Книга: Мийд - “Култура и приемственост”

В “Culture and commitment” (1970) Маргарет Мийд определя три типа обмен на знания и опит между поколенията в различните култури:

• Постфигуративен (характерен за миналото) - опитът се предава от старшето поколение към младото - главно чрез имитация. “Промяната е толкова бавна и незабележима, че бабите и дядовците, държащи новородени внуци в ръцете си, не могат да си представят друго бъдеще за децата различно от собственото им минало. Миналото на възрастните се оказва бъдеще на всяко ново поколение. Бъдещето на децата се формира така, че всичко преживяно от предците в зрелите им години става това, което децата също ще изпитат, след като порастнат”
• Кофигуративен - в настоящето (за Мийд това са 70-те на ХХ век), обменът на опит и знания се задава от съвременниците (връстниците, peers). Обществото се променя и опита на миналите поколения става практически неизползваем за ефективна организация на живота. Сега и на старшето и на младото поколение му се налага да се приспособява към новите ситуации според собствения си опит, конструирайки нови, различни от предишните стилове на живот и активност. Хората се учат един от друг, копирайки опита на връстниците си и избягвайки грешките им
• Префигуративен - трансформацията в обществата става още по-интензивна, възрастното поколение все по-трудно се справя с новите предизвикателства, докато младото ги възприема бързо и безпроблемно. Голяма част от опита на поколението на 70-те вече не е актуален и не може да бъде предаден на младите. В един момент ролите се сменят - младите стават учители на старите. При старшето поколение смисълът на живота им свързан с предаване на опита се загубва, това усилва естествения антагонизъм между тях

Книга

От “Кварталът” на Гонсало Тавареш

Пиронът
Господин Валери познаваше самонадеяни хора и не ги харесваше. За господин Валери самонадеян е човек, който се смята за по-добър от работата си: била тя сервиране на маса, писане или рисуване на картина. Господин Валери обясняваше:
- Познавам хора, които вървят по улицата така, сякаш правят услуга на ходенето. Опасно е да се смятаме по-велики от работата си - обясняваше господин Валери.
- Ако работата ни е да забием пирон в стената…
(и правеше рисунка)
- … и ако се смятаме за по-умни от тази работа, рискуваме да не уцелим пирона и да стоварим чука върху пръста си.
- Но също така не бива да се смятаме и за по-малко умни от работата, тъй като поради задръжки рискуваме пак да не от уцелим пирона и по този начин отново да стоварим чука върху пръста си.
- Затова - заключаваше господин Валери - при всяко положение аз възприемам себе си на същото ниво като работата. Нито съм неин началник, нито неин служител. Аз и работата ми сме еднакво умни неща, които в определен момент споделят съдбата си. Нищо повече.
След това философско изложение, господин Валери остана без дъх. Толкова беше щастлив.

сн.: Франц Хубман, "Стрелбище"

Книга: Кармен Мачадо

1. Търсих да прочета едни есета на Кармен Мачадо “Нейното тяло и другите” (“Her Body and other parties”), защото някой ми я нахвали. Намерих я, но вътре какво да видя: първият ми секс, вторият ми секс, двайстият ми секс... После - първият ми хомосексуален, вторият ми, etc. После слизаме надолу - емоциониране върху некоректно поставен проблем с епизиотомията. После - малко по-нагоре - зациклен експириънс с частичната резекция на стомаха с цел отслабване (имаше такъв идиотски метод по едно време). Може би есето за майките е малко по-вълнуващо, но ако ще четем за майки, препоръчвам ”What My Mother And I Don’t Talk About: 15 Writers Break The Silence” (2019)
2. Изобщо тази литературна експлоатация на женското премълчано (разбирай сексуалност) взе да ми става мизерабъл. Досущ онези американски сериали, където със стилистиката на софтпорното се опитват да отговорят на “Защо ми е толкова самотно?”
3. Иначе, да - женските сексуални фантазии мисля, са по-богати и по-спонтанни, по-внезапни и появяващи се по-директно от нищото, в сравнение с мъжките. (“Нищо” е друга дума за Несъзнаваното). Интимни са, невероятно е да се обсъждат групово, а и дали трябва? Те са и някак автохтонни - слабо инспирирани от външното, някакъв вид тайно знание, неясно увличащи, идващи отвътре и оставащи вътре. Белетризирането им, според мен ги опошлява и те придобиват неприятен мъжки дух - състезателна конкурентност. Дали ще го наречем феминизъм или ще използваме новото “wokeism”, някак ми е безразлично. Наистина, Мачадо не ме възхити, но както често става и в живота - очакваш вълшебна пръчица, а получаваш дистанционно за телевизора

