Показват се публикациите с етикет Сталин. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Сталин. Показване на всички публикации

петък, 26 август 2016 г.

Фрагменти_3 - 08-16

1. През 1897, четиринайсетгодишният Хашек след хулигански изпълнения - сбиване с полицай, чупене на витрини /антигермански демонстрации/ е арестуван, заради камъните, намерени в джобовете му. В участъка попада на следовател-шегобиец, с когото разиграват комедия в стил, който по-късно /1921/ ще видим в Оня Роман. Момчето казва, че камъните са минерали, купени за училищната колекция. Следователят отказва да повярва на тази благородна история и доверява на хулигана, че смята утре да го разстреля. Тогава Хашек написва прощално писмо до родителите си, което се е запазило, ето:
"Скъпа мамо! Утре не ме чакайте за обяд, тъй като ще бъда разстрелян. На господин учителя Гасперг кажете, че получените от мен минерали се намират в полицейското управление. Когато дойде моят приятел Войтишек Хорнхоф, предайте му, че са ме конвоирали 24 конни полицая. Кога ще е погребението ми, все още не е решено."
2. Съвсем в началото на колективизацията в СССР /1928г./, когато властта вече отнема добитък и инвентар от селяните, но все още не ги избива директно /засега само готвят списъците/, някои по-простодушни, но грамотни аграрии пишат до Сталин писма със следното съдържание:
"Съвсем глупав човек се оказа ти, Сталин. Само си помисли, какви ги вършиш: взимаш добитъка, слагаш го в студени помещения и кравите там умират. Ако не разбираш нищо от селски труд, поне не се меси, че хората ти се смеят."
Накрая слагали дата, подпис и домашен адрес. Оставало само службите да дойдат и да приберат клетия глупец.
3. В едно есе за трудната съдба на писателите, авторът беше преизчислил хонорара на Достоевски за "Идиот" в сегашни пари и сумата бе 184 000 долара. Тъй като номерът с тия преизчислявания е много хлъзгав, авторът беше заложил на сигурното - еквивалентът се получаваше чрез цената на килограм телешко в Санкт Петербург тогава и сега. Методът ми изглежда надежден.

*на сн.: между селата

неделя, 6 март 2016 г.

Сталин и лоботомията

Около и след смъртта на Сталин /5.03.1953/, на чекистите им се отворила нова вълнуваща ниша за дейност - да проследяват враждебни изказвания и просташки шеги по темата. Ето някои от донесенията /извадих най-готините/.

4. март
В отговор на съобщението за тежкото здравословно състояние на др. Сталин и опасността от инсулт, колхозникът Г.М. Гладких заявил: "Да му бяха отрязали ухото, та да му падне кръвното". След това добавил: "На козлите им режат ушите и те остават живи".

5 март
Бурханов Г., татарин от Ташкентска област в дома на познати, докато те говорели за болестта на Сталин, пиел водка. В отговор на забележката им, казал: "Нека пукне, аз ще заема мястото му" и изругал нецензурно.

Сичов Н.Д., комсомолец, машинист в Куйбишевското строително управление, като чул за болестта на Сталин, казал: "Тъй като анализът на урината на др. Сталин не е бил нормален, възможно е др. Сталин да е имал венерическо заболяване, може би е пипнал нещо, много подобно на трипер".

6 март
Монов А.Н., цехов майстор от Горна Волга, бивш член на партията, не пуснал работниците на траурен митинг /"трябва да се работи, такива митинги ще има още много!"/ и казал на една от сътрудничките си: "Стига си се лигавила". В момента на погребението на вожда, решил да обнародва заповедта на директора за графика на смените.

Левин З.Е., член на партията, помощник началник на жп станция към Московската железопътна мрежа, по време на разговор за това, какви тълпи хора отиват в Колонната зала, да се простят с др. Сталин, казал: "Нищо странно -  и куче като премажат народа се стича да гледа, а тука, все пак вожда погребват". В същия ден, преразказвал слухове, че "синът на др. Сталин не е от него и пие много лошо, а жена му се оплаквала на др. Сталин, който го вкарвал в ареста".

Устин Б. С., затворник, в дните когато Сталин боледувал, казал, че ако той не умре, ще се хвърли от прозореца. По-късно, когато работниците окачвали портрета на др. Сталин на зданието на етапния затвор, към тях се приближил Устин и казал: "Сега пък тая п...а /нецензурна дума/ защо окачвате?"

