петък, 31 декември 2010 г.

Ефект на Шекли

1. Сложих си мъничко софтуерче, което прецизира работата на файруола на Уин7. Не защото съм параноясал, а по чисто функционални причини - една програма без да ме пита се свързва със създателите си и им съобщава, че е кракната. И те ми я инвалидизират, нищо лично.
2. Софтуерчето обаче, започна да хваща всички програми, които искат да излязат или влязат в интернет и с камбанен звън да ме пита какво смятам да правя. Получи се това, което наричам ефект на Шекли. Той имаше един разказ, в който
главния герой беше заплашен от множество опасности и някой му подари Универсален Спасител - нещо мъничко, което той глътна и то започна да го предупреждава за всички рискове.
3. Хитростта е в това, че на героя му се прибавиха доста врагове допълнително, защото Спасителят вкара и списък със свои, за които нашия човек и не подозираше.
4. Все си мисля, че това доста често се случва и в живота. Но да давам примери - не сега.


* на снимката: дебел охра-метеор разцепва изцъкления небосвод

четвъртък, 30 декември 2010 г.

Бог и бръснар - притча

- Бог не съществува! - обяви бръснарят, докато подстригваше поредния си клиент.
- Как разбра? - иронично попита клиентът.
- Ако го имаше, нима щеше да остави толкова много нещастни, бедни и болни хора да скитат по улиците?
- Сигурно си прав - клиентът се замисли тъжно. Интересно, че и ти, бръснарю, не съществуваш.
- Как бе, ето ме!
- Не, не съществуваш. Иначе защо толкова много хора ходят неподстригани и небръснати по улиците.
- Знаеш ли, работата е там, доверително прошепна бръснарят, че те просто не идват при мен.
- Така е и с Бога - усмихна се клиентът.

понеделник, 27 декември 2010 г.

Псевдонаука - кратко ръководство

1. Преди петнайсетина години, когато все още ми беше интересно да се занимавам с наука, аз се научих да щамповам статии на пси тематика. Прочетох Кун, Ръсел и най-вече препрочетох за стотен път Илф и Петров и разбрах, че съм на прав път. След като усвоих определени кодове, видях, че статиите ми вървят доста добре по разни конгреси и малко по-трудно в печатните издания.
2. Опитът ми показа, че да се играе на наука може също така добре, както и на бикове/крави, кръстчета/нулички, етц., стига да спазваш определена структура и да ползваш определен речник. Извадих си и думите, които поставени в някакъв, по същество налуден текст, веднага му придават силно наукообразен вид. Не съм скръндза, ето ги думите:
парадигма
кредитирам /реалност/
верифицирам
модалност
аутопоезис
наратив
конструкт
атрибутирам
инвариантен
3. Веднъж, един колега невролог, ме помоли да му натракам едно съобщение за постерна сесия на някакъв конгрес. Как се развихрих само! Сформирах чудесни групи /контролна-здрави и втора - с болни/, приложих лека статистика, направих прекрасни изводи. Всичко беше абсолютно измислено, разбира се, нито един пациент не пострада.
4. Не ми стигна това, ами и сканирах две много красиви графики от една книга за прихиатричните класификации, някакъв клъстърен анализ беше, не помня, с Фотошопа ги "актуализирах", да са по темата. Колегата, каза, че всичко е минало прекрасно, но особено са ги заинтригували графиките и той малко се е поизпотил, докато им ги обясни.
5. Чак през 1996 излиза аферата Сокъл, където той прави подобен красив жест, ето тук така че, аз съм първи.
6. В ада това ще ми го признаят, хаха.

*на снимката: фотографирах секретен експеримент на изоставено летище до Драгоман. Успешно приземяване на кашон от детско камионче "dede". Мъглата е правена с Фотошоп.

вторник, 21 декември 2010 г.

Хармс и часовниците

1. Д. Хармс, "Синята тетрадка", текст N.10

Живял един червенокос човек, който нямал очи и уши. Нямал и коса, така че, червенокос го наричали условно.
Не можел да говори, тъй като нямал уста. Нос също нямал. Нямал даже ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и никакви вътрешни органи нямал. Нищо нямал! Така че, не е ясно за кого става дума.

Всъщност, по-добре да не говорим повече за него.

2. Не мога да обясня защо, но ми се струва, че този часовник, по някакъв начин е свързан с текста на Хармс.
В първият момент е трудно, защото имаме замяна на символ с текст. Всъщност, символът-знак е заменен с език-знак, /който трябва да се разшифрова, т.е. прочете и предполагам, че това ни обърква и забавя първоначално/.

Хармс сам съм си го превел.

понеделник, 20 декември 2010 г.

Mедицинските метафори


1. Четох преди малко поредните глупости, свързани с открития в мозъка. Хората постоянно искат да им откриват някакви центрове. Очевидно търговските не са им достатъчни и те адски живват като им споменат за Център на плача, Център на яденето на сух шпек и други подобни. Поредният американски учен, /съдейки по името му - чист WASP/, казва се Wei-chun Wang от Калифорния /UC Davis/ е открил място в мозъка, което отговаря за "абстрактните несъзнавани спомени". Глупостта е твърде голяма и някой път ще ме закара в гроба.
2. Също така, хората много обичат нещо да им се оросява, особено в мозъка. Очевидно, те си представят капилярите като малки тръбички, които висят някъде в нищото и пръскат кървава роса, която е хубаво да е повечко и тогава паметта ти е отлична и вършиш по-малко глупости. Понякога се опитвам да им намекна, че подобно състояние се нарича хеморагичен инсулт и води директно към по-добрия свят. Ама не, много съм бил мрачен.
3. Друго, което обичат, е да чуват, че невроните не се регенерират и всеки път, когато се ядосваме умират n брой нервни клетки. И как го изчислихме това? Много просто - някой американски Чинг-Ачх-Ук е бръкнал с микроскоп в мозъка на случаен минувач, нервирал го е и трескаво е започнал да брои, преди оня да го дари с един прав десен. И с право.

* на снимката: кула в чакълотрошачна фабрика отвътре. Прилича на нещо, а е друго

неделя, 19 декември 2010 г.

Бразилската визия

Интервю с д-р Пауло Убиратан, главен лекар на болницата в Пуерто Алегрия, Бразилия

Въпрос: Упражненията за сърдечно-съдовата система удължават живота, това истина ли е?
Отговор: Сърцето е създадено за извършване на определено количество съкращения. Не ги хабете за упражнения. Животът ви ще изтече независимо от начина на използване на сърдечните съкращения. Това е все едно да се надявате, че ще удължите живота на автомобила си, ако го карате по-често на висока скорост. Ако искате да живеете по-дълго, използвайте сиестата.

В. Трябва ли да спрем употребата на червено месо и да прибавим повече плодове и растителна храна в диетата си?
О. Трябва да сме наясно със стратегията на храненето. С какво се хранят кравите? С трева и царевица. Това е именно растителна храна. Поради това, парче говеждо е най-ефективният начин да вкараш растителна храна в организма си. Искате зърнени култури? Яжте пилешко.

В. Трябва ли да се намали употребата на алкохол?
О. Ни най-малко. Виното се прави от плодове. Брендито – това е винен дестилат, което значи, че от плодовете е отстранена течността, поради което то става много полезно.
Бирата пък се произвежда от зърно. Не я ограничавайте прекалено.

В. Как заниманията със спорт помагат да се намали излишното тегло?
О. Никак. Единственото, до което довеждат упражненията на мускулите е до увеличаване на размерите им.

В. Шоколадът вреден ли е?
О. Това е какао - още един представител на растителната храна. Добър хранителен продукт за постигане на чувство на щастие. Животът не трябва да е пътуване към гроба с намерение да пристигнеш там в чудесно здраве, с привлекателно и добре запазено тяло. Най-добре е пътешествието да започне с бира в едната ръка и сандвич в другата и да завърши след многократни занимания със секс, с едно уморено и напълно използвано тяло и с възгласа: това прекрасно пътешествие си струваше труда!

В. Какво още бихте ни посъветвали?
О. Ако постоянното ходене беше полезно, пощальоните щяха да са безсмъртни. Косатките през целият си живот плуват, ядат риба и пият вода и въпреки това са крупни животни. Зайците бягат и скачат без да спират, но живеят не повече от 15 години. Костенурките не бягат и не вършат нищо и живеят до 450 години.

/преведено от Рунет/

петък, 17 декември 2010 г.

Жени и джипове

1. Разработвам доста сложна класификация на жените, каращи джипове. Очевидно е, че първият класификационен признак ми беше "блондинки/неблондинки". После включих възраст "18-50/51-100". После включих "такива, които са сложили чантата си до себе си/такива без чанта". После добавих израз на лицето. Получиха се 6 вида изрази:

- не знам какво се случва с мен, но нещо правя, нали виждате;
- мога да си позволя доста повече от вас, нещастници;
- аз не исках джип, но мъжът ми настоя;
- карам джип, защото е практично /е'са мога да се изкача до Рилските езера/ и безопасно /ако до ЦУМ ме нападне усурийски тигър, ще оцелея/;
- взех го от мъжа ми само за днес, да закарам детето на балет;
- след всичко, което направих, мисля, че заслужавам тази кола;
После видях, че едните докато карат плещят по телефон /нищо, че не бива/, а другите - не. После видях, че някои от тях се обличат в хармония с цвета на колата, а други - не.
2. Ясно е, че нещата доста се усложниха. На този етап още е рано да привършвам и да кодирам признаците. Казвам, тоест, че все още е рано да си обнародвам класификацията, след което всеки да може да каже: "видях жена в джип от типа 1C7N3F14/11".
3. Докато се чудех как да продължа, изведнъж ме осени, защо съм блокирал - не ми стига информация. Както четох в литературата, налага се да започна теренни изследвания. "Да изляза на терен", както казват социолозите.
4. Аз разказах всичко това на Роси, споделих и за специфичния метод, който /в името на чистата наука/ ще ми се наложи да приложа. Тя ме изгледа доста особено и продължително.
5. Мисля, че ще изоставя тази тема. Ще се заема с "типология на гробищните паркове в София-град". Искам да ми е спокойно вкъщи.