Мъжката длан

0. Очевидно някакъв скрит мизогинен драйв, компенсаторно ме кара да прехвърлям куп феминистка литература напоследък и там аз откривам наистина прекрасни неща

1. Ето, отново интересна книга - "Невидимите жени" на английската журналистка Керълайн Криадо Перез ("Unvisible women", 2019, Caroline Criado Perez). Тезата не е нова - живеем в "мъжки" свят, в който "човек" е по дифолт "мъж със средно телосложение и тегло 70 кг". Съответно, цялата материална и психологическа реалност е конструирана по негов образ и подобие и това се вижда навсякъде - в офиса, в рекламата, в новините, в правителствата, в междуличностовите отношения. Липсата на значима информация за женския пол води до игнориране на потребностите и, което естествено затруднява повече или по-малко живота им, а понякога го прави и опасен

2. Перез се аргументира с ред интересни примери, като се започне от размера на смартфоните, които определено са за мъжка длан, през предпазните колани в колите, проектирани за мъжки гръден кош, през сутиените, направени да се закопчават отзад (което е оправдано, ако ще се снима порносцена, но в бита е неудобно), до музикалните инструменти (октавата на пианото е 7.4 инча, което води до 50% по-висок риск от болка и травми при жените пианистки) и до софтуера за разпознаване на глас, който със 70% по-голяма достоверност разпознава мъжки глас

3. От главите, които имах търпение да прегледам, привлече вниманието ми тази за дамските тоалетни  (Gender Neutral With Urinals) и за разликите в диагностичния подход, при посещение на лекар (Going to the Doctor)

4. Всеки е забелязал, че пред дамската тоалетна обикновено има опашка, понякога непоносимо голяма, а пред мъжката - не. Това е защото жените прекарват около два пъти по-дълго там, уточнява Перез и изброява причините. Въпреки че, този проблем съществува открай време, никой не прави помещенията по-широки и с повече кабинки. И как иначе - проектите за тоалетни се изготвяли и приемали главно от мъже и не се отчитали особеностите на женската физиология и различията в социалната роля на тоалетната при двата пола

5. При ходенето на лекар - проблемът се наричал "синдром на Йентъл" (филм с Барбра Страйсънд, където героинята е принудена да се прави на мъж, за да получи образование). В медицински смисъл - това се случвало когато жените съобщават за  симптоми на едно и също заболяване, но различни от тези, срещани при мъжете (напр. сърдечен пристъп). Това водело до неправилно диагностициране, към жените се отнасяли по-зле или им казвали, че болките им са психогенни (лекарите демонстрирали "gender data gaps"). Тук не съм съгласен с авторката

6. "Преди няколко години, казва Перез в едно интервю, успях да се преборя с Bank of England да остави единствената жена, различна от Кралицата на десетпаундовата банкнота - Джейн Остин". 

Гледам обаче, все пак и кралицата са оставили тия нахалници

Kant und "Ding an sich"

От "Платон и птицечовката влизат в един бар" на Т. Каткарт и Д. Клайн (Plato and a Platypus Walk Into a Bar – Understanding Philosophy Through Jokes, Thomas Cathcart and Daniel Klein, 2008)

1. Урологичен кабинет в Кьонигсберг, по времето на Кант.

Сестрата: Хер доктор, в чакалнята седи "нещо само по себе си".

Лекарят: О, Господи, пак "нещо само по себе си"! Ако днес дойде още едно, ще получа хистеричен гърч. Кой е сега?

