1. Някога, когато бях още маруля и не знаех, че не е бонтон да се криеш зад термините (да, спестяваш си маса писане/описване, но току множиш същности), много се чудех на думичката "шизофрения". Към “шизо” нямах претенции - немски вариант на гръцкото “схизис”- разцепвам, но тази “френия” ми беше силно подозрителна. Приемаше се, че ще е "душа". А откъде тази близост с nervus phrenicus - диафрагмалния нерв? В речниците дават и второ значение на “френия” - преграда, т.е. латински прочит на гръцкото “фрагма”. Затова винаги като се окажа на яз. Керкини и вляза в кръчма “Στο φράγμα" (Sto fragma, При Стената), ми става ендорфинно-енкефалинно. И каква е тази разцепваща се стена, какво изливаме и къде, пипъл?
2. В медицината, като навсякъде, ако нещо не ти е ясно - търсиш в митологиите, там са всички прекрасни, работещи до ден днешен обяснения, често сервирани в пряк текст. Нещата са прости и троични - френикусът (диафрагмата) разделя долното, мръсното - храносмилане и пол, от горното, възвишеното - сърце и бял дроб. Сърцето е резервоар на емоциите, в белия дроб (пневмата) е духът, (срв. Бердяев: Достоевски е пневмолог, не психолог). На изпроводяк, не забравяме и небцето (palatum), отделящо най-ужасната третина - HM The Brain. Един даже измисля за там суперего.
3. Небцето и Янус. По-сложно е, да поработим с цитати. Варон („най-начетеният от всички римляни“, според Св. Августин), използва “hiatus” - празнина, за да обясни сливането на Янус със света: “Казват, че статуята има две лица - отпред и отзад, както вътрешната празнина на устата, когато я отваряме наподобява света (затова гърците го наричат “hiatus”, a латинските поети “palatum” - небе), а от нея има един изход навън към зъбите и друг - навътре, към глътката”. Подобна етимология използва и Марк Месала (според Макробий в Сатурналиите): “Той (Янус) всичко сътворява и чрез него управлява. Той свързва тежката и стремяща се към дълбокото, разпадаща се същност на водата и земята с леката, насочваща се към безкрайните висини същност и природа на огъня и въздуха, разполагайки около тях небето. Тази величава небесна сила съединява две неприличащи си същности”.
4. За Янус - от ianua (врата) и janus (вход с арка) - пазител на вратата и на всяко начинание, отваря и затваря всичко случващо се.