* на снимката: въоръжена блондинка на кон /Чипровски манастир/

вторник, 14 декември 2010 г.

Купи/продай

1. Един път си търсех някъв по-специален фотофилтър. В магазина - продавачи много, но всички заети да вкарват някакви данни в някакви компютри и не ме виждат. Аз си знам - в Бг клиентът винаги е рисков за бизнеса. Той разстройва организацията, забавя темповете на ръста, занимава продавачите с несвойствени дейности, спира инвестиционните потоци и може да доведе до фалит един, иначе успешен бизнес.
2. Добре, че докато се потях от гняв и предразсъдъци, се сетих да издам сравнително силен нечленоразделен звук. При мен веднага дотича бледен юноша. Като начало, му помогнах да намери именно филтъра, който търся, а не този, който той смяташе, че ми е нужен. После му обясних как действа, какви видове има и накрая го помолих да ми даде да го пробвам /носех си камерата, разбира се/. Оказа се, че диаметърът ми пасва, но гривната ми е широка. Започнахме да търсим подобен, но по-тънък. Не намерихме. Накрая, момчето ми призна, че е тук за първи ден и все още не е запознат с подробностите. Пожелах му успех и си тръгнах.
3. Отдавна вече, когато отивам да си купя нещо аз съм драстично по-компетентен от продавача, нищо, че той има титла "продавач-консултант", а аз съм обикновен досадник.
И това не е, защото съм по-умен, а защото съм проучил в интернет какво ми трябва, знам спецификациите, знам как работи, прочел съм по форумите за плюсове и минуси, прочел съм да внимавам да не ми предложат нещо подобно, но по-скъпо и по-кофти и т.н..
4. Получава се така, че в един момент аз започвам да консултирам продавача. Обаче много внимавам, това са нежни, раними хора и аз не трябва в никакъв случай да показвам, че съм по-компетентен от тях, защото ще се затворят в себе си, ще заплачат и може би ще се самоубият.
5. Обикновено балансирам с идеята, че продавачът е с мощен интелект, а аз съм някакъв келеш, който е запознат само с конкретен артикул. Той е фундаментален, аз съм повърхностен. Тъй, тъй.
6. Изчаквам да си каже урока, да ме насочи в грешната посока, а после меко, но настоятелно, го връщам отново към необходимата ми джаджа. Така пазарувам, няма начин.

* на снимката: купувачи чакат да бъдат обслужени.

неделя, 12 декември 2010 г.

Кодовете


1. Изобщо не ми е интересна истерията Уикиликс, но докато се мъчех да си скрия ушите от писъка, попаднах на интересни текстове за шифроването на информацията в интернет.
През 90-те в интернет е имало група, наречена Cypherpunks, нещо като „шифропънкове”. Тези момчета, са се надявали, че криптографията, т.е. шифроването на съобщенията ще им помогне да придобият информационна независимост и специалните служби не ще могат да им четат кореспонденцията. Така, те ще успяват да пускат всякакви документи, към които Службите са много чувствителни.
Очевидно, целите са поне две: да не може да се проследи пътят на съобщението /защита на анонимността/ и да не може да се прочете самото съобщение /защита на информацията/.
Получава се красив парадокс – разменят си информация чрез толкова сложна система за шифроване, че само те могат да си я четат. Тогава, какъв е смисълът от всичко това? Простосмъртните нито могат, нито искат да се занимават с раз/шифроване и други подобни глупости. Те искат сайт, на който всичко да им е сдъвкано.
2. Обаче механизмът, който са използвали шифропънковете е впечатляващ - система от анонимни римейлъри /препращачи/. Ето как: А иска да изпрати писмо на В, но ЦРУ или някой подобен, прослушва трафика на А и В. Ако се използва PGP софтуер - той е общодостъпен, всеки може да го пробва, ще се скрие информацията, но не и факта, че А е изпратил писмо на В, а това е опасно. Тогава се постъпва така. А изпраща писмо на анонимен потребител /римейлер/ В1, шифровано с ключ b1 по общодостъпната PGP процедура. В1 получава писмото, разшифрова го, а вътре има писмо адресирано до В2 и зашифровано с ключ b2. Той го изпраща на В2, който си го разшифрова /с ключ b2/ и вижда вътре друго писмо, за получател В3 шифровано сключ b3 и т.н. Последният по веригата вижда писмото за В и го изпраща както си е шифровано, но не на мейла на В /той се прослушва/, а на някой тематичен форум, който В понякога преглежда. Обаче, на пичовете това не им стига и те измислят още фокуси – списъкът на римейлърите всеки път е различен и се избира по случаен признак, а в някое писмо има указания за поредния римейлър да изчака известно време, за да не могат Службите да съпоставят трафика по време, ако допуснем, че контролират всички по веригата.
3. Тази система е интересна, защото много изчистено илюстрира до какво води фанатизмът в някоя област на човешкото поведение.

* на снимката - графити в подлеза на Южен парк

събота, 11 декември 2010 г.

Изпълнение на желанията

В бара цари пълна скука, барманът за стотен път унило излъсква чашите. Внезапно, вратата се отваря и вътре влиза изискан господин, под ръка с две суперкрасавици и с портокал вместо глава.
Той сяда и поръчва на всички по едно питие, плаща със стодоларови банкноти, оставя огромен бакшиш. Всички го гледат възхитено, нищо, че вместо глава има портокал.
Барманът, който иначе не е любопитен човек, все пак не издържа и го пита: как е станало така, че при това приказно богатство, има портокал вместо глава?

Посетителят хич не му се разказва за това, но накрая скланя:
- Много отдавна, тъжно мълви той - когато бях ужасно беден и нямах даже какво да ям, се разхождах по един плаж и там в пясъка намерих полузаровена здраво запушена делва. Когато махнах тапата /с доста усилия/, оттам излезе зеленикав полупрозрачен джин. Той ми обясни, че е бил затворен в делвата три хиляди години и сега, за да ми благодари, иска да ми изпълни три желания.

Като начало, аз поисках от него да имам много пари и те никога да не свършват.
- Слушам и изпълнявам! – каза джинът и оттогава наистина, парите ми никога не свършват.
- Второто ми желание е, да се харесвам на всички красиви жени на света.
- Слушам и изпълнявам – каза джинът и оттогава винаги съм заобиколен от най-големите красавици.
- Третото ми желание, започнах аз – и тук изглежда малко се пообърках – е да имам портокал вместо глава.
- Слушам и изпълнявам – каза джинът.
/от Рунет/

четвъртък, 9 декември 2010 г.

За захарния памук

1. Леле, леле, Капитал-Лайт се е напълнил с оня тип текстове, дето не е ясно защо са написани и съответно, защо ги четеш. За филма на Уди Алън обаче, е перфектна. Но Терзиев ми е приятел, което значи, че няма как да не пише блестящо.
2. E, след като ще си общуваме с текстове, трябва много да внимавам, кои са ми приятелите. Не искам проблеми.
3. Трябва да има поговорка: покажи ми с чии текстове дружиш и ще ти кажа какъв си.

вторник, 7 декември 2010 г.

Едно бързо текстче

1. Това, което ни подвежда постоянно, е желанието нещата да стават бързо. За съжаление, добрата практика и добрите резултати са свързани с непрекъснато отлагане и стъпаловидни постижения.
2. Каква полза да си добър хирург и да реагираш бързо, след като после губиш болния от вторична инфекция, вследствие на лошите следоперационни грижи?
3. Винаги ти трябва повече време, за да облечеш личните си открития в доброжелателни метафори. Бързото говорене или писане неминуемо води до един микс от агресия и пейоративност, което в края на краищата се оказва банална злоба. За неподготвения слушател, това прилича на откровение. Илюзията идва от това, че сякаш те подканят да влееш потока на собствената си агресия към общата лайняна река.
4. Няма значение, че телата ни, здраво заредени с химия /от храната и въздуха/, по естествен начин излъчват агресия. Ейсид стилът все някога ще залезе и на мода ще излезе бавното, очаровано, онирично писане и говорене. Но още е рано, знам ли.
5. Животните убиващи жертвите си с отрова се оказват еволюционно доста по-неефективни, в сравнение с другите зверчета, които просто скачат и те захапват за гръцмуля.
6. Мъдростта в този контекст е една прелестна забавеност, която ни дава възможност да облечем вижданията си /разбирай - желанията си/в достатъчно качествени метафори, за да пробият двете цензури - на личната реалност и на реалността на другия. Уффффф.

на снимката: мазето на изоставена болница /бившата Транспортна б-ца, кв. Военна рампа/

събота, 4 декември 2010 г.

Детски истории

1. Понеже обичам да събирам детски истории от 2 до 5, ето една нова:
Момичето е на 3, умно и злоядо. Сутрин, на детска градина казвало, че е закусило вкъщи и не е необходимо да яде отново. Това обаче не било истина и скоро измамата се разкрила. Родителите - двама млади отворковци, обладани от възпитателните принципи на сем. Адамс и чужди на хуманистичната традиция, дошла ни от френските преводи, му казали на момичето откровено, че ще му отрежат ръчичките, ако не яде. Детето спешно прояло.
2. В първия момент малко ми се изкълчи ухото, но после, като се замислих - ами и аз някога използвах подобни тези при моите момичета. И какво - сега са си бързи, смели и сръчни, както всички останали. Значи може.