Сестрата: Откъде бих могла да зная?

Лекарят: Опишете го!

Сестрата: Вие подигравате ли ми се?

2. Един от неизменните навици на Кант била ежедневната следобедна разходка по една и съща улица в Кьонигсберг (по-късно тя получила название Philosophengang или “Алея на философа”). Казват, че жителите на града си сверявали часовниците само като погледнели в коя част на улицата се намирал той в даден момент. Има и един друг, по-малко известен факт (вероятно заради съмнителната му достоверност). Разказват, че пазачът на Кьонигсбергската катедрала също сверявал градския часовник наблюдавайки Кант, по време на ежедневната му разходка. Самият Кант, от своя страна проверявал времето по градския часовник
3. На събрание на преподаватели по философия в колежа, внезапно се появява ангел и се обръща към завеждащия катедрата:
- Бих могъл да ви даря едно от трите съкровища: Мъдрост, Красота или десет милиона долара.
Професорът веднага избира Мъдростта. Избухва ярка светлина и той сякаш се преобразява, но въпреки това, продължава да седи на мястото си и без да мига, е вперил поглед в катедрата.
- Кажете ни нещо - шепне един от колегите му.
- Трябваше да взема парите - отговаря професорът.

Фънки бизнес

1. С прогнозите е толкова специфично. През 1837 в Таймс излиза бележка от неизвестен футуролог, че ако веднага не ограничат конския транспорт, към 1940 Лондон ще се покрие с 8-метров слой конски изпр. Не съм бил в Лондон, но мисля, че няма такъв слой. Или историята за английския аналитик в MI5, който при пенсионирането си след 47 години служба, казал: "Всяка година песимисти и паникьори идваха при мен със зловещи прогнози за начало на световна война и всеки път аз ги опровергавах. Сгреших само два пъти."

2. А ето тук няколко прогнози на фамозния Киел Нордстрьом (книгата е "Funky Business Forever: How to Enjoy Capitalism", 2007 - "Фънки-бизнес форевър: как да се кефим на капитализма":

• Информацията се увеличава така, че всяка сутрин се събуждаш по-глупав от снощи
• Ценността на висшето образование става нищожна. Знанието в академичния свят вече не е уникално, монополът е разрушен. Вече не ви трябва Харвард, за да може знанията ви да са на “завършил Харвард”. Ако преди 5 години такава диплома ви е давала достъп до всяка корпорация, сега тези знания са достъпни за всеки желаещ и физическата диплома е на изчезване. Ако сега решите да пестите за престижно образование на детето си след 10 години - не си губете времето. Университетите ще престанат да съществуват в сегашния им вид. Специализирани знания са необходими, но това не ви гарантира успех. При приемане на работа, първо се гледат уменията на кандидата, а след това го обучават на отношения с колегите му, а вече може да се прави точно обратното: първо намирате човек, с когото ви е максимално комфортно, а после го обучавате на професионални умения. Всеки може да стане профи, но не всеки може да ви е приятен като човек
• В основата на конкурентноспособността трябва да са емоциите и въображението. Питат Стийв Джобс защо Mac OS X толкова добра и той отговаря: "Направихме иконите толкова красиви, че да ви се иска да ги близнете". Нито дума за мегахерци и гигабайти. Затова, основният въпрос, който трябва да си зададат компаниите е: "влюбени ли сме (не просто харесва ли ни и симпатизираме ли им), а именно - влюбени ли сме в продукцията си, колегите и купувачите си? А те в нас?" Прост тест: колко клиенти за последните две години са си татуирали логото на компанията ни на бицепсите си? Ако Харли-Дейвидсън го постига за племето си, защо да не могат и другите?
• В новата парадигма всички сме лаици, но това създава възможности за бизнеса, защото се нуждаем от компании, които постоянно да затварят разрива между новопостъпилата информация и нашите знания
• Държавите умират като структури. След 50 години вместо 218 страни ще има 600 града. След 25 години няма да има Австрия, защото още днес Австрия, това е Виена и разни градчета наоколо

