Поводи

1. С някои хора не си се срещал дълго, а като се видите и продължавате пак от същото място, от което сте прекъснали; с други - докато не сте се виждали и двамата сте се движили в някакви посоки, но като се видите - о, чудо! - продължавате оттам, докъдето и двамата сте стигнали. Не мога да го обясня по-ясно
2. Това поражда въпроси - кое е по-доброто? А имаш ли избор? Трябва тутакси да се възползваш, при първа възможност. Защото, както е казал някой (дано Платон - обичам да го цитирам, не да го чета): “...доброто има предел, лошото е космос”
3. Търсих една книга за "онтологията на Aда", с прости думи - как различните култури/религии си го представят. Не я намерих - не знам ни автор, ни заглавие, но ми излязоха неща за Страшния съд. Почетох малко и разбрах - това не е събитие, което всички очакваме в бъдещето, а е тук и сега в теб - личен Страшен съд. Направиш нещо и започваш - правилно ли постъпих, неправилно ли и др. Спрямо какво? Спрямо диктатурата на посредствеността, естествено. Уж нищо не се е случило, а е страшничко (Дж. Хелър, неточно). И е съд.

* сн.: Richard Sandler