на снимката: Бояна и Доротея - големи позьорки

сряда, 1 декември 2010 г.

Забраните

1. Руснаците пак ме довършиха с решението си да забранят хазарта /от 1 юли 2009/. Толкова слепи петна на национално ниво и толкова дълбоки инсайти на индивидуално, просто съм възхитен. Това е все едно да забраниш автомобилните задръствания или снега през зимата. По-интересни са ми начините, по които забраната се избягва.
2. Като начало, се появиха т.нар. лотарийни клубове, с модифицирани игрални автомати, които не приемат пари, а фишове на различна стойност, купуваш ги на входа. Това беше вратичка в закона, защото лотариите са разрешени.
После - интернет кафетата задължително получиха достъп до онлайн-казина /сървърът е на офшорна територия/
После - джънкет /junket/-туризъм - туристически фирми организират 3 до 7 дневни "екскурзии" в Монте Карло или друго подобно място и туристите залагат и разглеждат забележителности. Групите се формираха от база-данните на посетителите в бившите казина.
После - нелегални казина - влизането е само след препоръка от двама члена, с парола и т.н.
3. Малко след обнародването на този закон, забраниха и спортния покер /олимпийски спорт!/, но разрешиха букмейкърството на хиподрумите. Междувременно, властта се луташе да дефинира какво е "хазартна игра", защото доминото, което играят байчовците във всеки втори московски двор, също може да се играе вързано, както и всичко на този свят. Абе големи смешки, честно.
4. Апропо, бях свидетел на Горбачовската забрана /по-скоро редукция/ на продажбата на алкохол през 1985 г. В Москва, пияниците по улиците значително се увеличиха, по няколко причини, най-симпатичната от които беше, че започнаха да пият много сурогати.
5. Винаги е много вълнуващо да наблюдаваш хората, когато някой тъпанар се опита да забрани определен сегмент от екзистенцията им.

на снимката: прилича на "Тука има - тука нема", но всъщност е композиция, наречена "Масово погребение на Барбита". Снимах я миналата година в един московски музей за авангардно изкуство /"Винзавод"/.

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Джармуш

1. Снощи гледах последния на Джим Джармуш - "The Limits of control". Какво се иска: да кажа защо ми е харесал? Не знам. Или по стар соц. обичай да се запитам, какво е искал да каже авторът? Нищо не е искал да каже. Или може би е искал да каже: гледай филма, тъпанар! Асоциирай свободно, не ми се правИ. Каквото почувстваш си е за теб.
2. Затова си и мълча.

събота, 27 ноември 2010 г.

Стил лъв ю

1. Абе какво е стил? Натрапливо копиране на шаблони? Нямам идея.
2. Един клип на Никола Конте, приличащ на филм на Пазолини. Фини до хомосексуалност мъже; жени, след които забравяш какво си закусил /а не си закусвал!/.
3. Както се казваше в един чиклит /"Яж, моли се, дъра-бъра"/за италианците:
"...те толерират некомпетентни генерали, президенти, тирани, бюрократи и журналисти, но никога няма да търпят некомпетентни оперни певци, диригенти, куртизанки, актьори, режисьори, готвачи, шивачи. В свят изпълнен с нещастия и мошеничества, понякога можеш да се довериш само на красотата."

сряда, 24 ноември 2010 г.

Когнитивният дисонанс

1. Една позната била на ресторант и като си тръгвала, облякла чуждо палто. Пак черно, но чуждо. Някъде след две пресечки видяла, че палтото и е с капси. "Ама че тъпо", казала си, "отиваш на ресторант и ти слагат капси на палтото"? Разтревожена, тя си бръкнала в джобовете да види там ли са и ключовете. Обичайното движение не и свършило работа - джобовете били по-плитки и разположени по друг начин. "Смяната на джобовете е доста по трудоемко и е трудно да се извърши в условията на ресторант", помислила си тя. Ключовете наистина намерила, но и те доста се били променили. Тогава и просветнало, че палтото не е нейното.
2. Колко великолепно работи мозъкът. Той си пуска цялата картина /еталонното палто/, но веднага започва проверка на отделните и части. И когато съедини фрагментите и получи картинка на друго палто, започва разтревоженото хленчене.
3. Красиво и неприятно преживяване е когнитивният дисонанс, но той трябва да бъде неприятен по дефиниция. Това е лека или по-силна асиметрия, която те кара да се питаш: "дали не полудявам?" и която е в основата на всяко познание.
4. Но и удоволствието от възстановяването на статуквото е много голямо. Нищо, че е за кратко.


* на снимката: В първият момент реших, че е Айфеловата кула

петък, 19 ноември 2010 г.

Пак за паметта

1. Как да отделя субективното от обективното. Това е променлива. Ние наблюдаваме себе си ту отвън, ту отвътре и това става без прекъсване, с по-голяма или по-малка амплитуда. Ежедневието ми се състои от хиляди непрекъснати редувания субект-обект.
2. Аз ту живея /поглед отвътре/, ту осъзнавам, че живея /поглед отвън/. И само паметта ми помага да съм сигурен, че съм аз всеки път.
Мозъкът ми постоянно отново и отново, събира информация от тялото ми за мен във всеки конкретен момент и я сравнява с това, което вече знае за мен /обръщайки се към паметта/. Мозъкът ми автоматично пулсира с въпрос: Кой си ти? Кой си ти? Кой си ти? И сам си отговаря: "Това съм аз бе, аз съм! Бял, с очила, с брада, с лакиран нокът на крака и т.н.
3. И така си живеем двата аза.

* на снимката: не е възможно това куче да е и пред и зад стълба.

сряда, 17 ноември 2010 г.

Напускат джаза

Винаги когато съм на джаз концерт, наблюдавам следното: някъде 15-20 минути след началото, някакви хора стават и си тръгват. Това не мога да си го обясня. Предположенията ми:
А. Това са хора, които са си мислели, че отиват на концерт на Григ, на рояла - Веско Стамболов. Още в самото начало са се почувствали леко боднати от атмосферата. Вместо костюмирани мъже със значителни физиономии, пушещи във фоайето и скръбни жени с рокли-гол гръб, виждат несериозни пичове с опашки и техните руси девойки-красоти, които весело подскачат около тях.
Още от първите тактове, когнитивният дисонанс нараства. Първо, Григ не е писал за саксофон, баскитара и маримба, второ не е ясно защо творчеството му трябва да предизвиква такива крясъци и възторг. Все пак, изчакват малко за да видят няма ли някой да излезе на сцената и да съобщи: "Скъпа публико, станала е малка грешка. Сега тези хора-афроамериканци ще си отидат и ще дойде г-н Стамболов с програмата си. Още един път се извиняваме, негрите са утре, те са се объркали нещо".
След като това не се случва, тези хора възмутени си тръгват.
Б. На някакви хора от публиката, неприятен женски глас им е съобщил по телефона, че преди 18 години, след романтична ямболска вечер с камериерката на хотела, в който са били командировани, се е родил чудесен нов живот. Сега момчето е на 19 и си иска издръжката за периода накуп, в кеш. Т.е., не иска акции, заменки, фючърсни книжа, а банкноти. Ясно е, че такъв човек веднага ще скочи от мястото си и ще полети нанякъде, независимо от жанра /джаз ли, кино ли, ще хукне веднага!/.
Ц. Това са хора, които искат незабавно да посетят тоалетната. Да, но после защо не се връщат, аз нали следя?
Д. А има едни, дето пък заспиват. Роси например, съм я виждал заспала на Стенли Кларк, точно когато дъни най-суровия си фънк! Ънбиливъбъл.

Ето такива наблюдения и мисли обикновено ми пречат да гледам и слушам спокойно концерта си.

* на снимката: Бояна спи под ръката ми, но не на концерт.

вторник, 16 ноември 2010 г.

Вход и изход

1. Когато тия дни умря алкохоликът на входа, аз много се зарадвах. Толкова неща няма да се случват вече:
да пикае в асансьора, да пикае пред асансьора, да разбива входната врата, защото с алкохолната си моторика не може да улучи ни една ключалка в този крехък свят, да спи на стълбите, да води приятелчета на гости /"да адва френдове", както би се изразила Доротея/, спектърът му беше сравнително богат.
2. Промени се и социалният профил на входа, изчезна една важна роля. Почти всеки вход в блока ни си има алкохолик. Умират сравнително млади, но някои са поразително издържливи, въпреки говната, които пият.
3. И все пак, не трябва да съм лош към тях, защото нали и те имат някакво значение за света. Например: увеличават ентропията в квартала, медиират общуването ни с извънземните, учат ни да сме добри към по-слабите и някакви други плюсове, за които в момента не се сещам.
4. Интересно, аз като умра дали някой ще се зарадва толкова, колкото аз в този случай?


* на снимката: така си представям изходът към другия свят.

събота, 13 ноември 2010 г.

Брейк в убежденията

1. Един път се запознах с жена, която беше работила известно време в Мозамбик. Тя ми разказа, че според местните вярвания, човек като умре, напуска дома където е живял, но не и мястото. Поради това, ако си наблюдателен, докато се шляеш из пазара примерно, можеш да видиш в тълпата да минава починал близък. Само че, не можеш да го приближиш, той винаги някак си изчезва сред хората.
2. Аз и казах, че тези вярвания много ми харесват и ще си ги запиша, за да не ги забравя. Тя ме погледна замислено и каза: "да, но интересното е, че това се случва наистина". После разказа за едно или две такива преживявания, случили се лично с нея - там.
3. Знам, че това е точно така, няма и капка измислица или лудост. Начинът е прост - трябва да попаднеш на съответното място, да се слееш максимално с него /стига да можеш да си го позволиш/ и чудесата тръгват. МЕСТНИТЕ чудеса, да уточним.
4. Затова си мисля, че идеята ми да видя кентаври не е толкова налудна, колкото твърдят някои мои приятели. Знам мястото - Гърция, п-ов Пилион, трябва да отида и да спазя определени процедури. Искам само време и съвсем малко кинти.