* сн. Martino Di Silvestro

Книга: "Един ден в Древния Рим"

1. Много готина книга на Алберто Анджела - историк и антрополог. Избрал е 115 г. от н.е. (при император Траян - Рим е в зенита си) и ни развежда по улиците, надникваме в къщите, проследяваме минувачите, пазаруваме, поръчваме в кръчмата, etc. Авторът дава и куп полезни съвети - как да извикаме древноримска полиция, къде е най-близката древноримска поликлиника, как да си купим роб/робиня, къде са добрите древноримски кръчми, как да се оиентираме на древноримската автогара, как да се държим при среща с весталка и т.н.

2. Впечатлява, че всичко, което имаме и ползваме днес като баси великите цивилизационни достижения на 19-20-ти век, съществува и тогава, в малко по-различен вид. При милион и половина жители, градът има: 28 библиотеки, 11 големи терми и около 1000 по-малки, 11 акведукта и 1352 улични фонтана, 3500 паметници, 2 цирка за състезания с колесници, 2 амфитеатъра за гладиаторски боеве (Колизеят е с 70 000 места), 4 театъра (най-големият с 25 000 места), стадион за атлетика (30 000 места). Не е зле.

3. От главата за правораздаването. При Траян било прието за най-малък повод да се обръщат към съда. Съдебната палата е била в базиликата на Юлий. Отпред, на широките стълби стояли адвокатите, чакащи да хванат и омаят клиента, още по пътя към съда. Отстрани стояли наемни свидетели - хора, които лъжесвидетелствали срещу заплащане. Съдийската колегия (центумвири - сто и осемдесет човека) се разделяла в четирите съдебни зали. Във всяка зала имало претор (председател), 45 съдии, ищец и ответник с адвокатите си. Имало и публика - обикновени безделници, привлечени от увлекателните спектакли, в които се превръщали заседанията - нещо като съвременните любители на съдебни и крими сериали. Почвали сутрин и можело да приключат на залез. Адвокатът не импровизирал, неговият помощник му показвал табличка с предварително разработен план, като следвали съветите на Цицерон: "Ораторското изкуство се състои от: умение да развълнуваш, да доставиш наслада и да убедиш". Когато речите били особено ефектни, публиката аплодирала. На първия ред обикновено имало наети от адвоката клакьори. Ако делото било скучно (примерно селяни се съдят за кражба на две кози), публиката се изнасяла към друга зала, където е по-интересно.

P.S. Да не забравяме все пак, че на Крит, през 1700 г. пр. н. е. вече строят триетажни дворци с канализация, водопровод и басейни.

* сн. Charles Traub, Рим, 1982

Пирамидата

Малко от Ювал Харари, "Sapiens. Кратка история на човечеството" и спирам

Най-заветните желания на съвременния западен човек са сформирани от митовете, преобладаващи през последните векове: романтически, националистически, капиталистически и хуманистичен. В минути на съмнение, хората често чуват: "Вслушай се в сърцето си". Но сърцето е предател, то получава инструкции от господстващите митове. Даже самата препоръка "Вслушай се в повелята на сърцето си" е мантра, влязла в съзнанието ни от съчетанието на романтическите митове на 19 в. и потребителските митове на 20 в. Да вземем за пример модата да прекарваме отпуските си в чужбина. Кое тук е естественото? Алфа-самецът на шимпанзето не би се сетил да използва властта си за да релаксира на територията на съседното стадо. Аристокрацията на Древен Египет пръскала огромни богатства за строеж на пирамиди и балсамиране на собствените си трупове, но никому не хрумвало да се занесе на сезонна разпродажба във Вавилон или да се попързаля на ски във Финикия. 

Днес хората харчат куп пари за пътувания в чужбина, защото искрено са приели мита за романтичното потребителство. Романтизмът учи, че човек трябва да разкрие потенциала си, чрез получаване на разнообразен опит. Отвори се за емоции, изпробвай различни роли, вкуси от бъркочите на всички народи, харесай всякаква музика. И най-доброто - скъсай с ежедневната рутина, избягай от привичното обкръжение и отиди в далечни страни за да "усетиш" културата, мирисите, вкусовете и нормите на другите.

