1. Доста преди дръжките на вратите да ми заговорят с непозволителна откровеност и кашлицата в трамвая да стане стигма, намерих в гората стара, изсъхнала четка за зъби и реших да си измия зъбите с нея. Не знам защо го направих. За себе си реших - за да измеря гнусливостта си (в рамките на изследователския проект “Живей незабелязано”) или по-поетично - за да усетя вкуса на Природата, който несъмнено се беше впечатал в космите. Не изпитвах никакъв страх. Нищо не почувствах, освен една нарастваща погнуса преминаваща в гадене, която ме накара, в крайна сметка да спра процедурата, сещайки се Сартр. Това ме направи почти щастлив
2. “Погнусата” на Сартр, (1938 - излиза във Fr, наш’те си позволяват да я преведат 1988), всъщност е озаглавена “Гаденето” (“Nausea”), което много по-добре ми се връзва със съдържанието.
“... Моята мисъл съм аз: ето защо не мога да спра. Съществувам чрез мислите си
и не мога да ги заприщя. Дори в сегашния миг — ужасно е, — ако съществувам, то е, защото ми е отвратително да съществувам. Аз, аз сам се изтръгвам от небитието, за което копнея: негодуванието и отвращението, че съществувам, са всъщност способ да се обуслови съществуването ми, да бъда тласнат в него. Мислите ми се зараждат в мен като шемет, усещам как напират в главата ми изотзад; ако им се поддам, ще нахлуят напред, между очите — а аз винаги се поддавам, мисълта нараства, нараства, става огромна, изпълва ме целия и обновява съществуването ми.”
3. Цялата тази информация позволява доста точно да датирам кога съм провел експеримента с погнусата/гаденето в епикурейските си търсения - в интервала 1988 - 2019. Ако беше сега - страхът ми би потиснал гаденето - тази симпатична патерица на винаги накуцващото щастие и нямаше да ми е толкова комфортно. Като тогава
ил.: pulpbrother