* на снимката: вероятно по пътя за натам ще срещна и други странни същества.

неделя, 7 ноември 2010 г.

Медицинската инициация

1. Докато пациентите издивяват от ритуалите, необходими за да получат достъп до помощ /не говоря за пари или за усмихнати предложения да влязат в програма - т.е., да станат лабораторни животни за нови лекарства/, лекарите не стоят без работа и измислят още процедури за инициация.
2. Властта никога не е достатъчно - аксиома. Предполагам, че има рефлексивни лекари-непсихиатри, които си дават сметка, че по дефиниция са във властта - малко ли е - владеят информация за това колко ще живееш, какво по-страшно от това? Разбирам, необходими са и външни властови атрибути. Вече всички се обзаведоха с големи бюра, столове тип "Президент", плоски монитори, ходят с невъзможни фирмени престилки и елеци с тайнствени надписи по тях /вариант на уличната сандвич реклама/. А табелите пред кабинетите? Джелезо! В смисъл - металните се котират най-високо /Пак Фройд, няма как/.
3. Добре, всичко това е вече описано /например у М. Балинт/ и поради това - банално. Да видим сега, някои по-фини прояви на медицинска магия. Скоро влязох в кабинета на един колега. На стената - мамсиджейс колко дипломи. Красиви, шарени, със златни печати. А рамките - нямам думи - хвърлят медните си оттенъци и сякаш ти казват: "Ти къде бе, Петров?", цитирайки класическия виц.
4. Завидях моментално. И понеже не вярвам, че количеството води до качество /не съм хегелианец, не/, а само до натрупване на бездънна скука, реших и аз да си окача, но не десет, а една-две, които сам ще си изработя.
5. Грижливо си избрах университетите, /американски разбира се, други не признаваме/, изкарах картинки на техни примерни дипломи от Гугъла, включих Фотошопа, премахнах надписа "Sample", вписах имената си и измислих няколко курса, които биха ме заинтригували. Стана супериорно. След това веднага загубих интерес, както често става с мен.
6. Сега тези дипломи тъжно седят някъде по дисковете ми. Скоро попаднах на една и реших да напиша тази история.
7. Извинявам се, ако съм обидил някого.

четвъртък, 4 ноември 2010 г.

Тънки разлики

1. Има един руски писател Дмитрий Горчев, за съжаление почина неотдавна доста млад, пишеше малки приказчици. Ето една от тях:

Веднъж Пинокио си купил карта на звездното небе на Южното полукълбо и тръгнал с нея към някакво място. Върнал се след две години, побелял, със счупен нос.
Тогава Буратино взел същата тази карта и тръгнал с нея към същото това място, и се върнал след петнайсет минути с думата "Задник", надраскана с пирон на гърба му, и с връзка гевречета на шията.

2. Съжалявам, че не съм аз авторът. Обаче, Сенека е казал: "Всичко, което ми хареса, приемам за свое". Старчето е без грешка.

сряда, 3 ноември 2010 г.

Дискретизация на четенето

1. Преди време, четох в Билборд /списанието, не рекламното табло/, че музикалният албум в бъдеще ще отпадне като формат. След като можеш да си купиш и изтеглиш отделни парчета от интернет, защо да плащаш за цял албум? Всички знаят, че в един албум я има, я не - 2-3 неща, които наистина си заслужават. Останалото е пълнеж до 75-те минути и ги слушаме от куртоазия към любимата група. /Има и изключения/.
2. Имам друга нелоша идея. Защо да купуваме цяла книга, не е ли по-добре да си поръчаме отделни глави /но разбира се, задължително първата и последната/? Хем ще си спестим време, хем ще имаме неясното чувство, че сме я прочели.
3. Например - Моби Дик на Мелвил. Абсолютно желязна книга, но много дебела. Окей, поръчвам си 1, 2, 6, 19 и 59-та и епилога. Някой пък, ще предпочете 1, 7, 12, 33 и 42-ра, защото всеки си има вкусове, които трябва да се уважават, нищо, че не ги разбираме.
4. Така ще емулираме съвременния наркотично-накъсан, клипово-ютубен памук в главата си. Усещането ще е супер, защото там той ще се смеси с други подобни аудиовизуални памуци, които с красив слой ще покрият плочата излята по времето, когато четяхме нормални неща, по нормален начин, без бързане, без компресиране.
5. Ще стане нещо като надрусване с книги. "Конгениално", казва Остап Ибрахимович.

* на снимката: три стари книги - две червени и една бяла

вторник, 2 ноември 2010 г.

Монголската история

1. Едно време, като учех в Москва, се запознах с две монголки. Бяха ми толкова екзотични, че ги гледах с огромен интерес и симпатия, а на тях им беше приятно, защото руснаците пък, ги подминаваха с обичайната сърдечна усмивка, маркираща зле стаено имперско презрение.
2. Имената им, ми звучаха като упражнение по сценична реч: Ерденечмег Лавгагийн и Оюнцацег Лхагва. Такива красиви извивки на езика, как да не ги наизустиш.
3. След обичайните научпоп разговори, в които всеки се стреми да изкара страната си люлка на цивилизациите, напрежението спадна и започнахме да обсъждаме по-човешки теми.
4. Например, всички монголски имена се оказаха говорещи, Ерденечмежката, означаваше "Тайно съкровище", а за Оюнцацежката не помня, но пак нещо безценно беше. Аз имах към тях няколко прости и един по-сложен въпрос.
5. Простите бяха: каква е била азбуката им, преди руснаците да им нахендрят кирилицата и дали са били будисти, и какво следва от това.
6. Носеха малко и на майтап. Например, мисля, че не се разсърдиха, като им предложих варианти за монголски мъжки имена, като например: "В-горещият-следобед-пожелавам-ледена-бира" или "Постоянно-се напивам-като-талпа-и-затова-нямам-личен-живот"
7. Много добри момичета. Когато ме поканиха на саморъчно направени курабийки, аз отидох за да задам трудния си въпрос. Курабийките представляваха малки тестени топчици, замесени с овча лой, а трудният ми въпрос беше: наистина ли имат такъв прекрасен обичай, като дойде гостенин, стопанинът да му предоставя жена си. Май не им стана приятно, отрекоха, разбира се.
8. Мисля, че не се обидиха, но за всеки случай аз изядох доста лоени топки, което сякаш ги поласка и заглади ситуацията.
9. В друга една книга се използваше изразът: "Да погълнеш жабата", смисълът е същият.

*на снимката: Три спомена и техния носител

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Холотропно придихание

1. Преди време ме поканиха на семинар по холотропно дишане. Съчетано с ребъртинг, баси. Концепцията накратко е, че ако дишаш по определен начин, с теб се случват някакви промени. Предполагам, че те са точно толкова нелепи, колкото и методът, въпреки че, могат да ме обвинят в скептицизъм. Или в холотропофобия? Или в ребъртингоомраза?
2. И какви са тези промени? Ставам по красив, но психотичен? Спира да ме боли гърбът, но дъщерите ми се омъжват за близнаци - сомалийски пирати? Не, не желая това. /Да не забравя: не ща и ребъртинг/.
3. Семинарът го водел ученик на самият С. Гроф. Уважавам ранния Гроф, с ЛСД-то, но после той става неудържимо глобален и съответно - главоболен.
4. Ако става дума за звезди, веднага се сещам за срещата си с един внук на Фройд, преди години. Той прочете доста банална лекция за влиянието на психоанализата по света. След нея, въпроси по темата - никакви, но въпроси за дядо му - всякакви, нали затова беше дошъл.
5. Внукът се оказа обикновен инженер-химик, и извинително мълвеше: "Виждате ли, аз тогава бях много малък". Колегите ми обаче, калени в подобни безмислени срещи, настояваха: "Все нещо сте запомнили, де!"
Човекът притихна предоргазмично и изхвърли следната фраза:
- Ами, дядо ми беше вече много болен и не ме пускаха при него. Помня, че му даваха супа.
6. Топъл, човешки спомен. Тогава май се почувствах променен. Или осупен, знам ли.

*на снимката: красотата на естествената промяна. (Детайл от стена в градската баня в Бояна - негатив).

събота, 30 октомври 2010 г.

Да не четем Достоевски

Ахматова в спомените на А. Найман:
От тоалетната излиза синът на нейна позната с "Престъпление и наказание" под мишница. Ахматова казва: "Безпокоя се за него. Маяковски също не прочете ни една книга в живота си, накрая прочете Достоевски и всички знаем как свърши това".

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Хърби Хенкък

1. Снощи - концерт на Хърби Хенкък. Ухааааааааааааа!
Имаше всичко - и акустика и електронни клавири и семплирани гласове на отсъстващи музиканти. Това за техниката. От музиката - също имаше всичко, аз лично си открих мотиви от The man I love, и Maiden Voyage. Накрая - два смразяващи биса, без много настояване, единият - "Хамелеон".
2. Цялата вечер бях сигурен, че няма да поискам нищо повече от живота. Днес отидох на работа и веднага поисках, за съжаление. Е, от мене поискаха, аз поисках, тъй върви то.
3. От едно Бг интервю с Хърби научавам, че и в САЩ парите за култура не стигали в момента. За Хърби, слава Б., са стигнали.
Предполагам, че Хърби си е казал: "О, тъп въпрос! Чакай да им дам тъп отговор".

понеделник, 25 октомври 2010 г.