Идеологията на потребителството внушава, че за постигане на щастие, трябва да употребим максимум продукти и услуги. Ако нещо не ни харесва или чувстваме липса, трябва спешно да купим някаква вещ (кола, дреха, екологични продукти) или услуга (домашна помощница, семеен терапевт, йога-курс). Днес, всяка реклама е малък мит за това, как поредният продукт или услуга ще подобри живота ви.

Романтизмът, с неговата любов към разнообразието, идеално се съчетава с постулатите на консумеризма. Бракът им е породил безкраен пазар на "впечатления", на които се крепи съвременната туристическа индустрия. Туроператорът не продава самолетни билети и хотелски стаи - той предлага "незабравими впечатления". Париж не е град, а е "незабравимо впечатление". Индия не е страна, а впечатление, карането на ски в Алпите не е почивка или спорт, а още един вид впечатления. Съответно, когато милионер иска да се сдобри с жена си, той я води на разкошен уикенд в Париж и това пътешествие отразява не някакви лични желания, а пламенната вяра в романтично-потребителския мит.

На богатия древен египтянин никога не би му хрумнало да решава криза в отношенията си  водейки жена си във Вавилон, примерно. Той би и построил разкошна гробница, такава, за каквато съпругата му винаги е мечтала.

Но не само египетската аристокрация е строила пирамиди - на това са посвещавали живота си повечето хора в повечето култури. Променяли са се само названието, формата и размерът. Например, това може да е вила с басейн и морава, а може да е пентхаус с прекрасен изглед. Но почти никой не поставя под съмнение самия мит, заставящ ни да мечтаем за пирамидата.

Лъвът на разсъмване

1. Интересна книга: Арнхилд Лаувенг (р. 1972) "На разсъмване винаги бях лъв", 2006 г. Авторката е норвежка психоложка, описваща историята си - на 15 години заболява от шизофрения, десет години по-късно е здрава и завършва психология, в момента е практикуващ клиничен психолог. Според мен, изключително добро, инсайдърско описание от дебюта на заболяването до последвалото ходене по мъките (индивидуални и системни), които оказва се, в Норвегия не са много по-малко отколкото у нас. Две впечатления.

2. Цитирано е интересно изследване (Janoff-Bulman, 1979) на чувството за самоконтрол при жени преживяли сексуално насилие. Авторът отбелязва, че веднага след инцидента, повечето жени отказвали да се приемат за невинни жертви, предпочитайки да поемат отговорност, като обвинят себе си за случилото се. Те изтъквали, че са били твърде предизвикателно облечени, че са постъпили глупаво, излизайки на улицата сами и т.н. В същото време близките им отхвърляли тези твърдения, приемайки ги за израз на преувеличено чувство за вина; за близките на пострадалите било важно да подчертаят, че жертвата е съвършено невинна и цялата вина е на насилника. Жените преживели насилие се стремели да приемат част от отговорността, удовлетворявайки по този начин потребността си от контрол над ситуацията и от предсказуемост на ставащото. Ако страшното събитие се е случило вследствие на допусната от самите тях грешка, (т.е. във висока степен осъзнато) и е имало алтернатива, жертвите запазват усещането си за контрол над живота си. Ако обаче приемат, че действително не са можели да направят нищо за да избегнат насилието, тогава те са безпомощни жертви на случайността и светът се превръща в едно страховито и непредсказуемо място. (Естествено, този феномен работи и в много други случаи, несвързани с насилие)

3. И пак на тема външен/вътрешен контрол, е цитирана новелата на Селма Лагерльоф "Съкровището на императрицата".