Филюнин Н. Д., шлосер в машинно-тракторна станция в Пензенска област, когато след съобщението за смъртта на Сталин колегите му обсъждали от какво дърво ще е направен ковчегът му, казал: "от гнили чамови дъски ще е, за хубав ковчег И.В. Сталин не е заработил". После добавил: "ще се срещнат на оня свят с Ленин, Маркс и Енгелс, ще отидат в буфета и ще се натряскат по случай срещата". През останалото време на деня, Филюнин пял нецензурни частушки.

7 март
Попов Н.В., лице без определени занимания и местоживеене, на жп станция Манзовка, Приморски край пял песни. Според свидетели, на думите: "Дядо, спри да пееш, сега цялата страна е в траур, умря др. Сталин", отговорил: "На другаря Сталин аз съм му казвал, че ще живее точно толкова години, колкото е жив и така и стана". След това, той нецензурно изругал Комунистическата партия и Ленинския комсомол.

11 март
Скадайте О. М., библиотекарка от Вилнюска област, у познати разказала виц за Сталин: "Преди смъртта си, вождът на съветския народ и КПСС, казал да погребат сърцето му в Грузия, мозъка в Москва, а една друга част от тялото му да разрежат на 16 части и да дадат на всяка република, за спомен и за да не казват, че умрял и нищо не оставил на народа".

12 април
Шамаев А.А., рибар от Сахалин, в нетрезво състояние се приближил до портрета на Сталин, заплашил го с юмрук и казал: "Ще ми дадеш ли пари за пиене днес или не?", след което изругал нецензурно и добавил: "Ето днеска пих лак, тази отрова трябва да я пием не ние, а ръководителите на правителството".


На сн.: Лисабон, болницата, в която е работил д-р Егаш Мониш - откривателят на лоботомията /болницата е заснета в движение от влака/


събота, 13 февруари 2016 г.

Фрагм. от февр.

1. "Това е мое дядо", както Сашо /4г./ обяснява на Делян /11 мес./ - другият претендент, който все още обитава невербалния рай и само се усмихва подкупващо. Мисля, че "мое дядо" е далеч по-правилно граматично от "моя дядо", /дядо - на "о" - среден род - съотв. "едно дядо"; по същият начин е словообразуването при Кафка - на "а" - ж.р. - "моята Кафка" - правилно, "моят Кафка - неправилно/. Ако някой иска "дядо" да е за мъжки род, може да използва алтернативната форма "дяд" /примери: един дяд, моят дяд и т.н./. Езикът е много мъдър и е помислил за всички желания на потребителите и особено на децата.
2. И не ме напуска убедеността, че на романа съвсем малко му остава. Отмира, отмирааа. Дори четящите чиклит домакини не могат го спаси.  Кой от младите ще ти седи с часове да чете, като отвътре те подръпват спазми подобно надрусан с бутират жираф и бумс-бумс - те бутат към кратките визуални форми. Толкова труд и Стърн, и кой там още, все умни хора, и накрая - на боклука, клипчета искаме.
3. През 1918-та един интересен руски учен - Александър Чижевски, изследващ корелациите между слънчевата активност и световната история, изпаднал във финансови и нутриционни затруднения /както повечето живи учени след 17-та/ и решавайки да се докара на новата власт, написва интригуваща студия, за революционните движения в Русия през ХХ в. Отива при Троцки да му се похвали и ако може да получи малко средства или храна. Обаче оня, като я прочита, го изгонва немедленно и пак добре, че го оставя жив - в статията си Чижевски наслагва пиковете на слънчевите изригвания върху най-важните събития по време на октомврийската революция и всичко им съвпада повече от идеално.
4. През 1949-та Александър Герасимов, придворен художник на Сталин, след като вижда картини на Дали, споделя:
"Тук ясно са показани идеите на войнстващия империализъм с неговата расова ненавист, жажда за световно господство, космополитизъм, зоологическа омраза към човека, отрицание на културата, науката и истинското реалистическо изкуство".
И как ги видя тия неща бе, пич? Изумяваш ме.

* на сн.: Чудотворната пица от Монтекатини. На 6-ти февруари 1959г. младо италианско семейство от Монтекатини изяжда една средна пица и на дъното на кутията, се появява образът на Хитлер. Учените изследват кутията и семейството с гама лъчи, но загадката си остава.

понеделник, 6 януари 2014 г.