Eкология на разума

1. С помощта на езика ние взаимодействаме в едно поле на описания, в което оставаме по необходимост, когато правим изявления за света или за нашето знание.
2. Това поле е ограничено и в същото време - безкрайно. Ограничено е, защото всичко, което казваме е описание, и безкрайно, тъй като всяко описание създава в самите нас, основа за нови ориентационни интеракции и произлизащите от това нови описания.
Ф. Матурана, Г. Варела, The Tree of Knowledge

* на снимката: Дърво на познанието в Борисовата градина

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Банкирам славно

1. Стоя си пред една банка ДСК да изтегля малко кинти и мозъкът ми в полусъзнание регистрира битовизмите наоколо, под формата на въпроси: защо чакам на улицата, защо вътре има само една служителка, защо интранета им ту се губи, ту се появява, защо пред мен има две баби с метални бастуни и те на крак горкичките, защо някакъв млад работар изказва обичайните възмущения от качеството на услугата и се опитва да ме включи /но аз не съм вчерашен - напъхал съм си слушалки в ушите/ и т.н.
2. Докато чакам да "банкирам" идва един възрастен мъж, надниква вътре и казва правилната реплика:
- Даа, това не е Рио де Жанейро.
Въпросите ми веднага секват и започвам да мечтая.
3. Ако президент на Бразилия стане българката Дилма Русев, положително ще има някакви улеснения за българи, желаещи да попаднат във въжделената страна /аз съм един от тях/. Това биха могли да са евтини чартъри, дискаунти за хотели, плаж и проституция и не знам какво още.
4. Но това са дреболии, главната придобивка ще е, че при слизане на летището в Рио, ще мога тихо да промълвя:
- Даа, това е Рио де Жанейро.

понеделник, 18 октомври 2010 г.

За оргазма

1. Знаех си аз, според едно изследване на Индиана юнивърсити, 85% от мъжете смятат, че техните партньорки получават оргазъм по време на секс, а 64% от жените казват, че действително е така. (http://abcnews.go.com/Health/Sex/sex-surveys-masturbation-sheets-america/story?id=11776702)
2. Не знам нищо. Само ще добавя, че жените може и да симулират оргазъм /в 20% от случаите, dude!/, но мъжете пък, симулират чувства, а това е къде по-съвършено.
3. Трябва да се гледа спокойно на нещата. При старите автори например, няма драма, те направо декларират:
"Общество, в което всеки един не е обезпечен конституционно с право на оргазъм, не може да се счита за свободно." - Вилхелм Райх

* на снимката: случайна композиция

Руски виц

Пиян човек влиза в аптека и настоява да му продадат водка. От прозорчето отговарят, че това е аптека и не продават алкохол. Пияницата казва, че всичко разбира, влиза им в положението, знае, че не е евтино, но той има пари - и показва няколко банкноти.
Зад щанда възмутено го молят да спре и да се маха.
Пияницата, пребърква джобовете си и вади още няколко смачкани банкноти.
-Имайте страх от Бога – казва той, това са всичките ми пари!
-Нямаме водка, отивайте си, ще извикам милиция! – крещи разярената аптекарка.
Най-накрая, пияният си тръгва.
Връща се след два часа и вижда на витрината лист хартия, на който е написано с трепереща ръка: „Водка няма”.
- Значи все пак е имало - казва пияницата с тъжен глас.

неделя, 17 октомври 2010 г.

Беноа Манделброт - 20.11.1924-14.10.2010

"През по-голямата част от живота си, не успях да намеря място, където това, с което се занимавам да интересува поне още някого."
Б. Манделброт

Това състояние ми е странно познато.




* на снимката: фрактал на Манделброт - фрагмент
/взето от Wikimedia,Mandel zoom 11 satellite double spiral/

сряда, 13 октомври 2010 г.

Руиниране

1. И аз си имам своите радости. Снимах едно изоставено хале в района на Зах. фабрика. В дъното имаше две стаички, едната затапена с голяма ламарина, на която пишеше "Welcome to Нell", там не влязох. От другата стаичка се донасяше странен артефактен шум, при все, че наоколо цареше пълна пустота и разруха. Надникнах и какво да видя - вътре самотно цигане ровичкаше с пръчка из боклуците. Диалогът ни беше:
- Здрасти, приятел.
- Здрасти бате.
- Снимам тука съборетините.
- Добре, бате.
- Някои руини са много красиви.
- Много, бате!
2. На коловозите след гарата стоеше леля с оранжева жилетка и радиостанция. Разговорихме се някак. Обясни ми, че стои тук, за да даде чист път на влака.
Влакът се зададе и профуча през гарата. Жената силно се учуди, че е минал по друг коловоз, а не по който трябва. "Сигурно не е сработила стрелката", обясни ми тя.
Аз се учудих по-малко.
3. Пак ще трябва да разлистя Кафка.


* на снимката: халето, за което си говорихме

вторник, 12 октомври 2010 г.

Платонов - "Котлован"

"...Вощев захватил свой мешок и отправился в ночь. Вопрошающее небо светило над Вощевым мучительной силой звезд, но в городе уже были потушены огни, и кто имел возможность, тот спал, наевшись ужином. Вощев спустился по крошкам земли в овраг и лег там животом вниз, чтобы уснуть и расстаться с собою. Но для сна нужен был покой ума, доверчивость его к жизни, прощение прожитого горя, а Вощев лежал в сухом напряжении сознательности и не знал — полезен ли он в мире или все без него благополучно обойдется? Из неизвестного места подул ветер, чтобы люди не задохнулись, и слабым голосом сомнения дала знать о своей службе пригородная собака."

Платонов - кой би посмял да го преведе? И въпреки това - посмяват, няма как.


* на снимката - старинен градеж в Бистрица

понеделник, 11 октомври 2010 г.

Три английски филма

Три много добри английски филма, които някак си съм пропуснал. Има ги на Замундата.
Не съм толкова лековерен, че да ги рецензирам, в такива случаи strongly recommend тандема Б. Колев/Я. Терзиев
Филмите са:
"Банковият обир"/The bank job/:
2008, реж. Роджър Доналдсън
- добре пипната криминална история със замесени висши политици.

"Спомените на неудачника" /Flashbacks of a fool/ 2008, реж. Бейли Уолш
- тежко английско носталгиране по детството

"Това е Англия"/Тhis is England/ 2006, реж. Шон Медоус
- този е много добър, стилът напомня Трейнспотинг.

неделя, 10 октомври 2010 г.

Мъжкият, женската

1. При животните забелязваме, че мъжкият винаги е по-нагизден, пъстър, перест и златогерест. Женската е тихичка, сивее, скромнее, сякаш е дошла случайно и нищо не иска да ни съобщи. Стои си, гледа надолу /дано поне мисли за голо!/, докато ония се избиват за нея. Козлите например - засилват се от 50 метра и си блъскат главите със страшен трясък. Това много ми харесва, но въпросът ми беше друг.
2. При хората - точно обратното. Мъжът - скромен, сдържан, чак дрънчи. Единственият намек за възможен оргазъм - чувството му за хумор и някоя по-шарена вратовръзка. Жената трябва да се конти, да ходи с неописуемо поклащане, да се пръска с аромати /първоначално произведени от половите жлези на някои мъжки животни/ и да е адски привлекателна. Това страшно ми харесва, но питах за друго: какъв е този скрит разум, който така забавно инвертира нещата?

* на снимката - София, Зона Б5 - оптически инвертирана

петък, 8 октомври 2010 г.

Рошънбърг и Кейдж

През 1951 Робърт Рошънбърг открива в Ню Йорк изложбата си "Бяла живопис".
Специално това платно, вдъхновява Джон Кейдж да напише прочутата си пиеса 4:33.
Картината:



Пиесата

Witz

Една нещастна жена, толкова искала да провежда интелектуални разговори с мъжа си след вечеря, а вместо това, като хапнел, той извиквал: «Жена! В леглото!»
А веднъж колко гадно я измамил /тя никога няма да му го прости/!.
Хапвайки /и ракийка, и салатка, и вкусна манджа, и кремче-десертче/, той я попитал:
- Жена, ти чела ли си Ван Гог?
- Какво?! – не повярвала на ушите си тя
- В леглото! – зарадвано изкрещял съпругът.

сряда, 6 октомври 2010 г.

Момченце с автомат

1. На едно момченце дядото, му купил играчка автомат. Като истински - свети, шуми, гърми, само дето е от пластмаса. Колко се зарадвало детето! Стреляло, изпозастреляло всичките си плюшени играчки, даже мечето си.
2. На втория ден, започнало да се опитва да стреля по минувачите през прозореца. Близките не му обръщали внимание, но понеже автоматът произвеждал страшен звук и светлина, му забранили да го ползва след 20.00 ч.
3. Както си му е редът, момченцето си стреляло стандартно по цели дни, но надвечер, към 20.01 желанието да даде поне един откос ставало неудържимо и то започвало с молбите.
4. На третият ден, бабата, като най-слабо звено, му разрешила един изстрел и детето с радост обявило, че отива да застреля дядо си, след което просто ще си легне. Бабата казала: "Аа не, по живи хора не. Застреляй някоя играчка, по-добре".
Детето предложило сделка: първо ще го застреля /дядо си/, а след това ще го лекува. За доказателство, че намеренията му са сериозни, извадило китайското си комплектче - детска реанимационна чанта - стетоскоп, спринцовки, амбу /за изкуствено дишане/ и т.н.
5. Бабата усетила, че я манипулират и ако се навие на всичко това, разстрелът, заедно с реанимационните мероприятия ще продължат до дълбока нощ. Решила да откаже.
6. В този момент влязъл дядото и като разбрал какво ще става, се навил да участва в играта. "След като има оръжие, казал той - трябва да има и труп. Но щом се предлага лечение, значи детето все още показва някаква хуманност. Очевидно трябва да се заложи на нея, повече от това - едва ли".
7. Дядото бил мъдрецът на семейството.