В едно селце се случва ужасна поредица от неблагополучия - лоша реколта, природни катастрофи и т.н. Жителите са толкова потиснати и уплашени от това, че не смеят да предприемат нищо за да подобрят ситуацията. Не щеш ли, в селото пристига Императрицата, която решава да помогне. Тя им подарява заключен с няколко ключа сандък, в който има съкровище, но забранява да го отварят - то ще е за черни дни. Ако всичко се влоши тотално, тогава ще могат да използват съкровището, ключовете са у първенците на селото. Сандъкът ще бъде отворен, само ако всички единодушно решат, че крахът е настъпил. Селяните, се успокояват - каквото и да се случи, вече имат сигурно спасение. Те решават отново да пробват силите си и успяват. След няколко поколения, отварят сандъка, не защото имат нужда, а защото вече не им трябва съкровище. Вътре виждат доста скромно имане, което не би им помогнало в онази критична ситуация.

Aмериканското издание: "A Road Back from Schizophrenia: A Memoir"

Безмислените професии - 2

Angela Buron

прод.

5. По-нататък става още по-гот. Грейбър описва пет типа извършители на безмислена дейност:

А. Прислужници (flunkies) или "свитата на феодала" (feudal retainers). Това са хора, на които се плаща да се мотаят наоколо за да се чувстват босовете им важни. "Не можеш да бъдеш велик, без антураж", тъжно споделя Грейбър и още - "множеството безполезни униформени лакеи, които се въртят около вас, са най-голямото свидетелство за вашето величие". Прислужниците получават някаква малка задача, за да оправдаят съществуването си, но в действителност, целта е да се използват млади мъже с лъскави униформи, готови да стоят на входа или тържествено да ви съпровождат, като се насочите към кабинета си. Често Прислужниците имат униформа и сбруя в псевдовоенен стил, създавайки впечатление на дворцова охрана.

В. Главорези (goons). Названието е метафорично: това са хора, в чиято дейност има елементи на агресия, но те съществуват, само защото някой ги е наел. Грейбър дава пример с армията. Държавите се нуждаят от армии, защото други държави имат армии. Ако никой нямаше армия, те нямаше да са необходими. Но същото можело да се каже и за повечето лобисти, PR специалисти и корпоративни адвокати. "Повечето университети във Великобритания имат PR-офиси с персонал доста по-голям от този на банка или производител на автомобили. Наистина ли Оксфорд трябва да назначи две дузини PR специалисти, за да убеди обществеността, че е първокласен университет? Очевидно, не е само това. Сигурен съм, че в случая с Оксфорд, голяма част от ежедневните им дейности включват привличане на деца на нефтени магнати или корумпирани чужди политици, които иначе биха отишли в Кеймбридж".

С. Запушващи пробойни (duct tapers) - това са служители, чиито работни места съществуват само поради бъгове или грешки в организацията; те са там, за да разрешат проблем, който не би трябвало да съществува. Най-очевидните примери за Duct tapers са подчинените, чиято работа е да отстраняват щетите, нанесени от небрежни или некомпетентни началници.

D. Попълващи формуляри (Box tickers - служители, които отмятат нещо в квадратчетата на формуляр). Те са наети за да може дадена организация да твърди, че върши нещо, като всъщност, не върши нищо.

Пример: Бетси, служителка в дом за възрастни: "Основната ми задача беше да попълвам формуляри, отразяващи развлеченията, които желаят да имат постъпващите. После формулярът се дублираше в компютъра и мигновено се забравяше завинаги. Това отнемаше доста от времето, през което бих могла да им предоставя поне някакви развлечения".

Е. Майстори по възлагане на задачи (taskmasters) с два подтипа - "Ненужни началници", ролята им е да прехвърлят работата на други хора. Този подтип на taskmasters е просто безполезен, докато вторият -  "Генератори на глупости"(bullshit generators), действително причинява вреда. Те са задължени да създават безмислени задачи (bullshit tasks), които другите да изпълняват, да контролират получените глупости и дори да създават нови безмислени работни места. 

