкнах, окичен в тръни, досущ нежен Христос. Така и не я видях, подмамваше ме изключително само с кукане. “Защо би ме подмамвала, да не съм гнездо?”, мислех си. Следвам си желанията, какво ми е виновна птицата
2. Винаги като реша да съм галантен, срещам тъпо неразбиране и емоционална немощ. Изглежда не тълкувам коректно думата и съответната и форма “галантерия” (нариц. същ.) . Не е ли странно - отлично знам какво е “пасмантерия” и “кинкалерия”, а с галантерията провал?
3. Някой като ми каже: "Бааси дълбоките чувства изпитвам, но никой не знае за тях!", си мисля: о, брат’чед, че ти не изпитваш никакви чувства, всъщност. Като са ти толкова дълбоки, къде да ги потърся, да ги видя? Дай поне една емоция, пусни един фиш. Емоциите нали са за другия, да ги види, пък да си прецени какво ще прави по-нататък с теб? За себе си ли ги пазиш, с каква цел? Сигурно за да се тровкаш по-качествено? And the ship sails on.

* ил.: скрийншот от филма на Фел.

Две книги

Две книги на известни психоаналитички, писани с интервал двайсетина години - от вулгарния феминизъм на 70-те до фините щадящи рефлексии на 90-те.

От “Русалката и минотавъра” на Динърстийн, 1976, една от класиките на феминизма (Dorothy Dinnerstein, The Mermaid and the Minotaur: Sexual Arrangements and Human Malaise)

… Мъжете са по-сексуално агресивни от жените. Така те се справят с факта, че някога са били абсолютно зависими от майката.
… За да бъде удовлетворена от сексуалните си отношения с мъж, жената трябва да повярва, че тези отношения са точно толкова силни, дълбоки и интензивни, колкото са били отношенията с майка и. Само такъв вид отношения могат да оправдаят отхвърлянето от майка и.
… Мъжете обикновено отделят секса от интензивните емоционални връзки. Това също се корени в отношенията майка-дете. В сексуалните отношения между жената и мъжа, именно последният чувства известно безпокойство, защото жената може да предизвика у него спомени за безпомощността му в детството. Опасявайки се от повторение на тази ситуация, мъжът се дистанцира от жената, с която има сексуални отношения, като демонстрира власт и контрол.

от “Невъзможността за секс”, на Сузи Орбах, 1999, (Susie Orbach, The Impossibility of Sex: Stories of the Intimate Relationship between Therapist and Patient), от главата “Вампирът Казанова”
... Адам наистина беше чувствен мъж. Усещах го в поздрава му. Когато подадох ръка за да стисна неговата при първата ни среща, присъствието на ръката му остана в мен. След като напусна кабинета, мирисът му беше в носа ми. Когато се изправи да си тръгне, стаята сякаш опустя.
Клишета, на които бих се присмяла, ако идваха от приятел, придобиваха ярък, наситен цвят. Той разкриваше жените като удивителни, красиви, сексуални и възхитително привлекателни; движенията, ароматът им, красивото им бельо, драпиращо природата с нежност.
Неговата откритост и наслада променяха позицията на собствената ми сексуалност и почти можех да видя жените от неговата гледна точка като удивителни, чувствени (luscious), вълшебни, притежаващи тайни, които отчаяно се нуждаят от разгадаване (в оригинала все пак е penetrating, ахам).

Сега вторият текст вероятно би бил наречен сексистки. "Правят си каквото си искат и накрая пак се връщат тук", както скоро чух един разговор до кофите

* сн. Renee Jacobs

Къмпингът

1. Един път в къмпинг на морето не спах цяла нощ, защото от някаква съседна палатка, мъжки, непиянски глас искаше да му дадат “филтър за шамана”. Не мигнах изобщо - натрапливо се опитвах да разгадая тройната загадка - какъв е този шаман, какъв е този филтър и защо му е. През осемдесетте шаманизмът беше крайно слабо застъпен в обществото. Практикуваха го главно малки групи алкохолизирани фрикове, деца на второ поколение партийни босове и естествено, понятийният ми апарат просто неглижираше подобни сюжети
2. На сутринта излязох, добронамерено мистичен и огледах околните палатки за тайни символи, но всички кротко спяха и никоя с нищо не подсказваше, че в нея обитава шаман, прегърнал свидния си филтър. Реших, че отговорът се таи в простите неща - в къмпинга има шаман и му е потрябвал филтър за някакъв ритуал (атрибутите на шаманизма понякога са доста странни) и друг, възможно асистентът му, е питал хората дали нямат такъв филтър
3. В селото беше отминал снощният празник по случай Деня на мързеливото око и вятърът разнасяше по площада празни пластмасови чаши, еднократни чинии тип ”Задушница” и разни разкъсани хартии. Явно съм бил и озлобен, защото ясно помня как си зададох въпроса: “Къде сте всички злощастни напушени фенове от снощи, спите, нали?”
4. Единственото разведряващо беше появата на бабата с патките. И то не самата баба (виждал съм селски баби във всякакви хипостази), а патките - около десет ослепително бели екземпляра, които при по-внимателно вглеждане определих като биполярни. Две бяха определено манийни и веднага тръгнаха към мен, докато останалите бяха явно депресивни и навели глави не ме удостоиха с поглед. Възможно да е гендерно, но никога не съм бил наясно с пола. При бягството паднах в някаква трева и си разкървавих дланта

Видове спомени

1. Всички периодично пищят от нахлули спомени, а никой не се сеща да отдели малко време и някак да си ги подреди - всеки чака друг да му го направи. Всяко подреждане неизменно предизвиква нови спомени, това ли ги плаши?
2. Видове спомени по азбучен ред, без каквито и да било обяснения:
бегъл

бледен
блян
гаден

горчив
загадъчен
избледняващ
копнежен

кристално ясен
лош
лъжовен

натраплив
неприятен
неясен

отвратителен
потресаващ

прекрасен

приятен

противен

ранен
романтичен
свиден
скъп
слаб
смразяващ
смътен
странен
страшен
тежък

травмиращ
тристеза (вид южна нега)
тъжен

ужасен
чужд
ярък

ясен
Парамнезии: конфабулация - лъжлив и псевдореминесценция - сбъркан във времеслучването
3. Положително пропускам още десет, който иска да допълни

* ил.: Pulpbrother

Разсъдливост

1. Един тежък Аз стъпва върху желанията и се стреми да ги превърне в планове. План А и ако някое се изплъзне отдолу - план В. Поради това, нечестният въпрос: "Вашите творчески планове?" всъщност е: "Как върви подтискането?"
И правилният отговор: "Отде да знам, това е непрекъснато сражение"
2. Като си ходя задъхан по булеварда със "Сляпото куче/Долината на обувките" (току що подарена ми от Н.!) в ръка и си мисля, как целият ми опит идва от рефлексията. А тя иска захранка, иска малко техне. И това задъхване. Да не е от щастие? Или от пневмония? При всички случаи е свързано с пневма, което ме успокоява
3. Текстът трябва да е къс, за да може да се покрие с длан (Житински). Срам ли има предвид?

* сн.: Анатолий Тур