За неканоничните портрети

1. На 22 април 1934 в ГПУ /за децата: политическата полиция в СССР/ - гр. Свердловск се получава следното донесение:
"В районния комитет е получен портрет на др. Сталин, нарисуван умело и точно, със значителна прилика в лицето, от човек, занимавал се с рисуване. На лист с размер половин тетрадка е изобразен др. Сталин, седящ на маса, в размисъл, едната му ръка /лявата/ е опряна на главата, а с дясната държи халба; на масата има бутилка вино /както е видно/, а в чиния пред него има изсъхнала, /буквално кожа и кости/ сельодка. Портретът е изпратен от др. Зонова, парторг в Детския туберкулозен санаториум, която проверявала стаите за подготовката им за 1-ви май. Забелязвайки портрета в стаята на преподавателя Зирянов /преподава география/ тя изпратила пионерския ръководител да го открадне, което той направил.
Приложение: портрет, нарисуван с молив
Зав. управление 3 район на г. Свердловск, др. Шепельов"
2. Из показанията на обвиняемия Зирянов В. К. от 25.02.1935 г.
Въпрос: Разкажете, какво ви накара да нарисувате др. Сталин в такъв вид?
Отговор: Приблизително на 5 април 1934 г. аз се върнах от училище N. 15 и започнах да рисувам на четвъртинка лист пияницата Костирев, обущар в Агафуровските вили. В процеса на оформяне на рисунката, започна вместо Костирев да се появява др. Сталин. Аз, без да се замисля върху това, продължих да рисувам портрета, въпреки че вече бях уверен, че се получава др. Сталин. Не считайки, че е престъпление да се рисува др. Сталин в този му вид, завърших рисунката докрай.
Въпрос: На кого показахте портрета на др. Сталин?
Отговор: Портретът на др. Сталин донесох в училището, за да го покажа на педагога Суслова, да го оцени от художествена гледна точка и да прецени имам ли способности за рисуване. Портретът го видяха: Суслова, Устинова и още някой трети, не помня кой. Всички те, отбелязаха, че това е др. Сталин.
Въпрос: Признавате ли този факт като антисъветско деяние, насочено към дискредитация на вожда, др. Сталин?
Отговор: Даденото деяние, т.е. рисуването на този портрет, признавам за антисъветско, но то е извършено от мен без умисъл. Повече нищо не мога да добавя. Написаното прочетох.
3. Осъден е на 5 години лишаване от свобода, след касация срокът е намален на 1.5 г. Към момента на осъждане, човекът е бил 22 годишен.
4. Тъжно, че чак страшно.

*на сн.: гореспоменатият портрет

събота, 27 октомври 2012 г.

Сталин и Платонов


1. Сталин, който се изживявал като познавач на литературата, обичал да преглежда кой какво е написал и често слагал оценки по полетата на книгите. Това служело за указание кой да бъде пощаден, а кой репресиран.
Например, Андрей Платонов. Умирам си от кеф, като си представя как бетонният пролетарски мозък на Сталин се сблъсквал с нечовешки асоциативните текстове на Платонов. От друга страна, умирам от страх да не го убият, като чета какви ги е писал. Обаче, поради абсурдите на системата - го пощадили физически, просто не го издавали.
Цитатите са от "За запас" и от "Усъмнилият се Макар", писани 1929-30 гг. /по "Сталин и писателите", Б. Сарнов/
2. Платонов:
"Духът и делото на живота на масите - това е истинско, но за дружелюбно чувство, на нас ни трябва конкретна личност на земята. Ще засея земята и ще отида да погледам Сталин: чувствам в него своят извор".
Сталин, /с червено по диагонал на страницата/ пише: 
"Подлец"
3. Платонов:
"Ленин се засмя и това радостно налягане на живота унищожи от лицето на Ленин, всички смъртни петна на мисъл и умора.
......... След връщането си на село, Упоев започна да действа по-хладнокръвно. Когато в него забушуваше прекалено революционно чувство, Упоев се удряше по корема и викаше: "Умри, стихийо!" 
Сталин /на полето на страницата/ пише:
"Тъпанар! Пошляк!"
4. Платонов:
"Вярващият в гадината-бог разстройва социалистическото строителство, разваля, този безумен член, настроението на масите, движещи се напред с темп!"
Сталин: /на полето на страницата/ пише:
"Тъпанар"
5. Платонов:
"Отнякъде се чуваше работещ трион и отвсякъде се раздаваше познатият, като камбанен звън, охраняващ глас на кучетата, работещи за комунизма със същото старание, с което и за кулашкия капитализъм".
Сталин /на полето на страницата/:
"Панаирджия!"
6. Ами да, панаирджия. Гид в панаира, който те построиха.

* Андрей Платонов /1899 - 1951/