6. Грейбър смята, че безмислени работни места съществуват освен сред университетските среди и във всяка творческа професия. Според него, Холивуд, известен със силно раздутите си щатове е чист пример за "bullshit jobs". Той описва срещa със сценаристка, която създава риалити-шоу с названия като "Транссексуални домакини" и "Твърде дебел за да чука" (Too Fat to Fuck), които никога няма да излязат в ефир. Друг сценарист споделя, че се занимава основно със съкращаване на сценарии от 60 страници на 15 и преразказването им на съвещания, където шефовете дават взаимноизключващи се предложения и съвети. "Те казваха: “Аз не твърдя, че трябва да се направи X, но е възможно да си струва да се направи X".

7. Книгата е пълна с интервюта илюстриращи тезите на автора, но аз си имам собствен пример за безмислена работа - събирачите на показания от водомерите. В определен ден и час (непременно когато всички са на работа) звънят на вратата жени в зимата на нашето недоволство, влизат в банята и се завират в едни отвори в стената с фенерчета, мъчително фокусирайки и записвайки дребните червени цифрички. Но, ако няма да си вкъщи, трябва сам да си ги запишеш и да оставиш бележка на вратата. 21 век, копеле!
* За автора

Безмислените професии

Angela Buron

0. Отдавна съм забелязал, че някои хора (не мои познати, естествено), като ги попиташ какво работят, започват сложни обяснения, от които накрая разбирам, че съм попаднал на тайни агенти, но вместо да кажат, че са градинари като Де Ниро в оня филм, плетат енигматични легенди с неочакван край. Обаче, току що ми попадна интересна книга, в която този ефект е обяснен много добре. Ето съвсем накратко.

1. "Безмислените професии" на английския антрополог  Дейвид Грейбър (David Graeber, Bullshit Jobs, Simon & Schuster, 2018). Според него, съвременното общество все повече е залято от "безмислени дейности, за които никой не ще да говори". Грейбър цитира есе на Кейнс от 1928-ма, където е предсказано, че в бъдеще технологиите дотолкова ще напреднат, че хората в Европа и САЩ ще започнат да полудяват от безделие и скука и е желателно да им се осигури поне петнайсетчасова работна седмица (три часа дневно), за да се чувстват те полезни на обществото. Това обаче, не се случва и понастоящем, огромна част от хората прекарват целия си живот изпълнявайки задачи, за които са тайно убедени, че са безмислени.

2. Според икономическата теория, последното нещо, което една фирма, търсеща печалба, ще направи, е да изплати пари на работници, които всъщност не са и нужни. Все пак, някак си, това се случва. Корпорациите могат безмилостно да съкращават персонал, но тези съкращения непрекъснато падат върху този клас работници, които всъщност правят, движат, поправят и поддържат нещата. Чрез някаква странна алхимия, която никой не може да обясни, броят на платените кариеристи се увеличава и все повече служители работят по четиридесет или дори петдесет часа седмично по ведомост, но ефективно са заети не повече от петнайсет часа - точно по Кейнс. През останалото време, те организират или посещават мотивационни семинари, тийм-билдинги, актуализират Facebook-профилите си или свалят телевизионни сериали.

3. Дефиницията на Грейбър за безмислена работа е: “форма на заетост, която е толкова безсмислена, ненужна или злонамерена, че дори самият служител не може да оправдае съществуването и, но се чувства задължен да се преструва, че това не е така”. Както във всяка хубава книга и тук има няколко интересни класификации. Грейбър пише, че до момента е установил три категории работни места:

- полезни

- безмислени (bullshit)

- малка но противна група дейности, извършвана от престъпници, домовладелци, топ-корпоративни адвокати или главни изпълнителни директори на хедж-фондове - “все хора, които по същество са само егоистични копелета и не се преструват, че са нещо друго”.
4. Ето и виц от тези, за които дъщерите ми казват, че съм си ги измислял сам:
Шефът: Защо не работиш?
Работникът: Няма нищо за правене.
Шефът: Е, тогава се преструвай, че работиш.
Работникът: Имам по-добра идея. Защо ти не се преструваш, че работя? Ти получаваш повече от мен.

Бил Хикс, комедиант

Утре продължавам с: пет типа извършители на безмислена дейност, Холивуд и транссексуалните домакини, "Too fat to fuck" и други интригуващи теми от книгата