* на снимката: разстреляни детски играчки и аксесуари

понеделник, 4 октомври 2010 г.

Случаят Краев

1. Към по-задълбочено обмисляне на "Случая Краев" ме подтикна любовта ми към психолингвистиката. Не знам точно с какво се занимава тя, но това, което съм чел досега, доста ме възторгна.
2. Най-често, те взимат един съвсем банален израз, напр. "Мери намери двама умрели в гарсониери", кръщават го "речев акт" и започват да го мачкат и усукват, докато той издъхне в ръцете им. Методът е тежко словоблуден, резултатът е, сякаш си влязъл да си вземеш вана и там си напипал нещо ужасно. Ениуей.
3. Случаят Краев: един път си вървя из квартала и на една стена виждам надпис: "Краев няма член". О, мисля си - всички признаци за успешен ден. Написаното излиза абсолютно от групата на мръснишките баналности и явно идва да ми подскаже нещо важно - за мен или за света, не знам.
4. И така, с какво разполагаме? Това явно бе констатация, а не удивление или въпрос /завършваше с точка/. Веднага отпадна романтичната хипотеза, че някаква жена е имала дружба с Краев и в резултат на това е разбрала ужасна подробност за него. Толкова е било нетърпимо, че тя веднага е изтичала до калкана на бл. 222А, за да я сподели със света. Щеше да сложи поне една удивителна, нали?
5. Втори вариант: Краев е важна персона /например политик/ и надписът цели да го злепостави, давайки храна на таблоидите /заглавие: "Извънземни отмъкват члена на Краев". Подзаглавие: "Казаха ми: взимаме го временно, ще ти го върнем, май"/. Не чета вестници, но все щях да чуя за такава личност - Краев; мисля, че го няма сред вип-персоните в Бг.
6. Надвечер, истината внезапно затрополя в главата ми като градушка от ледени инсайти.
След Краев /както подсказва и фамилията му/, няма нищо, само хаос.
7. Ако Краев имаше член, би могло да се допусне, че след него е останал поне той. Но истината е доста по-страшна: Краев не е оставил нищо след себе си, пълен вакуум.
8. Тук често се прави една логическа грешка по типа на Кирилов от Бесове: "Ако няма Бог, то аз съм Бог", казва той. В случая с Краев и члена му, това не е истина.
9. Сега видях в речника: Психолингвистика- наука създадена от лингвисти, посещавали психиатър.


* на снимката: подлезът до бл. 222А. Нощ, дъждовно е.

неделя, 3 октомври 2010 г.

Witz

Тълпа добре облечени мъже стояли на агората и обсъждали жените. До тях се приближил дрипав странник, при това сляп и казал:
- Приятели, позволете и аз да споделя своето мнение.
Те се развикали:
- Едипе, махай се веднага оттук.

* останки от гръцки храм, впоследствие превърнати в останки от цех в захарната фабрика в кв. Захарна фабрика, Сф. Заснето преди 2 дни.

събота, 2 октомври 2010 г.

Град Пржибор, Моравия

1. Гледах един проспект за град Пржибор, Моравия - родният град на Фройд. Централният площад се казва Зигмунд Фройд, има кръчма "При Фройд", има и "Алея на учените З. Фройд". Най много ми хареса, че имат и фолклорен фестивал "З. Фройд".
2. Ако попадна някога там, веднага съм готов с дневното си разписание.
Първо - разходка и снимки на площад Фройд. От будките си купувам сувенири - черна фанелка с надпис "Oedipus - the real mother fucker"/въпреки че, точно такава си купих от Атина/ и комплект пет фигурки от слонова кост - Дора, Малкият Ханс, Човекът плъх, Човекът вълк и Шребер. После - кратка разходка по алея Фройд, докато изпуша една пура, после завой и бам! - в кръчма "При Фройд". Там: а) разказвам интересен сън на кръчмаря, в който майка ми и баща ми въоръжени с калашници ме разстрелват, защото не съм си изпил млякото, б) изслушвам неговата интерпретация и в) се освинвам с кнедли и бира Козел.
Веднага след това, залитайки се насочвам към Фолклорен фестивал Фройд, където попявам малко олари-о и други тиролски напеви и разбира се, си показвам новата фанелка.
3. Да не забравя: отдолу съм с къси кожени гащи с презрамки, с апликации на еделвайси.
Като някакъв Хитлерчо, буквално.

* снимах в Съдебната палата

петък, 1 октомври 2010 г.

Девет признака, че сте нежелан гост

1. При появяването ви, всички лягат с лице към земята и без фокуси!
2. Домакините разглеждат подаръка ви дълго, тъпо и внимателно.
3. Домакините изпиват бутилката, която сте донесли, още докато си сваляте палтото.
4. Домакините закачат палтото и шапката ви на звънеца.
5. Добродушният бултериер на домакините цялата вечер виси на крака ви.
6. Домакинът през цялата вечер ви гледа подозрително през шпионката.
7. Още с влизането ви, се нахвърлят да ви бият, а някой крещи: "Не, не е той!"
8. На вратата домакинът ви пита: "Надявам се, не са ви проследили?"
9. След позвъняването ви, зад вратата се чува: "Господи, пак оргия!"

/от Рунет/

четвъртък, 30 септември 2010 г.

Saudad, tristeza, etc.



Както повечето пиеси в стил боса нова и тази навява носталгия и тъга /saudad i tristeza/. Само езикът, с периодичните натрупвания на ж-ш-щ, лекичко ни спуска на земята. Тъкмо я докоснеш и хайде отново да се носим из въздуха.

Диалог в качествена книжарница

Клиент към продавачката:
- Поздравявам ви с рождения ден на Хайдегер!
Продавачката/с недоумение в гласа/:
- Ама той е утре!
Друг клиент, разглеждащ книгите на щанда:
- Не е утре, а вдругиден.

сряда, 29 септември 2010 г.

Да разпределим дните

1. Според един мой любимец - Йонеско, седмицата се състои от три дена - вторник, четвъртък и вторник. Това страшно ми допада. Понякога го чувствам точно така. Кого да помоля да приемат тази схема?
2. Почти съм сигурен, че повечето хора са недоволни от тъпата астрономическа реалност, предлагаща ни да организираме както намерим за добре, седем поредни, пошли, повтарящи се, натоварващи ни, банални дни.
3. Допускам, че понякога става дума за седем уникални, възторжени и неповтарящи се дни, в които сме щастливи през повечето време и нещастни съвсем за кратко.
4. Дали да помоля да приемат тази схема?

* снимката илюстрира начина, по който виждам света в понеделник сутрин. Това е изглед от балкона ми, пред обектива сложих красива чаша.

понеделник, 27 септември 2010 г.

Разстрел, кастрация

1. Седим си с един приятел, пийваме кротко, той водка, аз - чай и си мечтаем да ни разстрелят. Не че нещо сме депресивни, не, просто си мечтаем разни неща. При това изобщо не усложняваме ситуацията. Просто, да дойдат четирима, да ни изведат на двора /той живее в къща/ и да ни разстрелят.
2. Не искам никакви последни думи и други патетични неща. Или може би само тихо да промълвя "recycle bin". Това ще означава единствено, че никога не съм работил с Мак.
3. След това си говорихме за техниките за кастрация. Пак без никаква символика, съвсем човешки.

петък, 24 септември 2010 г.

Езикът /пак за Турция/

1. Умилението от многото познати думи по табелите бързо отминава, след като стане ясно, че хората тук /в Чанаккале/, не говорят английски и контактът става с езика на тялото. Спасява ни единствено усмивката и желанието да ти помогнат.
2. Иначе, турският език е прекрасен. Особено близка ми стана думичката "кьофте" /пише се kofte, с безумен умлаут върху"о"-то/. Тя ме преследваше и се появяваше пред очите ми на най-неочаквани места - в най-забитите части на пристанището, на върха на самотен хълм, etc./. Даже си мислех, дали да не поекспериментирам /думата явно е хиперсемантична/ - когато искам да попитам нещо, просто да казвам: "Кьофте?" с въпросителнo-тревожна интонация. Сигурен съм, че веднага щяха да ми отговорят на всякакви въпроси като: "Къде е входът на Военноморския музей?" или "Как да стигна до остров Гьочкеада?".
3. Изобщо няма да споменавам за надписите "алъш-вериш" на количките в супермаркета, или за табелите "Яваш!", на острите завои по пътя.
4. Лишен от спокойното укритие на думите, ходех като графиня с изменено лице наоколо, а хората четяха доста обикновените ми желания и предлагаха решения.

* на снимката - това долу е закусвалнята на Илхан. Отпред си пият чайчето собственикът и двама негови приятели. Ранна утрин е, не бързат заникъде. Както пише на витрината, там предлагат чорба и разбира се - кьофте.

