Показват се публикациите с етикет Маргарет Атууд. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Маргарет Атууд. Показване на всички публикации

четвъртък, 9 юни 2016 г.

Тотстелрефлекс-сън-Кетцалкоатл-Атууд

1. Тотстелрефлекс
Ежът на снимката пъргаво пресече пътеката в Борисовата и като му казах да спре да го снимам в лице, се закова в бръшляна и започна да се прави на умрял. Как ли не го молих, хвърлях му и дребни клечки - само потръпваше нервно, но не помръдна. Явно знаеше, че търпението ми не е безкрайно и си тръгнах без портрет, но и той;
2. Скоро сънувах, че хората се делят на два вида: такива, които са чели Хобс и такива, които не са. В съня си давах сметка, че това е доста тъпа дистинкция, затова въведох и раздел "хора, които само са отваряли Хобс, без да го четат". Веднага попаднах там. 
3. Кетцалкоатл
Разказвал ми е, че обича да разговаря с "умни хора". Смяташе, че такива са обикновено учени, писатели, музиканти, философи и други. Но казваше, че това е свързано с определени проблеми, защото умните хора са малко, имат много натоварен график и не им е интересно да разговарят със случайни типажи, но той някак си успявал да се вреди.
4. Канадската писателка Маргарет Атууд /не съм я чел, нито чул/ дава интересен съвет към писателите: "Единственият начин да пишеш истината, е ако допуснеш, че всичко написано няма да бъде прочетено никога, от никого. В противен случай, ще започнеш да се оправдаваш. Пиши така, сякаш пишеш с дясната ръка, а с лявата веднага го изтриваш."
Но си мисля, че не е права - цялата интересантност идва именно от оправданията. Иначе писателите щяха да бумкат едни нечетивни декларации, ама честни - мамсиджейс. Щеше да е "молим те, Божко, молим те", както се казваше в един безсмъртен сериал.