Нежният грозник

1. Есен е - време е за хвърчилото ми. Правил съм си го сам миналата година. Няма по-грозно от моето хвърчило. Освен това, досега не съм успял да го издигна ни веднъж като хората - например на 3 километра. Издигам го най-много на 20 метра и след това то прави просташка фигура, според него от висшия пилотаж и се опитва да ми се забие в черепа.
2. Добре поне, че открих място с добър вятър. Мястото е далече и доста бензин ми коства. И така - дълго пътувам дотам, после вадя хвърчилото, тичам километри по един склон надолу и не успявам да го издигна. Мотивацията ми пада и нервиран си тръгвам.
3. През лятото, като гледах нежният си грозник проснат на балкона, реших да опитам друго. Много по-умно е, помислих си аз, да му вържа няколко балона с хелий, те да го издигнат, а аз отдолу като Прасчо да го водя на връвчица и облечен в костюм, да повтарям някаква дълбокомислена фраза за времето. Имах 15 кинта и Доротея ми купи два балона.
4. Започнах опитите по аеродинамика още в хола. Радостта ми бе кратка. Оказа се, че два балона са крайно недостатъчни да вдигнат Нежният грозник, който изобщо не се помръдна от пода.
5. След серия експерименти и щудиране на Циолковски, установих, че ми трябват поне десет балона за да задвижа грозилото. Това са 60 кинта /по 6 кинта балона - ужас, тия изобщо не стимулират въздухоплаването/. Тъй като никой не ми предложи грант, аз се отказах.
6. Сега ще ходя пак, да се опитвам да го вдигна по класическият начин - безплатно.
7. Мястото е до с.К, в подножието на в.Д. Съобщавам го кодирано, защото не желая зрители. Освен това, са зачестили кражбите на хвърчила, както разбрах. Вятърът обаче, няма да ми откраднат.

* на снимката съм аз с Грозника, миналата есен.

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Йосиф Бродски

"А я люблю безжизненные вещи, за кружевные очертанья их."

сряда, 22 септември 2010 г.

За технологиите

1. Интел се готвят да минат на 15нм технология /сега е 45нм/. Това означава, че чипът ще е съставен от около 45 въглеродни атома. И всичко това за какво? За да могат геймърите да чувстват миризмата на кръвта на убития враг, плейърите да събират цялата музика на света от 1962 досега, мобилките да имат възможност за мултиплен оргазъм, а блутута да ти го сложат директно в шийната област на гръбнака.
2. Колкото по-мощни стават технологиите, толкова по-бездарно ги използват хората.
Дано поне порното стане триизмерно, това донякъде би ме утешило.

Басейнът

1. Отивам вчера на басейн. 15.30, на рецепцията нова звезда - младо момиче на около 20, вежливо, готино, говори меко, отвръща на "добър ден" и на "благодаря" със съответните фрази. Чудесна е.
2. В съблекалнята - две момчета на около 16, единият лидер, другият - ученик. Лидерът: "Какво, не си взел сапун! Абе ти испанец ли си бе, пич? Да не вземе сапун!?"
Испанец- очевидно някаква шега за вътрешно ползване, защото не се сещам за подобна метафора за човек без сапун.
3. В басейна избирам средния коридор, той е за най-големите бързаци. Плувам много бавно, но в този коридор не смее да влезе никой, щото очакват, че някакви асове ще се цамбуркат там и затова обикновено съм сам. Обаче, двете момчета, които си носят плавници даже, смело влизат при мен. Аз си въртя обиколките, а те стоят до стената и си говорят. Решавам, че по някакъв начин им преча и ги питам защо не плуват. Единия ми казва, че са дошли да го учат на бътерфлай. Ама аз виждам, как никой никого на нищо не учи, само си лафят до ръба.
4. Към разговора се присъединява "учителят" и ме пита /малко високомерно/ мога ли го този стил. Казвам, че мога, ама не повече от 20 метра, после издъхвам. Оня ме поглежда с уважение и ми казва, че това хич не е малко. Аз му казвам, че не е и хич много.
5. Ученикът внезапно става компетентен и казва сериозно: "С бътерфлай се правят много добри гърди!"
Тези момчета са ми много симпатични. Питам ги: "Имате предвид женски?" Този словоред, както и проблема, който докосвам, ги обърква. Те не са сигурни, че са чули правилно.
-Какво?-пита единият.
-Женски ли гърди прави бътерфлаят? - повтарям невинно.
Те схващат майтапа, но не са склонни да го продължат.
Представям си, ако ме ухапе мухата ЦЦ и на 50 години започна да си развивам гърдите. Ехаааа!
6. Като изскачам навън, "ученикът" пак стои на ръба и тъжно ми споделя, че му се е схванал кракът. Ободрявам го, че в открито море това си е проблем, но в басейн винаги се хващаш за нещо и оживяваш. Абе, ставаме си приятели, това е.
7. На връщане, на паркинга пред къщи, докато давам заден, един пич се шмугва зад мен и едва не го нацелвам. Не е прав и е доста уплашен, поради което ме наругава мъжки. Възрастен човек с дама в бяло сако. Аз само се усмихвам нелепо. Той ме нарича "аджамия". Усмивката ми става още по-сърдечна. Аз - аджамия, това е жестоко! Сега ще накарам децата като ме видят да ми казват: "О, аджамийо!", вместо перверзния им навик да ме питат: "Как си, пич?"
8. Постоявам още малко за да им позволя да си отреагират чувствата. Дамата казва: "Като караш трябва да гледаш!"
Е, права е тя, аз никога не гледам като карам.
9. Но винаги слушам. Най-често Майлс Дейвис, албума DooBop. Как да им го обясниш.

* снимал съм изоставен басейн

вторник, 21 септември 2010 г.

Детско разказче с оптимизъм

1. Както често става и при хората, ако сред новородените подхвърлиш същество от друг вид, майката го приема като свое и си го отглежда по един великолепен начин /в моя случай - две кравки/.
2. Гледам по ТВ, на една котка и подхвърлили мишка и тя си я отглежда заедно с другите котенца. Лошото е, че котенцата постепенно порастват и в генетичната им програма има включен номер, наречен "лов на дребни гризачи". Мишцицата също е пораснала и вече се е научила да мърка доста сносно, но в нейния код има и "избягване на опасности свързани с котки". Сега как ще процедират, не знам.
3. Предполагам, че котетата възприемат сестра си Мишка като по-особен вид котка, а мишлето изобщо нямам идея как възприема мъркащите си сестри/братя.
4. Много е вероятно, сестра Мишка да се научи да лови мишки. Този феномен може да се нарече "еничарско поведение"TM. Както при всички подобни ситуации, с времето мишката ще се отличи като много професионален и жесток ловец на мишки.
5. Например, рано сутрин е, кварталните котки още си пият кафето, пушат си котешки цигарки, а Мишка вече профучава край тях с наръч убити мишки в уста. Това реже естетичното чувство на котките, а ние знаем, че те го имат в излишък.
6. Стига се до това, котките от квартала да предупредят сестра Мишка, да не се вживява толкова и да спре с такива гадории като инквизиране на пленени мишки и т.н.
7. Те и казват буквално следното: "Мишка, аре да спреш с тези простотии, защото ще те убием"/котките, ако не знаете, никога не използват звателен падеж, било им архаика/.
8. Сестра Мишка ще се замисли, предполагам.

* на снимката: миша дупка в изоставена селскостопанска сграда в с. Зелени град

понеделник, 20 септември 2010 г.

Миризмите

1. Турците са абсолютно наясно с една висша сила - тази на миризмите. Нищо друго не може така директно да ти погали мозъка и да те потопи в сегашни или минали блянове, както мирисът на нещо познато или не толкова.
2. По улиците се носи възхитителна феерия от аромати - на тежки парфюми с розова и лавандулова нотка, на екзотични манджи от гостилниците, на невъзможна сладост от сладкарниците, на непознати миризми на ръба на неприятното и още и още.

неделя, 19 септември 2010 г.

Форд зад борда

На минаване от азиатската част към европейската, турчинът на ферибота ми посочи място за паркиране, което според мен заплашваше да осигури неприятности, както на мен, така и на персонала, свързани главно с ваденето на колата ми от дъното на Дарданелите. Но не, професионализмът си каза думата.

Троянско куче

Пред вратите на Троя сигурно знаеха, че отдавна вече няма кого да изненадат с кон, затова бяха сложили това нещо да пази. Както повечето хора тук и то не знаеше английски, затова установихме контакт с езика на тялото.

сряда, 15 септември 2010 г.

Гърция vs Турция

1. Добре, гърците някак си са успели да превърнат начина си на живот в туристически бизнес. Как да не ги харесвам - да направиш бранд от стила си на живот. Консистентни са пичовете.
2. Като всяко истинско удоволствие и това напомня змия захапала опашката си. Като всичко много готино, икономически издиша, т.е. - е за сметка на някого. Нормално е - всеки урок по стил /на живот/ е много скъпо нещо и се заплаща двойно - веднъж за преживяването и веднъж за възможността да ти се случи отново.
3. Протестантската обсесия за повторяемост на нещата върши добра работа - немските туристи искат пак и пак, и пак. Смятам, че ще ги спасят, тези непослушковци, за да продължат да ни демонстрират, че животът е кратък, а релаксът - вечен.
4. Въпреки това, ние с Роси променихме концепцията. Отиваме в Турция.

събота, 11 септември 2010 г.

За последен път

1. Понякога, когато върша или говоря нещо, ме бодва въпросът дали това в момента не ми се случва за последен път. Например, говоря си с дядо ми и той ми обяснява значението на думата "гутаперча". Аз няма да го запомня и докато го слушам, си мисля: "дали не ми я обяснява за последен път? Ако е така, дали да не използвам да го попитам още неща? Дали да не запиша думите му по някакъв начин? Повторимо ли е това?"
2. Или пък, дакелът зловещо ми изръмжава, след като си позволявам да му направя забележка да не се тъпче с толкова много храна, защото не е овчарка. Това може да се повтори, но дали ще е същото?
3. Добре де, и двамата фигуранти отдавна са покойници, значи нищо свързано с тях не мога да повторя към настоящия момент. Излиза, че всичко казано и направено е било за последен път. Постоянно, във всеки един момент.
4. Ей, добре, че е паметта, баси.

* Снимал съм фалос пред Етнографския музей в М. Търново

Часовникарят

1. Има един часовникар наблизо, понякога го посещавам. Слага ми батерийка, туй-онуй. Човекът е винаги строг с клиентите и пред него аз предпочитам ролята на объркана девойка.
2. Вероятно това го предразполага и той открехва за мен малко от удивителният свят на часовникарския бизнес. Историята, за съжаление е винаги една и съща. Очевидно преценява, че след като не съм горд наследник на голяма часовникарска фамилия, не съм достоен за разнообразие. Затова, винаги ме потапя в сироп от битова параноя с конспирологична оцветка.
3. - Този часовник е отварян! - многозначително ми съобщава той.
- Е да, за да му сложа батерийка, понякога ми го отварят.
Той ме поглежда както се гледа дребен, уродлив гном.
- Казвам, че е пипан механизмът!
Аз млъквам заинтригуван.
4. Тогава почва страшната история за това, как махали швейцарския механизъм и слагали вътре "китайски боклук"
5. Добре де, мисля си, за какво им е всичко това? Какво го правят после този механизъм? Слагат го в детско влакче, правят адска машина или го разтягат и използват за колажи в стил Дали?
6. Най-вероятно го пъхат в корпус от китайски часовник. После, като си купиш Брайтлинг за 25 кинта от Илиенци, си знаеш, че вътре всичко е швейцарско.
7. Никога не посмявам да попитам. Обикновено се съгласявам, че напоследък народът страшно се е изпедерастил и разговорът приключва с обичайната неудовлетвореност при незададени важни въпроси.

* снимал съм часовников механизъм в изоставеният лифт на Копитото

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Пак уроци

1. Спрях да си купя контрабандни цигари пред едно заведение в Трън и някакъв старец ми се нахендри да го закарам до София. Беше доста променен, не чуваше и поради това викаше, а се опитваше и да поддържа разговор. Тъй като аз отказах да говоря, а той имаше въпроси към мен, използваше Роси за преводач.
2. Мразех го през по-голямата част от пътя, въпреки някои негови остроумни тези /напр., че преди е имало много комунисти, а сега на тяхно място са дошли много цигани/. Усилих радиото за да се заслуша и номерът в началото мина, но после започна да коментира всичко което чуе и аз пак се влоших.
3. Малко след средата обаче, старчокът направи пробив и аз внезапно го заобичах. Пуснаха Богдана Карадочева. Изпаднах в обичайното самосъжаление и срам от себе си, че някога ми се е налагало да слушам това.
4. Старецът каза: "О, това е джаз! Аз едно време свирех рокендрол на китара, но "другарите" ме преследваха заради това". Погледнах го с уважение и това май го вдъхнови.
5. "През шейсет и пета, изкрещя той, на Златните имаше един бар Лилия и в него стоеше единственият джубокс в курорта. Пускаш монета и слушаш нормална музика. Там ходехме ние, там! Знаеше ли го този бар?"
6. Точно в този момент почувствах, че изглежда го заобичвам. Шейсет и пета съм бил на 6 и може и да не съм посещавал бар Лилия редовно, обаче копелето така силно ме върна в моя си баровски период, че се чудех, дали да не скоча веднага да го разцелувам. Или просто да скоча нанякъде.
7. Слезе на Овча купел. Куцаше и беше силно прегърбен. Веднага хукна да пресича на червено, но някак си оцеля.
8. Добър урок - ако някой ти е антипатичен априори, опитай да заобичаш образа му от определен период. Останалото ще се нагласи само.

* на снимката - горда птица в ез. Керкини, Гърция

вторник, 7 септември 2010 г.

Философия на стоматологията

1. Отидох на зъболекар. Разбира се, преди това дълго чаках спонтанно самоизлекуване и когато започна да ме боли цялата горна челюст, реших все пак да посетя споменатият специалист. Някак си, независимо от мен, в мозъкът ми, през цялото това време, кипеше сложна вътрешна борба.
2. Като начало, мисълта ми конструира две работни статистики. Първата обхващаше случаите, когато някой е ходил на зъболекар и след това е умрял. Втората - когато някой не е ходил на зъболекар и след това също е умрял. За мен стана очевидно, че втората група /т.е. умрелите без стоматологична помощ/, са доста повече, от умрелите с помощта на стоматолог. Това малко ме успокои, наистина.
3. По някое време даже имах някакво екзистенциално подхлъзване и ми блесна мисъл, че болката пречиства и възвишава, но аз веднага я отхвърлих. Бърбънът върши същата работа и то много по-психологически щадящо.
4. Малко след това, мозъкът ми започна да привлича факти от други области на науката. Спомних си, че съществува една йерархия на болката и тя действа на принципа, че по-висшата болка заглушава по-низшата. Зъбоболът, наистина е доста висша болка според географията на тялото, но дали е по-висша като духовност?
5. Позвъних на позната стоматоложка и се уговорих за посещение. Пред кабинета и имаше интересни табели:"Dental centre" и под нея - "Gynaecologist". Асоциирах с "vagina dentata" /хапеща вагина/ - един митологичен образ, пряко свързан с кастрационния страх. Вътрешно охладнял, влязох в кабинета.
6. Ако някой не си дава сметка: с възрастта човек все повече се затваря за простотиите на реалността и става все по-чувствителен към символите.

* пейка с мръснишки надпис на латински

сряда, 1 септември 2010 г.

Яйцеклетката

1. Колко е хубаво да си жена. Всеки месец, в определено време, организмът ти предлага да създаде дете. Наглася ти хормоните, почиства те, пуска ти прахосмукачка, избърсва праха, излъсква интериора.
2. А за яйцеклетката какви душевни грижи! Избърсва я, намазва я със специални кремове, да е красива, без бръчки и усмихната. Облича я с най-красивата и рокля, вързва и панделка в косите и я слага на табуретката, да седи и да чака. Много често я карат да разучи и някое стихотворение, да може да декламира като дойдат женихите сперматозоиди. Ако пък може да свири и на пиано!
3. Защото, след това, никак не е лошо да чуеш съседите да си споделят: "Абе на Иванови яйцеклетката много готина, бе!"
4. Аз не мога да си представя нищо по-оптимистично.

* снимал съм стена на селска къща в с. Забел - Трънско

вторник, 31 август 2010 г.

Внезапна загуба на смисъл

1. Веднъж сутрин си вървя към работа и внезапно, ясно и отчетливо усещам как губя смисъла. Нищо, мисля си, ще повървя малко, ще намеря сламка, ще се хвана за нея и той ще се върне. И така си ходя и си изброявам смисли и нищо - празнота!
2. Но нали съм хитър, казвам си: "ще спра да търся, то е като съня, трябва да спреш да го искаш и той идва". Още не бях стигнал до работата и хоп! - появи се и внимателно се нагласи на мястото си. Точно толкова внезапно, както изчезна. Отдъхнах си.
3. Изглежда беше софтуерна грешка, знам ли.

*тази композиция направих в дърводелницата на Ники. Това са калъпи за шапки.

неделя, 29 август 2010 г.

Блус и бира

Година от смъртта на Лес Пол. Реклама за бирa.

Интересен ефект

Понякога през деня откриваш някоя Америка и си доволен. После проверяваш за всеки случай - баси досадата, някой вече я е открил преди теб. Обаче, ако не те мързи, провери отново малко по-късно и ще видиш - всичко е наред, именно ти си я открил.
Това им е една основна грешка на всички, че не проверяват отново малко по-късно.

* село Глоговица рано сутрин, мокро е всичко

събота, 28 август 2010 г.

Fender Tele vs Gibson LP

1. Разбирам професионалистите, които си купуват инструменти за хиляди долари - всяка работа трябва да се изпълнява с възможно най-добрите оръдия на труда.
2. Когато Уинтън Марсалис започва навсякъде да се появява със своя "Монет", куп млади келеши започват да претърсват джобовете на родителите си за да си доставят заветния лят мундщук, но това едва ли им помага много.
3. От друга страна, за професионалиста модата, т.е. външните ефекти са нещо вторично. Например, Ед Бикерт цял живот си свири джаза на Фендър Телекастер /а не както диктува традицията на Гибсън-Лес Пол/ и твърде добре му се получава.


петък, 27 август 2010 г.

Сними ме тук, сними ме там

1. За мен е очевидно, че човек обича най-много не Родината, след това Венетка и след това Лайнетка, а себе си. Нека не си правим илюзии - вижте снимките си в домашното /компютърно/ албумче.
2. За да избегнат обвиненията в нарцисизъм, хората прибягват до фон, напр. Айфеловата кула. Големи гещалтисти са хората, ей.
3. Ако снимат само кулата - безмислено, получава се стандартна, кофти картичка. Ако снимат само себе си до някоя сива стена - леле, колко се харесвам, аз съм едно прекрасно пъстро създание, което неутралният фон адски добре подчертава.
4. Най-добре е да се снимат в някое култово кафене. Ако посланието е "всеки ден изглеждам така и правя точно това" - супер, толкова е плитко и невярно, че веднага ми става симпатично.
5. Затова, най-обичам да се снимам качен отпред на дизелов локомотив. Така съм и направил, апропо. Хем съм аз, хем не е ясно защо.

* на снимката - емулирам вятърен двигател

Напръскан

1. Снощи в Метро /магазин е това/, докато Роси разглеждаше горчиците, от скука се напръсках с три вида парфюми от марката "Галерия" или "Галера" - два дамски и един мъжки. Накрая, за фиксиране на ефекта май си сложих и малко дезодорант. "Стрейт", мисля се казваше. И защо не, аз обичам хубавите и евтини миризми.
2. После като вървях получавах странно усещане, че някой ме следва. Поради облака от аромати, но е ясно, че това си бях само аз. Добре, че не се заблудих, да мисля, че ме следват четирима - две жени и двама мъже.
3. През нощта, противно на очакванията си, не сънувах еротични сюжети. А може и да съм сънувал, но нима това е най-важното?